Защо е станала толкова "лоша"?

знае, че при теб минава номера. Аз имам горе долу същия проблем, но се надявам да отмине. И още нещо съм забелязала- на яслата се уморяват много, да не би вечер да й се спи много и да се чуди какво да измисли.

Нормален рефлекс е, в яслата има режим и лелките, дори и да са "добри" към децата го налагат и изскват от тях да го спазват /в което,само по себе си няма нищо лошо/. В къщи режимът, ако има такъв, е обикновено по- либерален, в къщи хлапето е само то, единствено /независимо дали се казва Моника или не - с пожелания да не ви остава единствена/, с него се съобразяват, в къщи може да налага волята си, правило го е, там се чувства господар. В къщи сред близките си хора детето освобождава натрупаното през деня напрежение, а такова винаги е налице в края на деня, независимо къде е прекаран този ден. Още повече ако е в яслите, където режимът си е налице и където има много и разнообразни отношения- с лелките и с останалите деца. Нищо лошо в това- просто факти и причини.
Мотя син, големият, го записахме на ясли и в къщи се държеше така, но понеже повече от две седмици не можах да издържа, както и баща му, решихме да си го приберем, гледачката отново започна работа и след някой и друг месец го записахме направо в ДГ, но бяхме на 2 г. и половина, не на една, така че при вас градината е неприложима.
Значи детенце или ще се напасне постепенно /все пак е ходило около месец на ясли, доколкото разбирам/ или няма да свикне и ще трябва да му търсите други вариянти. Мит е, че всяко дете се адаптира. Напротив, не всяко дете и не във всяка среда може да се адаптира, а не е и нужно. Хлапетата са толкова различни, още от бебета, още от родилния дом. Майката сама може да прецени и да вземе решение дали да продължава с опитите си за адаптация или е направено всичко възможно и подобни опити само биха увредили и без това крехката детска /даже в случая бебешка/ психика.

Мъничка е още, идва й в повече натоварването, това й е начинът да се отпусне и да преодолее стреса.
Прибери всичко, което може да се прибере. Аз даже за известно време бях скрила и порцелановите и стъклени съдове, защото моето пък хвърляше. Остави й повече меки играчки. И се гушкайте и люшкайте повече преди да започне да се тръшка. А почне ли - опитай да я гушнеш и подрускваш, при по-малки деца помага.

А ако почне да се тръшка и да си удря главата в пода, както казваш, пробвай да й слагаш на личицето мокра кърпа, тия дни в една друга тема мамите казаха, че много помагало, даже една мама каза, че ако й се случело навън, слагала мокра кърпичка и детето се успокоявало веднага.

А пък моята като ходеше на ясла и на градина нямаше такъв проблем. Но понеже ни се наложи заради болести да не ходим на градина ( след Нова година) и оттогава направо ме е подлудила.  Не знам дали й е скучно или просто е в такъв период, но за всяко нещо реве, тръшка се, обижда, опитва се да удря ( мен, баба си, детегледачката си). Понякога е много добра, но има дни в които направо не се издържа. Не знам какво да правя понякога. Гледам да държа на обещанията си и да не й позволявам да прави каквото си иска, но щом я оставя при баба й или при детегледачката и пак започва да се инати.
Една приятелка ми е казвала, че и нейната дъщеря на тази възраст е била непоносима - надявам се скоро тоя период да отмине.

И аз бях пуснала такава тема - След яслено поведение. Там ми дадоха доста съвети и разбрах, че "не съм сама" .

Реакциите на дъщеря ти са напълно нормални. Всяко дете, независимо дали ходи на ясла и дет. градина или не, минава през подобни периоди и винаги има причина за такова поведение. Лошото е, че дори и да говорят вече, не могат да кажат какво ги терзае. Дъщеря ми беше така също около годинката - не ходеше на ясла, бебето още не се беше родило, така че не е било от ревност. Синът ми "полудя" не в яслата, а като тръгна на дет. градина. Иди ги разбери какво им е било в главичките. В такива моменти на истерия прилагах няколко тактики - "оглушавам", разсърдвам се и спирам да им говоря, повече строгост. Не мисля, че нещо от това помогна за по-бързото преодоляване на критичните периоди, но аз успях да оцелея.