Публикувана: 22 юни 2007, 14:48 ч.
Последно мнение: 22 юни 2007, 21:24 ч.

София, Лагера
Мнения: 2 987

Мили мами,
мислите ли, че адаптивността на детенцето зависи от начина на живот?
Този въпрос ми се зароди в главата по повод някои от отговорите на моя предишна тема в стил "моето дете не спи извън леглото си" ,"не обича чужди хора", "не спи на шум":
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=198631.0;all
Моето момче няма проблеми с нищо и никого (засега). Спи навсякъде, кърмя го където се случи да му дойде времето за манджа. От 3 месеца правим основен и ужасяващ ремонт на апартамента (за щастие още не живеем там) и аз разнасям бебо навсякъде с мен - майстори, складове, магазини за плочки, мебелни къщи, техника и др. + авто сервизи. Когато мъжът ми е в командировка заминавам на вилата, на гости на приятелки в други градове и т.н. И все пак "и Хасан е хора" - вечер излизаме с приятели. Бебо няма никакви претенции - усмихва са на познати и непознати, заиграва се сам и не иска специално внимание, спи си в количката или кошчето за кола навсякъде, където му си приспи.
Какво мислите вие? Дали всичко това, което изредих го е направило непретенциозен към условията, или просто е въпрос на характер?

# 1 22 юни 2007, 14:55 ч.

Мнения: 2 631

Да, почти всичко зависи от начина на живот, възпитание, социална среда, но не без значение са характер и темперамент.
Но е още твърде малък, за да приемеш, че това е вече утвърдено при него - следват и други периоди, ще се променя.
Но то това е тръпката!
Нека е здрав!
bouquet

# 2 22 юни 2007, 15:07 ч.

Мнения: 2 616

И ние нашият бръмбъзък така го разнасяме навсякъде, според мен това му помага да стане по-социален. Казвам го защото вижам огромната разлика между Марти и негови връстници, които комуникират основно с мама и тати. Не трябва да се пренебрегва обаче и характера на детенце, защото малкият ако ще чудо да стане вечер не може да заспи в количката, иска на гърдата на мама сгушен и реве, докато не му се случи. Жалко, защото не можем да излезем по-до късничко лятото с половинката, ама какво да се прави.

# 3 22 юни 2007, 15:14 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 526

Радвай се и се моли да е все така :защото вероятно ще настъпят промени

# 4 22 юни 2007, 15:15 ч.

Мнения: 1 273

И ние с моя бебок сме като дупе и гащи. Разнасям го навсякъде. С тая разлика, че ние вечер не ходим по кръчми, най много на открито заведение. Боби спи където му падне или по точно където го свари съня, но аз винаги си го слагам в креватчето. Умира от кеф да му се усмихват и се усмихва на всички. Искрено се надявам да си остане толкова лъчезарен и усмихнат Praynig

Но както е казала envia още са много малки. Но в тоя ред на мисли се сещам за една случка със Сократ. Та случката е следната :
Завела една майка бебето си при Сократ и го попитала -
- "Как да възпитам детето си"
Той я попитал:
- "Колко е голямо?"
-"На 7 дни"
- " Еее, съжалявам късно е вече" Mr. Green

# 5 22 юни 2007, 15:15 ч.

Мнения: 46 510

Според мен зависи изцяло от характера на детето, ние нищо не можем да променим Peace

# 6 22 юни 2007, 15:31 ч.

Мнения: 3 116

И моята мома беше такава като твоето синче до годинка и после се започна, период след период. Например имаше един дълъг период от страх от светкавици и гръмотевици, сега пък не мога да я прибера вкъщи когато гърми и тряска Crazy

Просто след годинката децата започват да се осъзнават и да се променят страшно много.

Иначе да, донякъде зависи, но определено има и куп други фактори Wink

# 7 22 юни 2007, 15:43 ч.

Мнения: 4 915

Цитат на: envia в пт, 22 юни 2007, 14:55

Точно така е.
В началото бебетата лесно свикват и приемат всичко, особено ако са с майка си. Wink

Смеят се на всекиго, приемат света като едно голямо, светло, уютно, добро и любящо място. Заредени са с позитивизъм и оптимизъм.

Към края на първата годинка някъде и след това се появяват първите страхове. Страх от високото например, от необичаен шум, от определен тип хора (възрастни мъже например). Стряскат се, изявява се силно страхът от раздяла с майката.

По-късно идва срамежливостта и т.н....

Макар всяко дете да е индивидуално, почти всички минават през определени етапи на реагиране към околния свят. Така съзряват и се учат. Така и започват постепенно да се отличават от другите деца. Тепърва ще откриваш какво е заложено у детето, какво му влияе и как то се променя. Рано е от сега да се говори за адаптивност.

# 8 22 юни 2007, 15:51 ч.

Мнения: 5 183

Ами аз мисля, 4е за 5-месе4но бебе е още много рано да се правят кардинални изводи колко е адаптивно, комуникатвно и самостоятелно.
Моят син до около годинката беше голям непукист - важното е някой да му обръща внимание с кеф, без зна4ение е кой.
Играеше си с кеф и без да ме търси с роднини, съседи, познати и непознати, дори с разни жени, които го занимаваха, за да мога аз да си подредя багажите, в транзитна зала по летищата в Лондон, Хонг Конг и къде ли не.
Като поотрасват децата се променят.
За да са адаптивни можем да помогнем и ние, разбира се.
Имам познати с дете, което дойде тук на 3 години. беше ходил малко в детска градина в Бг, после тук в една градина, после в друга (поради смяна на квартала). после на даскало, след това смениха държавата - нова среда, ново у4илище, после смениха града ... Ами детето никак даже не показва това да му се е отразило отрицателно. важното е 4е мам и тати са винаги до него (не в буквалния смисъл) - знае, 4е въпреки големите промени, има двама души, които много го оби4ат и з атях той е най-важното нещо на света.
Многото щадене определено не е от полза, така смятам аз. И все пак, ако детето е по-плахо и затворено, тогава излишното юркане и многото промени биха го стресирали ужасно.

# 9 22 юни 2007, 16:35 ч.

Мнения: 1 467

Аз имам малко бебе, но и аз бих искала да свиква с хората и местата. Започнах да я извеждам почти веднага и сега е навсякъде с нас. На първо време е важно да е с роднините си много, да свикне с баби, лели и т.н, а после и всички останали неща.
Забелязвам, че вкъщи е най-спокойна, обаче. Отпуска се, смее се - навън по-рядко се случва.

# 10 22 юни 2007, 21:24 ч.

София, Лагера
Мнения: 2 987

Ау, а моя в къщи не иска да седи - метнал се е и на мен, и на тате си Mr. Green

Голям зор видяхме по време на гадните дъждове напоследък...

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Преминаване към дълга следобедна дрямка

Ваксини

Наддаване на бебето

Причина:

Причина: