Провокирана от съседната тема пускам тази. На мен ми беше много мъчно, когато майка ми ме попита дали знам цените на колетите до 2кг от БГ, за чий да ми праща, в Канада има всичко и по този ред на мисли. Аз исках само мартенички, чубрица, джоджен и девисил. За децата някоя дребничка сребърна висулка, кръстче, сърчице, такова нещо.Български вестник, от тези дето ги няма в нета, малко българска мастика или качествена ракия за мъжа ми....такива неща. Студени ми ставаше в душата други българи като ни поканят и ни кажат, че еди кво си е от мама и татко, че всеки месец им пращат ракия, цигари, луканки...е, аз такива работи не съм искала, нито всеки месец, а за Коледа, Великден, Баба Марта, за децата най-вече.
А не съм искала с нейни пари, аз оставих пари в БГ с тази цел.
Родителите на мъжа ми, както и брат му, на тях не им минава през ума изобщо, че може дори картичка да пратят на внуците си....
Не че държа особено да получавам нещо, само малко ме заболя...
А не съм искала с нейни пари, аз оставих пари в БГ с тази цел.
Родителите на мъжа ми, както и брат му, на тях не им минава през ума изобщо, че може дори картичка да пратят на внуците си....
Не че държа особено да получавам нещо, само малко ме заболя...
Ще ме разоряд, ама ми е кеф да им пращам 
И ние отиваме да го вземаме като си мислим, че вафли и лекарства има вътре, за сиренето не знаехме. Гледам, че отвън на нищо не прилича кашона и се карам със служителката, че са го повредили. Тя жената се притесни и каза да го отворя още в пощата и ако нещо е повредено да се оплача. Добре, че не го отворих пред нея, ужас беше с това сирене. 
Но за тях поне знам, че наистина ме обичат и мислят за мен. 
А ние им пращаме от всяка почивка, на всеки рожден ден и на всяка Нова Година. 
