аз съм на 25г. и живея с приятеля си от 2 години. Страшно се разбираме и сме усетили, че сме един за друг. Въпросът е, че аз страшно много искам да имам бебе.. усещам го направо като физическа необходимост вече. Явно тялото ми, а и съзнанието ми са напълно готови за такова нещо. Проблемът е, че приятеля ми още не иска да има дете. Иска да печели повече пари, да е по-стабилен, евентуално да имаме собствено жилище... Говорих с майка си и с приятелки, които имат деца. Общо взето разбирам, че мъжете рядко са готови преди жената на такава крачка и някои от тях ме съветват да взема нещата в свои ръце - т.е. да забременя от него като го излъжа, че се пазя да кажем... Причината да си мисля дали да "пришпорвам" нещата са някои проблеми с яйчниците ми (по-точно кисти), които ме плашат до полуда - че може да не мога да имам деца, ако се забавя още.
Една от колежките ми днес каза, че е бременна! Дано всичко мине добре при нея! Разбира се, щом го чух заедно със хубавата емоция се прокрадна и малко тъга... Прибрах се в стаята си и едва се сдържам да не се разплача...
Редно ли е да се доверя на инстинкта и чувствата си и да опитам някак си да излъжа приятеля си и да забременея?
Постоянно се питам - "Не е ли прекалено подло това? Не трябва ли да го оставя да стигне също до този момент? Или ще бъде прекалено късно след някоя и друга година още заради такъв здравословен проблем?..."