Осиновители със собствени деца

  • 2 860
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 765
 Здравейте ! Чета от известно време вашият подфорум. Излишно е да споменавам колко се радвам на хора като вас .
 Темата ми е за друго . Има ли сред вас хора ,които имат собствени деца , имат възможност и за в бъдеще  да имат , но искат да си осиновят детенце ?
 Много объркано се получава постинга ми , но самата аз съм объркана . Някакво семенце е посято вътре в мен и от него се ражда идея ,която трудно мога да обясня на близките си , то е чуство , което зрее в мен , става все по-силно и е въпрос навреме да направя решителната крачка. Знам че ще се сблъскам с много неразбиране от страна на близките ми , вероятно дори от ваша страна . Мотивът за осиновяване на повечето хора е че искат да дарят любовта си  , да изпитат тръпката на майчинството , да имат радост в дома си . Е , аз имам всичко това . Имам го и въпреки това все по-често се замислям за осиновяване .
 Доколкото знам законът не пречи на хора , които имат собствени деца да станат и осиновители , но на практика така ли е ? Дали не трябва да изпитам угризение , че аз мога да имам деца , имам , но бих взела детенце , а хора , които си нямат и чакат да бъдат изместени от мен ? Знам ли ...такива мисли бошуват в главата ми ...
 Нямам съмнения , че някога бих "делила " децата си . Аз знам какво е да си майка и илюзии нямам . Само че се питам това детенце , ако знае , че има сестричка , която не е осиновена , как би се почуствало , да не би да страда ?....Уф..мисля много напред .
 Въпросите ми са много , но основно ме интересува има ли хора , сред вас , които осиновяват дете , въпреки че имат собствено? Какъв мотив са изложили  пред социалните ? Как семействата им са приели това решение ?

# 1
  • Мнения: 2 722
Барбалекс, поздравявам те за решението да дадеш дом и щастие на едно дете. Моите момчета и двете са осиновени, на във форума има мами с рожденни и осиновени дечица.
Законово нямаш пречки, морално още по-малко според мен.
Дано Маня-66 се включи в темата - тя е с родено от нея момиче на 12 години и от половин година е тръпнещ кандидат осиновител, чакащ писмото което да я поведе към новото й щастие.

# 2
  • Мнения: 4 138
след като осиновиш петото, би трябвало да се замислиш, дали не ощетяваш някого Crazyдотогава давай смело  bouquet
за останалото не мога да ти дам съвет, аз съм с едно осиновено. все още само едно.........

# 3
  • Мнения: 690
Темата ми е за друго . Има ли сред вас хора ,които имат собствени деца , имат възможност и за в бъдеще  да имат , но искат да си осиновят детенце ?
 Много объркано се получава постинга ми , но самата аз съм объркана . Някакво семенце е посято вътре в мен и от него се ражда идея ,която трудно мога да обясня на близките си , то е чуство , което зрее в мен , става все по-силно и е въпрос навреме да направя решителната крачка. Знам че ще се сблъскам с много неразбиране от страна на близките ми , вероятно дори от ваша страна . Мотивът за осиновяване на повечето хора е че искат да дарят любовта си  , да изпитат тръпката на майчинството , да имат радост в дома си . Е , аз имам всичко това . Имам го и въпреки това все по-често се замислям за осиновяване .
 Доколкото знам законът не пречи на хора , които имат собствени деца да станат и осиновители , но на практика така ли е ? Дали не трябва да изпитам угризение , че аз мога да имам деца , имам , но бих взела детенце , а хора , които си нямат и чакат да бъдат изместени от мен ? Знам ли ...такива мисли бошуват в главата ми ...
 Нямам съмнения , че някога бих "делила " децата си . Аз знам какво е да си майка и илюзии нямам . Само че се питам това детенце , ако знае , че има сестричка , която не е осиновена , как би се почуствало , да не би да страда ?....Уф..мисля много напред .
 Въпросите ми са много , но основно ме интересува има ли хора , сред вас , които осиновяват дете , въпреки че имат собствено? Какъв мотив са изложили  пред социалните ? Как семействата им са приели това решение ?

