Хипохондрици ли сте?

  • 5 003
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 323
Аз на моменти-да,и то много?А вие от кои болести се страхувате най-много? #CrazyИ как преодолявате страховете си?

# 1
  • Мнения: 941
страхувам се вече само за детето,аз останах на заден план,другите-също Sick

# 2
  • Мнения: 1 404
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194921.0
Имала съм периоди,когато съм се чуствала точно като Буболина,преминах кротко от хипохондрия към канцерофобия,беше повече от ужасно.

# 3
  • Мнения: 126
До такава степен,че не мога да живея нормално.Стигнала съм до етап да живея ден за ден ,без планове за бъдещето .Каквото и да ме заболи си мисля ,че съм болна от рак.Не знам дали това ще премине и кога ,но силно се надявам да си избия тези черни мисли и всичко да е по старому.

# 4
  • Oslo
  • Мнения: 659
Не, но имам приятелка която е в това състояние от десетина години и е много гадно наистина.

# 5
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194921.0
Имала съм периоди,когато съм се чуствала точно като Буболина,преминах кротко от хипохондрия към канцерофобия,беше повече от ужасно.
Това важи в пълна сила за мен, страхувам се за себе и за детето си най-вече.

# 6
  • Мнения: 3 164
Не!Не допускам такива мисли нито за мен, нито за децата си(близките).Но има роднина(млада жена е и при това лекар) и "вече" е била болна от какво ли не Tired а като роди дъщеря си, прехвърли болестите и на детето си ConfusedУжасно е.Незнам как може да се излекува това нещо Thinking

# 7
  • Мнения: 7 186
Не, напротив, даже съм оптимист в това отношение. За детето ме обвземат чат- пат притеснения, но все пак мисля, че е в границите на нормалното Simple Smile
Познавам хора- хипохондрици, ама в истинския смисъл на думата. Кошмарно е. То колкото и нищо да ти няма, все може да ти проима, като си трупаш насила отрицателни емоции и енергия. Положителното мислене влияе благоприятно на здравето.
А и контактите с такива хора са изключително досадни ooooh!

# 8
  • Мнения: 6 164
Не, за щастие. Grinning

# 9
  • по света
  • Мнения: 1 587
Категорично не съм и не мога да разбера здрави хора коита се притсняват излишно.Каквото има да става то става и без да го чакаш.

# 10
  • Мнения: 107
по принцип не съм хипохондри4ка, но по едно време ми беше влезнала мухата да не би слу4айно да съм се заразила с HIV.Беше ужасно,преодолях го едва  когато си напражих тест...

# 11
  • Мнения: 9 063
С цялата тая информация в Интернет и по форумите, където редовно обитаваме - то донякъде си принуден да си втълпяваш разни неща...прочетеш за някоя болест, видиш симптомите и си кажеш: ох, ами то това и аз го имам Tired
Или пък нещо те заболи и знаеш, че в нета има инфо и почваш да търсиш, но се натъкваш на страшни диагнози, които най-често няамт никаква връзка с болежката ти, но уви - вкарваш си филми Rolling Eyes

# 12
  • София
  • Мнения: 4 423
да, осъзнат хипохондрик съм с много изразена карцинофобия, страдам вече 5 години от това - страховете ги прехвърлям на децата си, кошмарен живот в много страх.
хората около мен ме разбират и по всякакъв начин се опитват да ми помогнат - благодарна съм, защото без подкрепата им, няма да се справя.
за тези 5 години разбрах, че почти нямам шанс да стана предишния човек, ровенето в интернет, дори само в този форум засилват страховете ми, почвам да се примирявам, че до края на живота си ще страдам от това.... Confused

# 13
  • Мнения: 7 186
Буболина, защо не се консултираш с психолог? Предполагам, че има някакви варианти за справяне с този проблем.
Живот без излишни притеснения е далеч по- спокоен Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 4 423
Не само с един за съжаление съм се консултирала, то не бяха психолози, психиятри, невролози...
Нищо не помага, нищо...как ми с иска да се събдя само една сутрин предишната жена, с усмивка на лицето и без такива мисли, искам го от цялата си душа. Praynig
Лейди, благодаря Hug  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт