Как започнахте работната си кариера?... Размисли и страсти...

  • 1 602
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 212
В началото, след като завършихте университет или училище...изобщо в началото, когато започвахте работа за пръв път в живота си как се чувствахте? Беше ли тя това, което сте искали да работите? Чувствахте ли се добре сред колегите си? Най-вече ме интерсува чувствахте ли неувереност, страх, плахост при необходимост да ви възлагат на самите вас отговорности и задачи, с които трябва да се справите...а например сте нямали всички необходими знания и опит... и как преодоляхте тази неувереност и страх...Как си вдъхвахте кураж или амбиция ... как продължихте....
Не е нужно да ми отговаряте на всички въпроси конкретно, а да споделите как сте се чувствали и преодоляли страха и неувереноста, ако сте изпитвали такива...защото аз от около 6-7 месеца работя, харесвам много неща в работата си, но все още имам моменти, в които (особено напоследък като имам лични отговорности вече и задачи), в които сякаш изпитвам такава неувереност в себе си и страх, че ми се иска да побягна и да се откажа от всичко... в смисъл започвам да се чудя дали съм избрала правилната професия, не трябва ли да започна на чисто с друго да се занимавам - т.е. в момента работя в софтуерна фирма, програмираме... но винаги съм имала афинитет към психологията и ... понякога си казвам - ще зарежа всичко и сега на 23-24 години ще започна да уча психология и да се занимавам с това... Дали наистина има призвание или всичко е въпрос на обстоятелства и интереси, а може би и прагматизъм... Объркано ми е някак си и искам да чуя за вашия опит...защото пък ако винаги бягам и се отказвам при трудности не знам... Благодаря за вниманието, щото не умея да съм кратка  Blush

# 1
  • Мнения: 4 806
случайно ... преди да завърша университета ... а се оказа, че е доживот Simple Smile
изобщо не ме смущаваше липсата на опит и това се оказа верният ход.
започнах да споря с шефа още през първата седмица
/////
нищо не пречи да се занимаваш сама с психология и те уверявам, че има поприще за прилагане на двете умения в едно.

# 2
  • Мнения: 4 665
Започнах работа непосредствено след завършването на университета. Нямаше дори обявен конкурс за свободно място. Просто реших да отида, да обясня колко много искам да работя точно там и да се науча да бъда добра и те ме взеха. От позицията на времето си давам сметка, че може би инициативността ми да отида да се самопредложа ми е спечелила работното място. Близо четири години работих там, всичко което знам съм го научила от първите си колеги и съм им много благодарна. За съжаление колектива беше прекалено женски и прекалено интригантски в по-голямата си част и добрата работна атмосфера в едни момент се срина. Тръгнах си сама, както и постъпих. Понякога ми липсва работата там, но политиката на фирмата е че за който си тръгне веднъж, обратен път назад няма.

# 3
  • Мнения: 389
Започнах да работя още като студентка във фирма, която няма нищо общо със специалността ми (ИТ).

Интересно беше, туризъм, работа с хора, но шефката беше ужасно безотговорна и ме зарязваше в най-неподходящото време да се оправям както мога. Не знам как не ми побеля косата все да съм на топа на устата, че тя е подвела хората. Колко случки имам, направо не е истина какви изказвания и постъпки правеше. Накрая на мен ми писна от празните обещания за перспективи и напуснах.

След това започнах по специалността си. Нищо не знаех, от А-Б тръгнах, но бързо се научих и оттогава не съм се спирала, все работя.

Харесвам си работата...  Blush

Май няма да съм ти от полза ... аз не съм се тревожила заради самата работа, а по-скоро заради неточните хора, с които може да се случи да работиш   Tired

П.П. От много работа още не съм завършила  Crazy

# 4
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
За кариера на годините , на които съм, ми е трудно да говоря. Освен това не съм и кариеристка. На всяка цена да стигна, колкото е възможно по-нагоре в йерархията. Достатъчна ми е работа, която да ми носи вътрешно удовлетворение. Grinning
Работила съм досега на няколко места. След завършването на университета попаднах в сферата на гражд. авиация, нещо напълно различно от това, което съм учила. И се оказа, че това е болест, от която излекуване няма. Crazy
Иначе в началото нищо не знаех естествено. Колегите в такъв момент са от изкл. важност. При мен се оказаха едни прекрасни хора, с които мога смело да заявя имаме и приятелски отношения. Иначе само мн. малка част от работата съм усвоила. Искам още да се уча и да се развивам.

