Здравейте, приятели!
За пореден път споделям болката си с вас...
Дъщеря ми има вродена аномалия на едната ръка, отделно от това има проблем с лимфните и кръвоносните съдове в един участък. Тя е едно чудесно дете с много приятели. На седем години тя все още не е осъзнала различието си.
Винаги сме се опитвали да я отглеждаме и възпитаваме като едно съвсем обикновено дете без да я ограничаваме от нещо или пък обратното - да я разглезваме. Несъмнено обаче няколкото операции, трудните периоди на възстановяване, както и множеството стресови ситуации покрай нейното здраве, са оставили своя отпечатък в нашето поведение като родители. Въпреки че острани ние сме едно напълно нормално семейство, в действителност не сме и никога няма да бъдем като всички останали. Смятам, че е напълно нормално в някои случаи да бъдем прекомерно загрижени или пък да бъдем малко по-предпазливи от другите родители....
Близките ни обаче, въпреки че винаги са ни подкрепяли, някак не съобразяват тези неща.
От което произтичат и проблеми в отношенията ни с тях.
Ето днес - родителите ми пратили дъщеря ми до магазина. Тя е на седем години, както казах по-горе. Давам си сметка, че вече е време да става по-самостоятелна и че занапред няма да съм все до нея. Но все още не съм я пращала така сама до магазина. И изобщо не е оставала без пряк контрол. /Освен като е на училище. Там разчитам на учителката/.
Ядосах се, но съвсем сдържано казах на родителите си, че не искам това да се повтаря. Те не ме разбраха. Според тях аз не съм права...
Как е при вас?
За пореден път споделям болката си с вас...
Дъщеря ми има вродена аномалия на едната ръка, отделно от това има проблем с лимфните и кръвоносните съдове в един участък. Тя е едно чудесно дете с много приятели. На седем години тя все още не е осъзнала различието си.
Винаги сме се опитвали да я отглеждаме и възпитаваме като едно съвсем обикновено дете без да я ограничаваме от нещо или пък обратното - да я разглезваме. Несъмнено обаче няколкото операции, трудните периоди на възстановяване, както и множеството стресови ситуации покрай нейното здраве, са оставили своя отпечатък в нашето поведение като родители. Въпреки че острани ние сме едно напълно нормално семейство, в действителност не сме и никога няма да бъдем като всички останали. Смятам, че е напълно нормално в някои случаи да бъдем прекомерно загрижени или пък да бъдем малко по-предпазливи от другите родители....
Близките ни обаче, въпреки че винаги са ни подкрепяли, някак не съобразяват тези неща.
От което произтичат и проблеми в отношенията ни с тях.
Ето днес - родителите ми пратили дъщеря ми до магазина. Тя е на седем години, както казах по-горе. Давам си сметка, че вече е време да става по-самостоятелна и че занапред няма да съм все до нея. Но все още не съм я пращала така сама до магазина. И изобщо не е оставала без пряк контрол. /Освен като е на училище. Там разчитам на учителката/.
Ядосах се, но съвсем сдържано казах на родителите си, че не искам това да се повтаря. Те не ме разбраха. Според тях аз не съм права...
Как е при вас?
