Регистрирана съм във форума, но пускам темата анонимно, защото ме е страх. Страх ме е, защото мога да бъда разпозната, защото няма законност и ред в тази държава, защото институциите нехаят, защото нямаме гражданска съвест!
Става въпрос за едно обикновено, средностатистическо семейство. Мъжът, останал вдовец, живее в провинциално населено място, с едното си дете, другото е вече семейно и живее в друг град.
Този мъж, години подред се е трудил, за да осигури нормален живот на семейството си. Работил е на две, три места едновременно, спазвал е законите – тези на „демократичната” ни страна, както и тези на съвестта си.
Една вечер, мъжът получава телефонно обаждане – „дължиш ми пари – 1500лв. Или ми ги донеси, или върни това, което не е твое! Ако не го направиш, ще има последствия!”
Бащата е озадачен, споделя с близките си. Ето каква е историята:
Преди 13 години, той получава предложение от свой „приятел” – „Ако работиш при мен извънредно и ми помагаш, ще ти дам едно съоръжение. Аз имам много такива, нямам пари да ти плащам, но ще ти дам това, което мога. Така и двамата ще сме доволни.”
Работата, за която става въпрос, е високо платена. Бащата се съгласява. Минават 2 години, вече е време да се разплатят. Въпросният „приятел” отлага и отлага….Човекът не е склонен да зареже труда си на вятъра, съзнава, че, ако се откаже, няма да получи нищо. Той продължава да извършва услуги на „приятеля” си. Така минават 10 години.
Налагат се големи ремонтни работи, тогава, вече притиснат, „приятелят” предотстъпва обещаното съоръжение, въпреки, че то се е изплатило многократно. Бащата свършва своята част от работата и заявява, че отношенията им са до там.
Две години по-късно, „приятелят” е разфасовал и продал всичко, което има. Останал на „червено”, той се сеща за онзи „тъпанар”, който е гърбил години наред и…..му се обажда.
Иска пари или въпросното съоръжение. Праща бияч, който да „вразуми” човека.
Бащата подава жалба в полицията. Полицай привиква поръчителя и бияча, кара ги да подпишат декларация, че няма да упражняват тормоз над човека – те подписват.
Но, обажданията, заплахите продължават всяка вечер. „Ще ти запаля къщата, ще ходиш в инвалидна количка….” и т.н.
Същевременно, бащата си е уредил високо платена работа в чужбина. До месец му предстои заминаване. Сърцето му се свива от ужас, че нещо може да се случи с децата му, докато го няма….
Той подава второ оплакване. Тогава, полицаят го привиква и му казва – „Виж какво, разбираме те, но нищо не можем да направим. Ръцете ни са вързани от законова гледна точка. Онези могат да те причакат и, ако няма свидетели, нищо няма да докажем. Съветвам те – намери някой, който да ги опердаши, ама хубаво! Ние ще си затворим очите! Тези ги дебнем отдавна, но не можем да ги уличим в нищо. Ако някой пита, не съм ти го казал аз!”
……..
Преди няколко дни, биячът е причакал човека и само случайността го е спасила, разминало му се е, само с няколко синини……
Какво се прави в този случай? Да се плати? Докога? Те утре могат да поискат още и още....
Това не е откъс от роман, нито нечий опит да списва във форума! Това е действителността в България, такава, каквато не трябва да бъде! Къде са институциите? За какво порядъчните хора плащат данъци? И какво от това, че си бил честен човек, живеещ според нормите?!
Какво трябва да се случи, да се разрази вендета? Кога някой ще се намеси? Защо властите подтикват към саморазправа? Това ли е начинът? Защо обвиняваме полицията – къде са ни законите?
Умирам всеки ден по малко….умирам от страх, че може пак да загубя близък човек!
Става въпрос за едно обикновено, средностатистическо семейство. Мъжът, останал вдовец, живее в провинциално населено място, с едното си дете, другото е вече семейно и живее в друг град.
Този мъж, години подред се е трудил, за да осигури нормален живот на семейството си. Работил е на две, три места едновременно, спазвал е законите – тези на „демократичната” ни страна, както и тези на съвестта си.
Една вечер, мъжът получава телефонно обаждане – „дължиш ми пари – 1500лв. Или ми ги донеси, или върни това, което не е твое! Ако не го направиш, ще има последствия!”
Бащата е озадачен, споделя с близките си. Ето каква е историята:
Преди 13 години, той получава предложение от свой „приятел” – „Ако работиш при мен извънредно и ми помагаш, ще ти дам едно съоръжение. Аз имам много такива, нямам пари да ти плащам, но ще ти дам това, което мога. Така и двамата ще сме доволни.”
Работата, за която става въпрос, е високо платена. Бащата се съгласява. Минават 2 години, вече е време да се разплатят. Въпросният „приятел” отлага и отлага….Човекът не е склонен да зареже труда си на вятъра, съзнава, че, ако се откаже, няма да получи нищо. Той продължава да извършва услуги на „приятеля” си. Така минават 10 години.
Налагат се големи ремонтни работи, тогава, вече притиснат, „приятелят” предотстъпва обещаното съоръжение, въпреки, че то се е изплатило многократно. Бащата свършва своята част от работата и заявява, че отношенията им са до там.
Две години по-късно, „приятелят” е разфасовал и продал всичко, което има. Останал на „червено”, той се сеща за онзи „тъпанар”, който е гърбил години наред и…..му се обажда.
Иска пари или въпросното съоръжение. Праща бияч, който да „вразуми” човека.
Бащата подава жалба в полицията. Полицай привиква поръчителя и бияча, кара ги да подпишат декларация, че няма да упражняват тормоз над човека – те подписват.
Но, обажданията, заплахите продължават всяка вечер. „Ще ти запаля къщата, ще ходиш в инвалидна количка….” и т.н.
Същевременно, бащата си е уредил високо платена работа в чужбина. До месец му предстои заминаване. Сърцето му се свива от ужас, че нещо може да се случи с децата му, докато го няма….
Той подава второ оплакване. Тогава, полицаят го привиква и му казва – „Виж какво, разбираме те, но нищо не можем да направим. Ръцете ни са вързани от законова гледна точка. Онези могат да те причакат и, ако няма свидетели, нищо няма да докажем. Съветвам те – намери някой, който да ги опердаши, ама хубаво! Ние ще си затворим очите! Тези ги дебнем отдавна, но не можем да ги уличим в нищо. Ако някой пита, не съм ти го казал аз!”
……..
Преди няколко дни, биячът е причакал човека и само случайността го е спасила, разминало му се е, само с няколко синини……
Какво се прави в този случай? Да се плати? Докога? Те утре могат да поискат още и още....
Това не е откъс от роман, нито нечий опит да списва във форума! Това е действителността в България, такава, каквато не трябва да бъде! Къде са институциите? За какво порядъчните хора плащат данъци? И какво от това, че си бил честен човек, живеещ според нормите?!
Какво трябва да се случи, да се разрази вендета? Кога някой ще се намеси? Защо властите подтикват към саморазправа? Това ли е начинът? Защо обвиняваме полицията – къде са ни законите?
Умирам всеки ден по малко….умирам от страх, че може пак да загубя близък човек!
Благодаря ви за подкрепата! Имах нужда от нея!