Как учите децата си да споделят

  • 1 368
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 909
Как учите децата си да споделят играчки, закуски и други съкровища с братчета/сестричета и с приятелчета?

Синът ми определено никак не е склонен да споделя каквото и да било (най-малкото пък мен Grinning) Не мога да го убедя например, че не трябва да изяжда всичките ягоди, за да останат и за другите. Когато види, че сестра му си играе с нещо, в повечето случаи веднага отива и й го взема (въпреки че сто пъти съм обяснила и съм го помолила поне да й даде някаква друга играчка). Наскоро пък беше поканен на гости у едно приятелче и уж му носеше едни неща, които да закусват заедно, плюс едни лепенки към тях, но понеже бяха закусвали друго нещо, и дума не даде да ги остави там - прибра си ги, а другото дете се дереше и беме много нещастно, защото си мислеше, че ще ги получи.

Вие как реагирате в такива ситуации, и на каква възраст децата наистина могат да се научат да споделят? Синът ми е почти на пет и ми се струва, че вече е достатъчно голям, за да разбере и да осъзнае необходимостта да споделя.  newsm78

# 1
  • София
  • Мнения: 7 242
Май му е време. Но предимно е въпрос на характер. Важно е да говориш, но личният пример е "най-заразатилен". И не го принуждавай да дава, ако сам не реши.

# 2
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
аз съм била примерът, когато правя нещо деля по равно на вси4ки, който го няма , му се пази порцията и никой не пипа! освен това деля веднага пред тях, това на тебе , това на мене, на тати и на другия, някога е имало мерене на око от децата да не се минат , но това е  рядко!за игра4ки- да имала съм много рядко кавги, но аз или ги вземам проблемните игра4ки и никой не играе или заявявам , 4е се играе заедно или поред, сега си делят компа по график! каката се нау4и да дели поне като малка, пазеше за батко си порцията шоко, или за тати, но сега стой и гледай промяна, днес то4но имахме разговор за загрижеността за другия  и нещо не се полу4и добър  отговор!линда дава, но някак премисля, да видим септември на градината какво ще бъде!

# 3
  • Мнения: 1 608
Не му наблягй на това, че трябва да дава. За всичко трябва време. Просто използвй всяка ситуация за да покажеш, че хората мога да споделят - ситуации в къщи, филмче, което сте гледали, случка на, която е станал свидетел и др.

# 4
  • Мнения: 25 449
На пет какво? Години? Дали не е късно?  newsm78
Аз моя го почнах от бебе. По липса на братя и сестри, делеше с други деца и с нас. Даже и баби, и дядовци научих да не се дърпат, когато им предлага от неговото, а да взимат. Детето гладно няма да умре, но трябва да се научи да споделя. А и беше прекрасен начин за разрешаване на проблема със сладките неща, които непрекъснато му купуваха. И най-големият шоколад, споделен с 3-4 възрастни, не може да е проблем.  Wink

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Как`Сийка, много си права.

Никога не съм се стремяла съзнателно да уча дъщеря си да дели с други деца, защото не съм го смятала за нужно, но пък да дели с мен е била длъжна винаги  Mr. Green все пак и аз съм човек... не знам дали това е причината, но пробем в това отношение няма.

За това как ще го научиш: на 5 години ми се вижда достатъчно голям да осъзнава действие и следствие... явно с обяснение не става - значи трябва да действаш. Вземе на сестра си играчката - ти вземи неговата най-любима и й я дай. Щом е носел нещо за подарък - то се дава. Е, резултатът сигурно щеше да е, че твоето дете ще реве, а не чуждото, но от рев никой още не е пострадал.  Peace

Последна редакция: пт, 08 юни 2007, 23:13 от Isa

# 6
  • Мнения: 25 449
Само да допълня - от малък свикна, когато ни дойдат гости и му донесат някакви лакомства, да ги сложи на масата, за да си вземат всички. Ако някой е за първи път у нас, се притеснява да си вземе, на детето било. Но бързо си научихме познатите, че в нашата къща няма "на детето" - всичко е общо.
Между другото така беше и в моето детство, въпреки че имам брат, с когото да деля. Всяко лакомство се делеше поравно между всички членове на семейството, което включваше и баба.  Laughing Е, тя все "не го обичаше" и ни го отстъпваше, както често и родителите ни, но по-важен беше принципът - да се дели.

# 7
  • София-България, Израел - където си поискам
  • Мнения: 2 856
Сега като се замисля май от бебе съм започнала да го привиквам към това. Винаги му казвам ,че трябва да дава на сестра си, както и тя на него. Личния пример също много помага. Много от нещата, като лакомства и други дребни неща обикновено се купуват или им подаряват  и на двамата. Характера на детето също е важен има деца, които наистина трудно свикват да делят с другите, но всичко е въпрос на време и търпение.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 242
А на мен ми беше много по-трудно да науча бабите и дядовците да вземат от детето, отколкото него - да дели с тях Tired. Криворазбрана грижа за детето...

# 9
  • Мнения: 1 640
Надявам се,когато моето стане на 5г.,този в-с да сме го решили вече.И ние носим нещо за почерпване,отивайки на гости.Не е имало прояви на недоволство.Казвам,че е за за еди кой си,защото ще бъдем в дома му и толкова,давам й тя да го поднесе.После общо всички си похапваме.
  Не бях се замисляла по темата специално.Виж,за играчките ,то е ясно-там трудно и бавно стават нещата и си е в-с на емоционално съзряване.Насила не става ,не мога да накарам 2 и половина-год.си дете да си даде играчките на съседското,но му въздействам.Един ден ще стане споделянето.Тук във форума наскоро бе писано ,че не и нужно да принуждаваме децата да си дават своите лични играчки.Е ,при вас е по-различно-нали са брат и сестра,играчките са общи донякъде.А и нали по-големият е редно да отстъпи. Thinking

# 10
  • Мнения: 367
Това с бабите ми е много познато. Аз също го карам, каквото му донесат , първо да почерпи всички./ Честно казано, обаче, това го правя за да не се тъпче, най-вече с шоколад/
 На определена възраст се засилва егоцентризма от 2 до 4 годинки най-вече. Пък и понякога детето трябва да държи на своите неща. Защо да трябва все да се раздава? 

# 11
  • Мнения: 367
Сега като се замисля, майка ми, все ме учеше да давам, но това в живота изобщо не ми помогна.

# 12
  • Мнения: 6 461
Тошко определено споделя всичко с Пламен.
Винаги му отстъпва играчките .
Забелязала съм ,че подпитва,когато предлагам за хапване ...дали има и за Пламен.
Обаче на моменти ми казва така....Нали само на мен ще купиш...Тогава се налага да му обяснявам,
че всичко се дели по-равно...и така Peace

# 13
  • Мнения: 1 426
От момента на прохождането с много обяснения и с личен пример.
Пет години и на мен като на Кака Сийка ми се виждат ужасно късно, но в крайна сметка по-добре късно, отколкото никога.
90-91-ва година, когато магазините бяха абсолютно празни... 5-годишната кака, когато се донесеше нещо прекрасно вкъщи (да речем, банан, портокал, шоколад) разделяше на всички по парченце, като на мене даваше най-голямото, а на себе си оставяше най-малкото. А 2-годишният малчо след това й даваше половината от неговото.
А един път имахме гости и някой отнякъде донесе една малка кутия бонбони. Отворихме я и каката със светнали очички взе да черпи, а бонбоните - с един по-малко от броя на хората! Тя съобрази това някъде по средата, даже се спря от стъписване, а после със страхотно самообладание продължи да черпи. Гостите, които също видяха това, се опитваха да й отказват под различни предлози, но тя много геройски изигра ролята си на домакиня. Разбира се, успяхме да скрием няколко бонбона, но аз ги извадих чак на следващата вечер и не казах, че са останали от снощи.

Последна редакция: сб, 09 юни 2007, 12:17 от Nevada

# 14
  • Мнения: 920
Аз май съм била много жестока майка, защото не бих допуснала такова нещо. Да занесе нещо, пък да си го върне. Може да се смиля да го разделят.

Общи условия

Активация на акаунт