Момичета за първи път пиша в кърмаческия, може би защото много се бях наплашила и сама реших , че е късно за нас с малкия ми Йони да се кърмим. Моля да ми кажете наистина ли е така и може ли да се оправят нещата.Първо раждане ми е и за съжаление за кърменето не знаех много. Разчитах на детските сестри. Но.., не родих на термин а планово секцио 6 дни по рано. Самата операция е минала тежко, но си имаме едно здраво и красиво детенце.За съжаление бях срязана върху стара операция /аз съм с 1 изваден яйчник заради киста/. Раната не се затвори 7 дни и бяха адски мъки по почистването й до повторното й , отново с упойка затварене. От това, както и от факта, че не мога да съм с мъжа си ревях по цял ден.Опитвах се да спра, но уви...Незнам дали не бяха и хормони. Не ми даваха да се храня 5 дни след първата операция, само вода и сокчета от 3 ден. На седмия ден всъщност мисля на термина ми дойде кърмата, но беше много малко. Детето от самото начало беше захранено с Фризолак. Така че аз слагах на гърда много време , към 40 мин, понякога и до час съм стигала , но вече виках от болки. Детето пак беше гладно. Изпиваше тогава по 60 мл АМ. Сега сме си у нас и той изпива по 120 мл АМ на хранене. От гърдите ми се струва че има по 10 мл мляко и то не на вяко хранене. Понякога са абсолютно празни, най вече сутрин и детето се сърди. Не се храня нормално , искам да кажа че перкулясах нещо и ми се повръща от храна. И вода не пиех до скоро. Вече пия.Кажете ми ако бебето ми е на 50 дни мога ли сега да натисна или вече е късно? И ако да какво точно ме съветвате. Искрено желая да кърмя.
Да кажа също че съм с много голям бюст и преди година не бях още бременна една мама каза, че жените с голям бюст нямат кърма, а тези с малък имат.Много се стреснах тогава, ама много....
Моля да ме извините за дългия пост.
Започвам.Дано има ефект, макар че днес за първи път той ми отказа да суче на гърда и се принудих на шише.Незнам жестоко ли би било да не му дам и да изчакам неистово да огладнее докато спре да отказва..а кърма имаше.. 
Не ми се струва толкова жестоко, стига да не стане редовна практика, разбира се.А и колкото повече чакаш,толкова е по-голяма вероятността той съвсем да започне да отказва.
