НАШИТЕ МЪЖЕ-КАК ТЕ СЕ СПРАВЯТ СЪС ЗАГУБАТА?

  • 2 662
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 541
здравейте!реших да пусна тази тема,защото ми се струва,че мъжете ни приемат болката от загубата на бебе доста по-различно от нас.това е нормално,като се има впредвид,че те не знаят какво е да носиш в себе си живот!мисля че може да обменим малко опит и по този начин да направим мъжете си по-съпричасни към нашите усещания и ние да сме по-толерантни към тяхното неразбиране.
newsm53
ние изгубихме бебчето си преди 5 месеца.бях в средата на 6-тия месец.новината,че мъничето е мъртво все още си остава наи-лошото нещо,което някога са ми казвали.приятелят ми беше изклъчително силен и мил,а когато излязох от болницата беше просто невероятен,правеше какви ли не маимунджълъци само и само за да ме разсее.но лошото беше,че не успяхме изцяло да се отдадем на болката и да я преживеем,а някакси просто продължихме напред.за това съветвам всички,които са преживели нещо такова да намерят време да останат насаме с болката си.
Weary
честно да ви кажа без него не бих се оправила,но пък той ако беше на мое място надали щеше да го преживее.като се има на предвид,че трябваше да родя мъртвото ни бебе и то без упоика;като започна раждането бях оставена сама,защото прекрасните лекари трябва да си почиват и да гледат телевизия,а аз съвсем сама си започвам да раждам и си пищя ли,пищя от страх и болка;да не говорим,че без да искам видях бебчето си мъртво-ужасна картина,която не ме оставяше месеци наред.
изобщо кошмар и ужас
когато си преживяла нещо такова е трудно да съчувстваш на мъжа си,които изобщо не знае за какво иде реч.сигурно доста от вас са се чувствали така.но не трябва да забравяме че и те копнеят,чакат и съпреживяват с нас,макар и по свои начин.
пращаите своите мнения и дано след време и дълго обсъждане да ги разбираме поне малко повече от сега.
newsm03
извинявайте за неподредените ми мисли,но се надявам че сте схавали основното
newsm47

Последна редакция: пн, 25 юни 2007, 17:02 от ани4ka

# 1
  • Мнения: 4 700
Ани4ка, много съжалявам zа zагубата ви.  Sad

Моят мъж съЩо преживя наШата zагуба по раzлично от мен. Освен това освен zа бебчето му беШе много мъчно и zа мен. ЗаЩото аz не бях на себе си иzвестно време. С дни не можех да спра да плача. А той, милия, се бореШе с чувствата си. Не ги покаzваШе пред мен, zа да не ми стане оЩе по zле и в съЩото време правиШе всичко въzможно, zа да ме успокой и да ми даде кураж.

Сега вече минаха няколко месеца и правим отново опити, след като докторите ни дадоха zелена светлина. И се подготвяме zа следваЩата бременност и най вече zа страха, с който Ще се борим.

Бъди до мъжа си и му говори. Нека иzлее мъката си. На мен ми помагаШе, когато споделях.


  bouquet  Hug

# 2
  • до морето
  • Мнения: 494
Мила ани4ka, много тъжна история. Надявам се, че вече си се посъвзела, шокът зе теб е бил най-силен и тежко преодолим, но и на приятелят ти сигурно не му е било много добре.
Ние Слав Богу не сме преживявали подобен срив, но мога да ти кажа как се чувства мъжът ми всеки месец, когато наближи да ми идва цикъла /борим стерилитете вече трета година/, а и последния път след инсеминацията-неуспешна. Аз си се шашкам, плача, крещя, обвинявам, мълча, гледам в точка и т.н. , а той се мъчи да ме развселява и разсейва, това като не помогне просто се затваря в себе си и чака всичкода отмине. Например последния път ми сподели, че като съм му звъннела по телефона го било страх да двигне, за да не чуе, че ми е дошъл цикъла - не искал да ме гледа пак разстроена, тъжна и наранена. Сигурна и убедена съм, че и той много иска това бебе. Радвам се, че в настоящия момент обича мен повече от всичко и поставя моите чувства над останалото.
Обичай момчето си, той никога няма да изпита твоята болка, но се моли да бъде винаги твоята опора.

# 3
  • Мнения: 541
milepetrova    нашите отношения бяха подобни,но като мина малко време и се успокоиь му обарнах малко внимание и на него.сега сме по-добре,макар че ще бъ Cryдем наи-добре като имаме бебе
newsm47
dushka      благодаря и на теб и не искам да ти се меся но защо за няколко месеца не забравите за овулация и тестове?едни познати дълго не можеха да забременеят но когато оставиха тези мисли настрана за малко и се радваха един на друг взе че стана.пък и психиката ви ще почине малко,представям си колко ви е тежко
Weary
благодаря дами и горе главите!!!такива неща сме преживели и сме оцелели,не може да се предаваме
newsm03

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 3 193
Душка,това,което си написала все едно аз съм го писала за моя мъж.Благодарна съм на Бог,че макар и за сега да ме е лишил от възможността да бъда майка,ми е дал такъв прекрасен съпруг-мил и всеотдаен.Той изживява всяка надежда и всяка загуба с мен.Аничка,много съжалявам за това,което сте преживели,но обичай съпруга си и гледай напред,защото винаги има надежда и този кошмар,който си преживяла няма да се повтори.Следващата ти бременност ще донесе много радост на теб и мъжа ти и ще си гушкате едно сладко бебче!!!