Ето, включвам се и аз. Поздравявам те за решението Барбалекс. И аз изпитвах такива терзания и тревоги - може ли, как ще приемат околните, детето ми? Е всичко е било напразно. Законото няма пречки. Дори като подадохме документите, социалните приеха нашата постъпка много ентусиазирано. Всички близки се радват, а дъщеря ни, не само че не изпитва никаква ревност, но тръпне в очакване (вече и имена е измислила). Е, вярно, че при мен ситуацията е малко по различна. След "малка лекарска грешка" на възможността да родя второ дете беше сложен край. Но и да не беше се случило, пак бих осиновила. Просто това ми помогна (и на мъжа ми) да направим тази крачка точно сега, а не след години или преди. Така е било писано - казват старите хора.

Защо да ощетяваме някои? Кого? Отговор могат да ни дадат чакащите. Но не мисля, че жена, която обича децата и милее за тях, би се почуствала ощетена, че ние които имаме деца, ще направим още едно дете щастливо. Ходила съм в "домовете", видяла съм много неща и просто не ми се говори за това. И всеки ден по телевизиите дават по някой репортаж - било то за захвърлено и намерено дете, било за малтретирано, за дома в Пловдив, който се запалил и т.н. Всъщност, повечето кандидат - осиновители, на първо място поставят децата, а не техният проблем. Да, аз винаги съм казвала, и съм искала да  имам повече от 2 деца. И като не става по единия начин, ще стане по другия. В това, мисля, няма нищо лошо. В тази насока бяха и изказаните мотиви пред социалните - просто им разказах истината - за децата на близките, приятелките ми, комшиите, как у нас се чувстват в свои води, как ме слушат и обичат. Разказах им какво усещам като погледна очичките, на тези деца в институциите, че съм видяла какво е там и ще се радвам да го променя, глобално не мога, но като си осиновим дете, поне на него ще помогна. Като стигнеш до този момент - бъди себе си. Не е нужно да се говорят високопарни думи. Казвай истината. Това е. (Социалните не са зверове, а точно обратното. Много мили хора, говорят спокойно, предразполагат те, не си на разпит или очна ставка).
Ох, отплеснах се. Хайде Барбалекс, прави първата крачка с подаване на документите и те чакаме в темата на чакащите. Успех!  Hug

# 4
  • Мнения: 765
Думите ви много ме окуражиха . Най-много от всичко се радвам , че мъжа до мен напълно ме разбира и подкрепя тази идея , взели сме решение и следващото ни детенце ще бъде осиновено  Grinning . Благодаря  manja 66 - вероятно сега си мисля , че близките ми не биха ме разбрали , но това може да е само в моята глава . Аз всъщност имам съмнение само за един близък, но това не ме вълнува толкова в момента . В общи линии съм обмислила основните неща , трябва да изчистя някои детайли за себе си от чисто практично естество и да действам.

# 5
  • Мнения: 690
Барбалекс, най - важното е, че човека до теб те подкрепя за това решение. А другите  - то си е за тяхна сметка. Виж в темата "как приеха свекървите децата ви". Там има много мнения и различни ситуации. Но повечето майки са споделили положителните емоции около факта осиновено дете. И както и там съм писала - който има негативно отношение - да си гледа работата, изолирам го (не само за конкретната ситуация, а по принцип). И аз се притеснявах от мнението и реакцията на свекърва ми и свекър ми, но се оказа, че напразно съм се тормозила. Понякога, лошото идва точно от този който не очакваш. Така, че бъди готова на негативни реакции от всякъде, но това да не те притеснява.
Мисли оптимистично. Гледай напред. Успех.  bouquet

# 6
  • Мнения: 1 100
Поздравявам ви за решението!  Grinning

# 7
  • София
  • Мнения: 1 444
Барбалекс, от проучванията, които съм правила стигнах до извода, че има толкова много изоставени дечица, че ще стигнат за всички желаещи.Проблемът е, че много от децата са захвърлени бед декларации за отказ, за да е "чиста" съвестта на бм и да се самозалъгва, че все пак не е изоставила рожбата си.На практика обаче това се явява още по-зверско отношение, тъй като детенцето и остава с години в институциите без надеждата да бъде осиновено и да намери любящо семейство.Но това е тема на друг разговор.
Според мен най-важното е, че съпругът ти те подкрепя и желанието да дадете дом и обич на едно дете е общо, другото не би могло да бъде проблем.Аз не срещнах такова разбиране от бившият си съпруг, напротив, реакцията му беше срамна, а мнението на другите изобщо не би трябвало да те интересува.
Поздравявам те за решението и ти пожелавам успех в начинанието!

# 8
  • Мнения: 4 371
Исках да взема едно детенце за приемно семейство, но го осиновиха. Ако знаех, че може, щяхме ние да се пробваме. Сега често го засичам в един детски клуб Heart Eyes
Исках още едно дете, но не ми се раждаше, изпитвах ужас. Преди два месеца забременях(исках го) и реших, че ако пак е момче, следващото ни дете ще е осиновено момиченце. Вече не съм бременна, но решението си остава. За по-натам...
Определено има рискове, но нима човек може да е сигурен в собствените си деца? Възпитанието играе огромна роля.
Мен лично много ме притеснява как един ден ще кажа на детето си, че е осиновено, а другото съм го родила. Според мен почти е сигурно, че ще се получи вражда м/у тях.
За роснините - не ме интересува как ще реагират, това ми е най-малкият проблем, за мен е важно у дома всичко да е наред.

# 9
  • Мнения: 690
Дуци, защо смяташ, че именно у осиновеното ще има вражда? Ако детето се вземе на по-малка възраст, то няма да прави разлика кой си е пънал ... да го роди. Когато не се делят децата, те са пълноценни и равностойни членове на семейството. Когато винаги се говори свободно и тактично на тази тема - осиновяване, няма да съществува факта - как да кажа че е осиновено. А кога да се каже - когато му дойде времето. Когато говорихме със социалната по този въпрос и споделяхме мнения, тя ни посъветва простичко - децата порастват и почват да задават въпроси, като попитат, отговаряйте с истината. Щом детето почне да пита: аз как съм се родил, значи е дошъл момента да се каже. Но Вие сами ще го усетите и ще се справите. Тези нейни разсъждения и думи ми вдъхнаха още по-голяма увереност. И аз имах притеснения (и все още имам малко - знае ли човек със сигурност какво го очаква), но ... с общи усилия в къщи ще се справим, когато му дойде времето.
И мисля, че по - скоро, ревност и вражда може да се породи у голямото, рожденото дете. С идването на новия член на семейството, вниманието се насочва към него. Още повече, че при осиновените деца има и един фактор на адаптация и се нуждае от повече грижи. И голямото дете, може да се почувства изолирано. Е, задачата ни е още по трудна от колкото при две рождени деца. Но, няма невъзможни неща! ТРЯБВА да се справим. И ще се справим!

# 10
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Възпитанието играе огромна роля.
Мен лично много ме притеснява как един ден ще кажа на детето си, че е осиновено, а другото съм го родила. Според мен почти е сигурно, че ще се получи вражда м/у тях.

Naughty Naughty NaughtyИзобщо даже не е сигурно за враждата!Аз имам три родени от мен деца-момчетата в подписът ми,а момичето го осиновихме когато беше на 5г и половина.....вече на 15г и половина  Hug вражда няма-всички са едно,на едно за ласки и за отупване на праха,за наказания и т.н. Дуци спокойно...не се плаши от подобни съмнения....ще видиш че не е така и страховете ти са напразни-от вас зависи как ще се чувстват децата в домът ви
 manja_66   Hug  bouquet
барабалекс смело напред  и нищо да не те притеснява.....аз даже и още едно момче май ще си отгледам ...на там отиват нещата  Hugотивай в местната служба за закрила на детето и вземай и пускай  необходимите документи за да тръгва проучването ви  bouquet очакваме новини по въпроса

