Към мамите с две деца

  • 1 822
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 41
Да ви споделя,какво ми се случи вчера.Малкият ми син на 26.05. падна и се удари над веждата и се наложи да се шие,затова сега трябва много да го пазим,той е на 1.10г.Батко му е на 6.10г и без да иска го удари с вратата вчера,аз му се скарах по-остро,а той ми казва 'ще отида да се хвърля от балкона".Изплаших се доста от това,което каза въпреки,че после си поговорихме и ми се стори детска приказка.Колкото повече мисля обаче,толкова повече се притеснявам,въпреки че вероятно е проява на ревност.Случвало ли ви се такова нещо и дайте мнения как сте реагирали? Laughing

# 1
  • Мнения: 750
Ми....не,не ми се е слу4вало! newsm78
Ужасно е! Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 2 556
Понеже моите са на същата възраст и съм наясно, че винаги карането го отнася по-голямото дете, мисля, че доста повече от теб бих се уплашила, ако големият ми каже нещо такова.  #Crazy Бих му обяснила, че не трябва да ме стряска с такова нищо, нито дори за миг да си го помисля, защото е абсурдно човек да се самонаранява по какъвто и да е начин. И му казвай денонощно колко го обичаш и как не би могла да преживееш, ако му се случи нещо - ние си го знаем, но децата не винаги го разбират и е добре да им се повтаря май.

# 3
  • Мнения: 41
Усмивката беше за вас,преди да ми отговорите,а не е израз на чувствата ми в момента,наистина  съм притеснена.Благодаря ви за отговорите,ще чакам още.И аз си мисля не от сега,че му трябва повече внимание.А за казването колко го обичам,го правя почти всеки ден,защото много добре знам какво е да не ти казват"Обичам те" собствените тиродители,с оправданието да не би да те разглезят. Grinning

# 4
  • Мнения: 1 849
Усещала ли си дали големият ти син ревнува по някакъв начин? По моите деца съдя, че те копират всичко от нашето поведение и всички думи които казваме. Като си говорихте разбра ли той дали разбира какво ще му се случи ако скочи от терасата, и дали това го е чувал от вас, от някоя баба или от телевизията.

# 5
  • Мнения: 448
Честно казано и аз съм голямото дете и макар,че бях по-кротка ,все аз си го отнасях.Мислех,че с моите деца няма да е така,НО (винаги има но),моята кака винаги е била по-непослушната и нормално-на нея се караме повече.Това естествено не изключва да и казаваме,че я обичаме и ценим.Като по-малка не ми е казавала подобни щуротии,но в началото на пубертета имаше едно подобно :"Искаш ли да не се прибера?"Това много ме разтревожи,но за щастие,след обстойни разговори,го преодоляхме.Успех!  bouquet
П.П. Защо не преместиш темата в "Нашите деца",там най-вероятно ще получиш повече отговори?

# 6
Децата ми са със малка разлика-малката е 1г.и 5м.,голямата на 3г.7м.,много си играят двете и съответно много се бият,голямата много ревнува и на ден по сто пъти и казвам колко много я обичам,и че те двете са на мама красавиците и така........успокоява се и се гушкаме.........Когато се карат/бият/,оставам ги сами да се разберат,гледам да не се карам само на каката и да защитавам малката,в повечето случаи малката е дразнителя.Аз имам кака,която винаги отнасяше "боя",заради мен и после си го връщаше,затова сега се старая да съм справедлива доколкото мога.

# 7
  • Мнения: 8 999
До сега не са ме заплашвали със самоубийство, а само с убийство на другия /това не е съвсем шега, но все пак става дума за 5-6 годишни деца/. Натъртвам и внушавам в тиквите им ежедневно, че шега със смъртта не се прави, дори и не трябва да се помисля за такова нещо, защото единствено тя е вечна и необратима. С ужасно строг тон им забранявам да говорят подобни глупости.
Непременно обърни повече внимание на детето, може би се чувства изолирано всред тази всеобща тотална загриженост към по-малкия.

# 8
  • Мнения: 1 733
Ох, ужасно е! Не знам как бих реагирала...

# 9
  • Мнения: 41
Съвсем съм се побъркала,мислех че чета форум"Нашите деца",извинявам се.Реших спонтанно да споделя с вас и да чуя мнението на повече хора,защото не спирам да мисля за това.

# 10
  • Мнения: 41
Момичета ,благодаря ви.Сега трябва да излизам,но при първа възможност ще ви пиша пак.Ще продължа разговора с големият ми син,и ще продължавам да му казвам че го обичам.

# 11
  • София
  • Мнения: 1 352
До сега не са ме заплашвали със самоубийство, а само с убийство на другия /това не е съвсем шега, но все пак става дума за 5-6 годишни деца/.
И при нас така, каката редовно споделя с мен мерака си да метне Митко от терасата.  Laughing
Приемам го несериозно, и шеговито я питам какво ще прави без братче.

По темата - не ми се е случвало /да чукна на дърво/, но смятам, че един разговор ще успокои и теб и детето, обясни му че си реагирала пресилено от притеснение, извини му се и обясни, че може се случи на всеки да бутне или удари без да иска някой.
Също така бих обяснила че обичам много и двамата и ще страдам ужасно, ако трябва да се разделя с някой от двамата.

# 12
  • Мнения: 2 531
При нас ревността започна още преди да се роди щерката ... а след това беше направо ужасно! Никога обаче сина ми не е помислял да нарани или ощети по някакъв начин себе си в знак на ревност , а посяга на сестра си! Милата колко е изпатила от него... то и играчките все и отнема... Всичко това умишлено, а за случайните ... да не говорим , направо незнам как да му внуша че вече е достатъчно голям за да прави така!?!

# 13
  • Мнения: 57
При мен се случи същото. Имам две момиченца - на 6 и на 2. Каката ми каза, че ще скочи от терасата, понеже й се карам заради малката, но тя си беше виновна. Замислих се над думите й и много се изплаших, дори сме намислили със съпруга ми да остъклим терасата и да не я оставяме /каката/ без надзор. Та по случая - обясних й, че когато й се карам не значи, че я обичам по-малко или, че не я обичам и дали може да си представи какво ще и се случи, ако скочи наистина, тя каза - не, а аз, че когато линейката дойде няма да могат да я "съберат" /разбира се преувеличих, за да я поуплаша и да не си мисли за подобни неща/ и, че ако това се случи никога повече няма да види мама, тате и малката си сестричка. В отговор на последното й се напълниха очичките със сълзи и ме попита - Защо? А аз й казах, че просто няма да я има сред нас и там, където ще бъде ще й е много мъчно за нас и няма да може повече да ни гушка. Това предполагам имаше ефект, защото после беше доста умислена и малко уплашена. Не знам, дали това, което съм направила е правилно, но за едно дете /поне за моите е така/ най-страшното, че няма да е до най-близките си и обичани хора.
Така мисля аз!

# 14
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172
Синът ми беше на 2.5 години когато се роди малката.Тя беше на 3 месеца като я преместихме в детската стая при него.Слава богу не сме имали проблеми с ревността и съперничеството помежду им.Имаше един период в който като стане някоя беля взаимно се "накисваха"пред мен и баща им.Видяхме се в чудо.Все нещо ставаше и все другия виновен.Започнах да ги наказвам и двамата без да взимам страна.След известно време престанаха и белите и разправиите.Вече са големи и се радвам, че държат един на друг и са един отбор.
Mariez,на първо време поговори с големия явно нещо го мъчи.Друго не мога да те посъветвам.

Общи условия

Активация на акаунт