Дами, здравейте!
Ето я моята история. Не си зная точната дата на зачеване, имам 4 ехографски определени термина. Първият вече изтече на 11 юни. За бебето си чух ужасяващи неща от проследяващия си лекар, включително и че има микроцефалия. Няма да споделям за това как минах през 9-те кръга на ада, след като чух за тази набързо скалъпена и плясната от нищото диагноза на бебето в мен. Чувствах се добре до вчера, когато започнаха болки, в долната част на корема, силно вдясно. Тези болки бяха съчетани със силен натиск отвътре сякаш върху ануса. Мисля, че го наричат "да ти се ходи по голяма нужда". Представата ми за контракциите е теоретична. Знам, че родилните са тези на интервал 5 минути и траят 30-40 секунди. Вчера, 15 юни, когато започнаха болките, не бяха през интервал, а някак обща болка. Нямах усещания, че болката тръгва от кръста и през целия корем, надолу, както съм чела да описват контракциите. Мен ме боли само ниско долу, предимно областта над ануса, само че отвътре. Боля ме продължително, опитах се да си легна, но не можах да заспя и в 2 часа през нощта помолих мъжа ми все пак да отидем до моето АГ, за да видят какво става. Направиха ми гинекологичен преглед, който останови само 1 см разкритие, не назоваха болките ми контракции, само казаха "рано ви е", прослушаха тоновете на бебето и казаха "ходете си".
Днес, обаче, болките ми продължават, този път са през интервал, но някои от интервалите са през 5 минути, някои през 7, някои през цели 10. Отново не ме боли кръста. Пих нош-па, както ми препоръчаха, но все тая, не влияе. Не мога да се свържа с моята докторка Григорова, не вдига телефона си. А при последната ми среща с нея тя ми каза да не и се вясвам до 28 юни, когато според нея ще почна да раждам.
И така, проследяващият ми лекар вече не чувства ангажимент с мен и настоява, че щом е минал 11 юни, терминът, който той е определил, значи преносвам, значи трябва да ходя да се моля да ме вземат в болницата. АЗ ДА СЕ МОЛЯ!!!! А пък лекарката, която съм си избрала ми казва, че няма за какво да се виждаме преди 28 юни. И е много категорична!
И така, само че мен ме боли, а не знам що за болка е това. Честно казано се чувствам силно объркана какво да предприема. Поне докато успея да се свържа с д-р Григорова и най-сетне си вдигне телефона......
Ето я моята история. Не си зная точната дата на зачеване, имам 4 ехографски определени термина. Първият вече изтече на 11 юни. За бебето си чух ужасяващи неща от проследяващия си лекар, включително и че има микроцефалия. Няма да споделям за това как минах през 9-те кръга на ада, след като чух за тази набързо скалъпена и плясната от нищото диагноза на бебето в мен. Чувствах се добре до вчера, когато започнаха болки, в долната част на корема, силно вдясно. Тези болки бяха съчетани със силен натиск отвътре сякаш върху ануса. Мисля, че го наричат "да ти се ходи по голяма нужда". Представата ми за контракциите е теоретична. Знам, че родилните са тези на интервал 5 минути и траят 30-40 секунди. Вчера, 15 юни, когато започнаха болките, не бяха през интервал, а някак обща болка. Нямах усещания, че болката тръгва от кръста и през целия корем, надолу, както съм чела да описват контракциите. Мен ме боли само ниско долу, предимно областта над ануса, само че отвътре. Боля ме продължително, опитах се да си легна, но не можах да заспя и в 2 часа през нощта помолих мъжа ми все пак да отидем до моето АГ, за да видят какво става. Направиха ми гинекологичен преглед, който останови само 1 см разкритие, не назоваха болките ми контракции, само казаха "рано ви е", прослушаха тоновете на бебето и казаха "ходете си".
Днес, обаче, болките ми продължават, този път са през интервал, но някои от интервалите са през 5 минути, някои през 7, някои през цели 10. Отново не ме боли кръста. Пих нош-па, както ми препоръчаха, но все тая, не влияе. Не мога да се свържа с моята докторка Григорова, не вдига телефона си. А при последната ми среща с нея тя ми каза да не и се вясвам до 28 юни, когато според нея ще почна да раждам.
И така, проследяващият ми лекар вече не чувства ангажимент с мен и настоява, че щом е минал 11 юни, терминът, който той е определил, значи преносвам, значи трябва да ходя да се моля да ме вземат в болницата. АЗ ДА СЕ МОЛЯ!!!! А пък лекарката, която съм си избрала ми казва, че няма за какво да се виждаме преди 28 юни. И е много категорична!
И така, само че мен ме боли, а не знам що за болка е това. Честно казано се чувствам силно объркана какво да предприема. Поне докато успея да се свържа с д-р Григорова и най-сетне си вдигне телефона......
, ами не я търси.