# 11
  • Мнения: 690
Мисля, че да говорим за вражда между децата е неуместно. "Вражда" е силна дума. Децата, чувствайки се пренебрегнати, се опитват да привлекат нашето внимание. Смятам, и се надявам да е така, майка и татко са ме възпитали добре. Много съм научила от техните добри постъпки и от техните грешки. Ще Ви посоча един пример. Имам брат, 7 години по - малък. Майка винаги казваше: той е малък, не разбира, ти си по - голяма. Трябва да отстъпваш. И често аз отнасях кавгата заради него. Е, един ден го отупах хубаво. След това той престана да прави бели за моя сметка, а майка престана да ме набеждава мене за всичко. Това не беше вражда между нас, това беше просто защитна реакция (на тази възраст едва ли е била осъзната като такава), начин да привлека вниманието, че има нещо нередно в цялата ситуация.
А у мен остана урока от това - няма по - голямото дете , няма по - малкото дете. Децата са си деца. Респективно, при новата ситуация - няма родено от мен, няма осиновено от мен - това са моите деца. Вярвам, че ще съумея да се придържам към този принцип до край.
Дидка, шапка ти свалям! На няколко пъти започвам да пиша, да те поздравя за новото ти начинание. И установявам, че думите не ми стигат, да изразя възхищението си.   newsm51  newsm51  newsm51
Успех, дано скоро още едно дете почувства уюта и обичта на твоя дом.  Praynig

# 12
  • Мнения: 4 371
Naughty Naughty NaughtyИзобщо даже не е сигурно за враждата!
Дуци спокойно...не се плаши от подобни съмнения....ще видиш че не е така и страховете ти са напразни-от вас зависи как ще се чувстват децата в домът ви
Имам една позната, която е осиновена, а брат й е роден в това семейство. Жената е лош човек, не комуникира с брат си... Злите езици твърдят, че причината е в това, че е разбрала и се е озлобила. Не знам дали е вярно, може да е просто измислица на някой "доброжелател", но тя наистина не е стока Tired То не че е гаранция, че между кръвни брат и сестра всичко ще е цветя и рози.
И все пак май всиччко зависи от семейството, в което растат децата. За да се разбират, Дидка, вашите - заслугата си е изцяло на вас. Същото важи и за manja_66. Така че за мен надеждата остава, само че за по-натам, когато му дойде времето Blush

Аз имам три родени от мен деца-момчетата в подписът ми,а момичето го осиновихме когато беше на 5г и половина.....вече на 15г и половина  Hug вражда няма-всички са едно,на едно за ласки и за отупване на праха,за наказания и т.н.
Знам за вашия случай, отдавна чета тук  bouquet Евала ви правя с мъжа ви  bouquet

# 13
  • Мнения: 921
....аз даже и още едно момче май ще си отгледам ...на там отиват нещата.....

Дидка, ако доскоро някой ме беше попитал дали познавам достоен човек, щях да се замисля върху значението на тази дума. Днес с огромно уважение мога да кажа, че вие с отец Петър сте ДОСТОЙНИ ХОРА. Радвам се, че съм успяла да се докосна до вас и вашите големи души  Hug (дълго време мислих, но не мога да намеря подходящите думи за това, което правите).
Същото мисля и чувствам и за всички останали мами (и татковци  Laughing) в този форум. Благодаря на Бог, че има хора като вас. Praynig
 Hug Hug Hug

# 14
  • Мнения: 441
поздрави и от мен, барабалекс

трябва да обичаш това, което правиш, дори да е нещо малко или гигантско

аз вярвам в това

в сърцето си вече си решила, а мислите, които минават през главата ти са нормални

тук едно майче често казва - "къща, в която влиза сираче е благословена къща"

и това не е клише- ще го усетиш като стане факт

успех Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт