Раздвоена

  • 11 585
  • 178
  •   1
Отговори
Макар да съм сигурна, че ще разбуня духовете във форума, пускам темата си. Трябва да го споделя, защото ще се пръсна иначе.
Любовта на живота ми се върна при мен. Като за начало добре, само че ... Твърде късно, Преди около година видях, човек с който имахме връзка, която приключи принудително, беше женен още тогава, в мен надделя морала - как така ще имам връзка с човек, който е женен и се махнах, изчезнах от живота му, като не оставих никакъв контакт, мислех, че никога няма повече да се срещнем, много трудно го преживях, знам че й той ме обичаше тогава, но реших да се махна.
До преди около 1 година, когато случайно се срещнахме, седнахме, пихме кафе, бях изключително нервна, всичко което бяхме преживели тогава се върна. СПомените бяха толкова ярки, че ... имах чувството, че е било вчера, а бяха минали 9 години, откакто не го бях виждала и чувала. През това време аз също създадох семейство, мислех, че живота ми е подреден, намерих работа, която харесвам, съпруга ми е адски търпелив човек, случи ми се и най - прекрасното нещо на света - роди ни се детенце, което е вече на  5 години. 
Продължихме да се виждаме около месец ей така като приятели, разказвахме си как са минали тези години. Въпреки, че усетих, че отново се възражда старата любов не й се противопоставих, от другата страна явно нещата са били поставени по същия начин и една вечер се стигна и до секс. Беше неописуемо - красиво, желано тъй много и от двама ни...
И така продължава вече близо година, всеки ден говорим, споделяме, когато имаме възможност сме заедно.
И въпреки че се чувствам адски гузна и прегрешила пред  семейството си не мога, нямам сили да го прекратя. Живота ми е различен откакто виждам и контактувам с този човек. Не е временно, поне така мисля. Не е и само секс, имам нужда да говоря с този човек, да контактувам с него ежедневно.
Когато седнах да пиша, мислех, че ще стане много по - дълго, толкова много исках да пиша. Сега когато го прочетох видях, че стои някак кухо, на фона на това което изпитвам. Оставям края отворен, помогнете ми как бихте постъпили на мое място?

# 1
  • Мнения: 3 929
На твое място и аз бих питала другите как ще постъпят. Всъщност, била съм долу-горе на твое място, но не съм била омъжена и с дете. Но някакси не обвинявам такива жени, защото са изпитали удоволствие, защото са се почувствали щастливи. Поне докато не наранят близките си, т.е. ако тази извънбрачна връзка не е за сметка на мъжа ти (казваш, че е търпелив) и на детето ти. Аз не разбрах всъщност какво точно искаш - да продължиш извънбрачната си връзка инкогнито или се чудиш дали да не се разведеш заради любовника. Или просто споделяш вълненията си с нас.
На мен ще ми е много трудно да живея така, колкото и щастлива да съм с любовника си. Или...или... Не мога едновременно с двама мъже. А и дете...
Не знам, мила, дано откриеш правилния път и да си щастлива!

# 2
  • Мнения: 765
Ще дойде момент , в който ще трябва да направиш избор и все някой ще е наранен - ти , той , съпруга ти - някой ще обере страданието и ти ще трябва да решиш кой да е . Една година е много време , наистина това не е просто секс ,  любов е , за нея обаче някой ще плати  сметката . Не те съдя , опитвам се да си го представя , сигурно е много хубаво да имаш потребност от  някой .
Късно е за съвети според мен .

# 3
  • Мнения: 364
Какво да ти кажа, ти май вече си взела решение.
Ако очакваш да те потупат по рамото, няма да стане. Аз не обичам да съдя хората, няма да го направя и сега.
Каквото и да направиш, решението трябва да е само твое. Седни, помисли си за това, което ще загубиш и онова, което ще спечелиш.

Дали все пак, чувствата ти не са породени от желание за доизживяване на една, непозволена още на времето, любов?
Задай си въпроса, наистина ли го обичаш или обичаш идеала, който си изградила за него, поради това, че не си могла да го имаш изцяло?
Понякога, заети да гоним недостижимото, пропускаме любовта - онази, спокойната, търпеливата, дълбоката, подкрепящата. А тя е била до нас през цялото време - трайната любов, която устоява на времето и обстоятелствата.

Дай си малко време да помислиш. Каквото и да решиш, решението ти ще промени не само твоята съдба, а и тези на близките ти.
Със съпруга ти сте в добри отношения, дай му шанс. Може и да се получи! Омъжила си се за него, значи си имала основание за това. Спомни си какво ви свързва.
Ако, поради морални принципи си напуснала любовта на живота си тогава, как сега ще напуснеш съпруга си? Моралните принципи са едни във всяка ситуация, те не се менят!

Трудно решение ти предстои, не бих желала да съм на твое място! Ще се справиш, сигурна съм!   Peace
Пожелавам ти успех, в намирането на твоя път! Само времето ще  покаже, дали е бил верният! Hug

# 4
  • Мнения: 2 792
   Всяко лично действие  носи и отговорността да застанеш зад него, не зависи от отсрочките, от това зависи болката, която можеш да причиниш, директната искреност боли най-малко времево, но и най-силно (когато я изпиташ на свой гръб, реално е нещо като шамар, бързо се преживява). Лъжите не водят до нищо добро, всяка нова лъжа отваря скрита рана, абсурдно е да се живее такъв живот, аз не го умея, предпочитам негативите на това, което чувствам, пред негативите от това, което причинявам, когато лъжа или държа на създаден образ. Позволи си да бъдеш себе си и си понеси отговорността от това, трудно е, но е освобождаващо.

# 5
  • France
  • Мнения: 726
Няма какво повече да кажа, след написаното от съфорумките.
Но ще бъда крайна: толкова ли те сърби?????????????? А детето? А мъжът ти?
Кого лъжеш? Май останалите, включително себе си.
Извинявай! Но ме е яд на жени, които се подлагат на мазохистични терзания.
Факта, че си го споделила, говори за морал.
А любовникът женен ли е?

# 6
# 7
  • Мнения: 2 100
Намерила си пристан при сегашния си съпруг. Имате дете. Казваш,че си била щастлива... не знам дали е така. Щом след 9 години отново искаш този мъж значи нещо ти липсва, той те прави щастлива..... много ми е познато това,което изпитваш. Напълно те разбирам,че сравено с това,което ев душата ти , написаното тук е кухо и елементарно и ще бъде осъдено от много хора....
Той още ли е женен? Мъжът ти подозира ли?
Съвет не можеш да получиш от никого. Едни са по-смели зарязват семейство, развеждат се и се борят да имат новия мъж и нов живот. Други предпочитат спокойния пристан, който имат и гледат да не си навличат главоболия. Прецени,кое ще е добро за датето ти и дали новия мъж ще иска промени в живота си.

# 8
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
Ми, според мен, трябва да си стоиш при сегашния  човек.
Ти защо не му кажеш на настоящия си мъж.
Може да те разбере и сам да те напусне.
Така ти решава проблема.
А на "завърналия" се, жена му къде блее?

# 9
  • Мнения: 1 426
Мисля си, толкова си влюбена, понеже онази ти връзка е била прекратена насилствено и в теб е била останала мисълта "ех, ако..." Влюбеността е едно, а истинската любов е нещо по-различно. Помисли си за семейството си, за мъжа ти и детето: какво са ти дали, какво ти дават в момента. Не като еуфория и ускорено сърцебиене - а като опора, сигурност, вяра в стабилността на този свят. Казвай си: обичам мъжа си за: ... - и си изреждай нещата, заради които го обичаш. Казвай си: щастлива съм, че съм се омъжила за него, защото: ... - и пак си изреждай причините.

# 10
  • Мнения: 2 100
Тя добре ще изреди,но ако една от причините е, защото не можех да имам него?

# 11
  • Мнения: 1 733
Не те разбирам... Имаш прекрасно семейство, каквото много хора нямат... Имаш спомени... И красиви, и лоши, но не възраждай нещо отминало..., нещата в живота ви вече не са същите и никога няма да бъдеш щастлива, защото вече се грижиш не само за себе си. И как би се почувствала ти ако мъжът ти пишеше в този форум със същия проблем??? Предадена, измамена, как?

# 12
  • Мнения: 9 865
Раздвоена, задай си въпроса ти какво искаш. Никой не може да каже предварително как би постъпил в подобен случай, просто защото у всеки силата на чувствата и съотношението разум/сензитивност е различно.
Просто е, имаш най-много 3 варианта:
1. Разделяш се със съпруга си като признаваш/не признаваш истината за раздялата, той, разбира се, остава като гръмнат, защото се чуди къде е сгрешил. Заживяваш с голямата си любов и детето ти расте раздвоено м/у двамата си родители.
2. Оставаш със съпруга си и продължаваш с връзката си тайно, мъжът ти разбира и започва някакво канско терзание на цялата група.
3. Разделяш се и с двамата и се влюбваш в трети.

Каквото и да избереш, знай, че детето ти ще плати цялата сметка, заради разбитото семейство, заради тъжната си, но останала с баща му майка или заради трудността да свикне с нов "татко".
Понякога се чудя ЗАЩО , мили хора, и мъже, и жени създавате семейства доброволно, дори и деца, а след това започвате да се влюбвате в най-големите си любови. Не може ли да се изчака, да се помисли... или всичко е инстинкт?!
Не съм против разводите, но ТИ нямаш истинско основание за развод, според мен.

# 13
  • Linz
  • Мнения: 11 619
1 година водиш двойствен живот! Крайно време е да бъдеш честна поне пред себе си и да вземеш решение. Моят съвет е да избереш семейството, изкушения навън винаги има.

# 14
  • Мнения: 1 425
Абе то е голям кеф - ядене, пиене и ебане ... опааа и разговори (да не пропусна). Ама накрая някой ще трябва да плаща сметката. Мъжът тогава е бил женен, сега разведен ли е?

Общи условия

Активация на акаунт