# 5
  • Мнения: 2 212
За кариера на годините , на които съм, ми е трудно да говоря. Освен това не съм и кариеристка. На всяка цена да стигна, колкото е възможно по-нагоре в йерархията. Достатъчна ми е работа, която да ми носи вътрешно удовлетворение. Grinning

Фам, и аз съм точно такава и думата в  заглавието "кариера" ме смущаваще, но не можах да измисля по подходящо...нямам предвид на всяка цена кариера в смисъл на постоянно издигане а изобщо работната биография.

# 6
  • Мнения: 9 894
още не бях завършила. Станах ненадейно шеф на около 40 души, на които им беше през оная работа. Оказа се, че имам и други шефове над себе си, които не се разбираха помежду си, аз също не ги разбирах. Ученото на теория нямаше нищо общо с практиката. Случиха се и кофти години - 96-98. Нямаше пари, нямаше за ядене, постоянно се лашках между битови и професионални проблеми. Бях и в непознат град, познатите трябваше да си завъдя сама. Общо-взето, фалстарт.

беше ми трудно, но много неща се извиняват с младостта и липсата на опит.А дали е точната професия - това в днешно време не е фатално.

# 7
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Започнах работа на 18, направо от ученическата скамейка, интервюто ми даже беше преди още да съм завършила. Имах подготовка и покривах напълно изискванията, но много скоро ми стана тясно на това място Simple Smile, започнах да се занимавам и с други неща. Грам понятие си нямах от търговия, още повече на такъв тип оборудване и машини, а думата 'ембарго' дори не я бях чувала преди това. На 19 вече работех по първия си наистина огромен проект, който за мое щастие успяхме и да завършим, преди да се разпадне системата. Заводът (за съжаление в друга държава) работи и до ден днешен. Дали съм се чувствала неуверена - не само, направо умирах от страх, още повече, че евентуална грешка освен със загубата на много пари щеше да бъде свързана с доста по-големи неприятности не само за нас, а за всичките ни партньори по проекта. Въпреки страха вътрешно сияех, чувствах се удовлетворена, щастлива и реализирана. Естествено, бяхме и страхотен екип. От него поне нещо запазих и досега - любимият Grinning. Издигането в йерархията ни се размина по причините, които посочих по-горе, но не това беше най-важното. Опитът от онези години ни е безценен.

Един-единствен път успях да се почувствам отново така - когато започвах сегашната си работа, пак без грам опит и понятие в сферата. Но вече бях сигурна, че това е моето място.

Не винаги е вървяло гладко навсякъде, имало е и си има най-различни проблеми.
Но точно в процеса на решаването им се израства.
Казвала съм го и друг път, по отношение на работата си (може би) съм късметлийка.
Пожелавам ти същото  bouquet

# 8
  • Мнения: 289
Утре ще стане един месец откакто съм на работа. За първи път на 25. Учих и си гледах детето, нямаше как и да работя, завърших семестриално и започнах да търся работа, достатъчно дълго, за да попадна на подходящото място в малкия град. Работата не ми е съвсем по специалността, но е специфична и са неща, които съм учила. Още не е започнала същинската част и почти всичко ми предстои, днес ми казаха, че имам още един месец да се уча и започвам да работя с пълна пара Laughingно като цяло се чувствам добре, все едно цял живот съм била тук. Дано и занапред да е така!