# 5
  • Мнения: 541
Цецинка благодаря ти много!и аз се надявам на същото
newsm17

# 6
  • Мнения: 939
Чета тази тема два пъти с всичките й мнения до момента и се питам, всъщност, аз какво трябва да напиша и какво се изисква от мен да отговоря...
В крайна сметка - мъжете никога до сега не са раждали и колкото и да им се обяснява, и колкото и филмчета да изгледат, никога няма да разберат напълно какво е да родиш дете. Но то и аз не съм забременявала до момента и само съм слушала и гледала отстрани, значи и аз не разбирам точно какво е да се роди дете.
Ако става въпрос за това - как се чувстват мъжете ни и какво чувстват, докато ние ходим по изследвания и процедури, докато преживяваме поредното разочарование - не си мислете, че те не тъжат и не ги боли. Но нали цял живот им е натяквано, че мъжете не плачат, че мъжете трябва да си "силни".... Как да постъпят? От друга страна ни гледат как се мъчим... Всеки човек е различен характер, но предполагам че когато някой види, че човекът до него, когото много обича, е тъжен или не се чувства добре - ще се постарае да не му втежнява живота повече и ще се опита всячески да му е от полза по начин, по който той сам си прецени. Аз, пък, никога няма да разбера какво е да ти кажат, че "ако има съд и мъжа ми е определен за виновен за бащинство, сам лекарят ще свидетелства в негова полза"... - това да не би да е хубаво?
А и физическата болка  се превъзмогва, а психическата всеки сам трябва да си я преживее. Затова си мисля, че това е просто отделна ситуация, част от целия ни живот, защото днес може мен да ме боли и да имам нужда от мъжа до себе си, но вчера може него да го е боляло и той да е имал нужда от мен... Ето това не искам никога да забравя. А как се държи той с мен, когато се боря за дете? - в крайна сметка - двама сме и той никога не ме оставя сама.

# 7
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
нека ти кажа нещо - дано не те обиди(твоята болка не би трябвало да ти пречи на състрадание и съпричастност към ЧУЖДАТА болка
двете неща не сасвързани
теб може да те боли, но истинското състрадание е да почувстваш чуждата болка въпреки своята
затова си мисля, че би моглада намериш съпричастност за болката на мъжа ти. макар от др естество - тя не е по-малка от твоята...а дори твоята да е по-голяма-  не ги мерим, нали...

иначе за това е писано и то доста
а мъката ти при раждането - нямам думи, къде ражда?
съжалявам за загубата ти - за да не пиша и в др тема - уви такива случаи има, за жалост няма и да е последния, остава само мисълта, че това е някакъв малшанс, не е заболяване или нещо дето може да се повтори...
вярвам че в този подфорум ще намериш отговорите които търсиш
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0

# 8
  • Мнения: 939
catnadeen, твоето мнение към мен ли е или към ани4ka ? че нещо не го разбирам, ако е към мен...  newsm78

# 9
  • Мнения: 2 423
ани4ka СЪЖАЛЯВАМ  Tired

# 10
  • Мнения: 3 091
аничка, съжалявам за загубата ти!
 Hug

# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
мнението ми е към Аничка

# 12
  • Мнения: 4 324
Не знам как го изживя, опита се да се сдържи мъжки и да не показва болката си. Подкрепяше ме и беше до мен, това беше много важно в онзи момент.
След като се събиудих от упойката първо него видях, тъжен и уплашен, но се усмихваше. Добре че беше до мен в онзи момент, иначе щях да откача от рев. Вечерта дори спа при мен в болницата.

Говорили сме естественно на тази тема и той винаги се опитва да ме успокоява и да ми вдъхне кураж и сили занапред. Виждам сълзи в очите му, макар и да се опитва да ги скрие.

Последната случка беше съвсем скоро. На първата ни годишнина от сватбата, бяхме поканени пак на сватба Simple Smile Беше готино, забавно и ми припомни нашият ден Simple Smile Стигна се до частта с бутилките вино (ако някой не е виждал този ритуал - водещата подарява на младоженците три бутилки вино - за раждане на първата рожба, за някоя годишнина, не помня - май беше 50, за сватба на първата рожба или нещо такова). Отплеснах се. Та милото ме погледна и вика - „Ние забравихме да изпием първата бутилка” - мислеше горкият, че първата бутилка вино е за 1 година семеен живот. Отговорих му, че тя е за раждането на първото ни дете и видях как очите му се насълзяват Sad

Миналата година на 29.06, на неговият имен ден, разбрахме че съм бременна Sad Бяхме на море, бяхме на меден месец Sad Тази седмица е гадна за мен, пак Sad Не знам кога ще успея да забравя всички тези дати, дати напомнящи ми за загубата ... Sad

# 13
  • Мнения: 1 143
Когато бях малка и боледувах, майка ми седеше до мен и виждах болката и сълзите в очите й, че не може да ми помогне. Болеше ме, но аз започвах да пея или да разказвам смешки и никой не би си помислил, че точно в този момент се чувствах най-зле. Това помагаше на мен, помагаше и на майка ми. Сега съпругът ми прави същото. Ако някой скрива мъката си, не значи, че тя не съществува. Виждам съпруга ми как гледа съседските деца как си играят точно срещу нашия прозорец и се смее. Но виждам и другото....

# 14
  • Мнения: 1 950
Винаги е бил до мен, преживявал го е по негов си начин. Не искам да си мерим болките с него, защото незнам дали той не страда и повече от мен понякога. След първото неуспешно ИКСИ плака като дете повече от мен дори. Винаги ми е бил подкрепа и благодаря на Господ, че го има.

Общи условия

Активация на акаунт