# 9
  • Мнения: 1 299
Работя вече от 3 години и постепенно установявам за себе си, че колкото и да си харесвах специалността си в университета, на практика е друго, независимо, че попаднах в страхотен колектив - специалисти, от които много научих. Да, ама вече знам със сигурност - не искам да работя това...За това сега ще се преквалифицирам с една втора магистратура и ще търся ново поле за изява... Близко е до това което съм учила до сега, но по интересно ми се струва...Поне за сега  Peace

# 10
  • Мнения: 84
На 20, прясна-прясна от института (зъботехника). Заминах за ЮАР, подир един пич в който бях много влюбена. На първата седмица ме взеха в една лаборатория без да знам дума английски и да съм работила и един ден като зъботехник. Просто имах късмет, явно. Лабораторията беше немска, аз знаех само немски тогава. Започнах да уча всичко от начало, да чиракувам, да правя неща дето и черните не искаха да ги правят. И ревах, и се тръшках, и се отчайвах, и бях несигурна, и страх и срам брах, и обидена се чувствах... Чак и временно окьоравях от напрежение. Но научих най-важните уроци в живота си. Нучих се, и че като прецакам нещо, най добре да си призная веднага. Ако се опитвам да замазвам, само по лошо става. А като кажеш "извинявай, сбърках" ефекта е магически.
Сто пъти ми е идвало да си грабна шапката, и айде... Да, ама накъде? Това й е хубавото на чужбината - няма мегдан за лиготии  Laughing
Сега ми е смешно - 15 години по-късно виждам, че Господ ми е бил пратил златен шанс, а аз си мислех че са адски мъки  Sick
Слава Богу, устисках, но самочувствие и спокойствие добих чак след 3-4 години.
За това пък след този тренинг вече от нищо не ме беше страх!

А след години, като вече напусках, питах шефа (италианец) защо аджеба ме взе такава неука и неопитна. Отговорът беше: "Ти луда ли си? Как можех да пропусна да назнача такъв бюст?!"  Joy зъботехник, кво да го правиш...

Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 13:44 от iguanna

# 11
  • DE
  • Мнения: 967
Работата ми няма общо с висшето ми образование. Напрегната е много, но си я харесвам.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Още като ученичка работех от време на време през лятната ваканция, защото ми беше мерак. После, първите години в университета работех, за да се издържам, не по специалността, просто някаква безперспективна работа. Покрай мъжа ми отново се запалих по рисуването и вкъщи си драсках, рових в интернет, гледах от големите и даже ги разпитвах за техниките им. После започнах да помагам на мъжа ми и много след това му викам - абе що не им кажеш (на тези, които даваха поръчките), че и аз бачкам с теб Blush. Междувременно се запознавах с разни хора в сферата и изведнъж започнаха да ми дават и на мен поръчки и бях много щастлива, в същото време адски ме беше страх да не се изложа или че няма да ми стигне времето, няма да имам идеи...
Започнах да уча и друго, което нагодих хем да ми признаят досегашните взети изпити, хем да е според моите (вече различни) интереси. Предложиха ми работата в сегашната ми фирма, докато бях бременна - тогава им предложих мъжа ми, а година след това кандидатствах и аз - никога не бях се занимавала с пикселарт и още като отидох на теста, се ужасих, че трябва там да го правя (на мъжа ми го дадоха за вкъщи), като започнах работа само тормозех мъжа ми дали правя всичко, както трябва, мислех си, че най-зле и най-бавно се справям от всички. Като започнах работа по първия си проект, ми се искаше да избягам, направо се депресирах Laughing, сега ми е по-спокойно, освен когато трябва да правя неща, от които идея си нямам.

# 13
  • Bapнa
  • Мнения: 762
като бях на 15 - нашите ме наказаха без пари за лятото и почнах работа като сервитьорка ... Следващото лято пак работих, защото ми хареса да имам повече пари и да си разполагам с тях, както искам ... Докато бях студентка пак работех - общо взето сменила съм супер много работни места, заради любопитство (или пък кофти шефове) и се оказа полезно, че научих толкова нови неща. Бачкала съм и в секс шоп даже и там най-много се задържах на работа  Mr. Green Сега имам собствен бизнес с мъжа ми  Peace

# 14
  • UK
  • Мнения: 3 959
Аз започнах работа защото такава беше уговорката ми с нашите след като завърших и не ме приеха в университет. Работих един месец на едно мясо което даже няма и да споменавам, след това почти година на друго и там много ми харесваше. Работата беше изцяло моя, защото собственичката на магазинчето си гледаше бебчето, не съм имала колеги нито някой, с когото да се съобразявам, изобщо супер си беше. За малко пари, но аз трябваше просто да работя, не че ми трябваха парите.

Общи условия

Активация на акаунт