Моля за помощ!

  • 696
  • 8
  •   1
Отговори
Zdraveite! Ne za parvi pat vlizam v tozi forum. Parvo bih iskala da pozdravia vsichki vas za prekrasnata vazmojnost da obmeniata opit, da spodeliate radosti i trevogi. Taka reshih, che tova e podhodiashto miasto da sporelia moia goliam problem. Vsashtnost toi kasae moiata liubima sestra. Sled po-malko ot mesets tia shte navarshi 37 godini. Ima prekrasen saprug, s koito sazdade semeistvo predi 13 godini. No v tehnia inache neveroiaten savmesten jivot lipsva nai-vajnoto - deteto. Veche tolkova dalgi godini niamat shtastieto da se sdobiat s rojba. Opitvaha tolkova neshta. Sestrichkata mi se postavia na tejki izpitania, prekara dalgo vreme v hodene po bolnitsi. Taka minalata godina reshiha da opitat in-vitro. No... dva bezuspeshni opita prez 2006 g. Minalia mesets napraviha icsi... Dnes, 4 iuli, beshe deniat za testa. I...otnovo nepriatnata novina.... Dnes, kogato se chuhme tia beshe tolkova tajna.. Vrazkata ni e mnogo silna i za treti pat se pochuvstvah taka bezsilna. Uspokoiavah ia, no samo tia znae kakvo e v dushata i.. Dano ne sam vi otegchila s moia razkaz, no iskah da go spodelia s vas... Neznam kakvo da pravia i kakvo da i kaja.. Che ima shans? Che problemat e reshim? Che ima tolkova prekrasni dechitsa, koito si niamat nikoi?..... Ujasno obarkana sam.. Nadiavam se tuk da nameria niakoi, koito e ima sashtia problem, za da spodeli s men kak se e spravil.. Blagodaria vi predvaritelno!...

Пиши на кирилица!

Здравейте! Не за първи път влизам в този форум. Първо бих искала да поздравя всички вас за прекрасната възможност да обменяте опит, да споделяте радости и тревоги. Така реших че това е подходящото място да споделя моя голям проблем. Всъщност той касае моята любима сестра. След по-малко от месец тя ще навърши 37 години. Има прекрасен съпруг, с който създаде семейство преди 13 години. Но в техният иначе невероятен съвместен живот липсва най-важното - детето. Вече толкова дълги години нямат щастието да се сдобият с рожба. Опитваха толкова неща. Сестричката ми се поставя на тежки изпитания, прекарва дълго време в ходене по болници. Така миналата година решиха да опитат ин-витро. Но ..... два безуспешни опита за 2006 г. Миналият месец направи икси..... Днес, 4 юли, беше денят за теста. И ....... отново неприятната новина......... Днес, когато се чухме тя беше толкова тъжна .... Връзката ни е много силна и за трети път се почувствах така безсилна. Успокоявах я, но само тя знае какво и е в душата и ....
Дано не съм ви отгчила с моя разказ, но исках да го споделя с вас ..... Не знам какво да правя и какво да и кажа ...... Че има шанс? Че проблема е решим? Че има толкова прекрасни дечица, които си нямат никой? ...... Ужасно объркана съм .... Надявам се тук да намеря някой, който има същият проблем, за да сподели с мен как се е справил.....
Благодаря ви предварително!....

Последна редакция: чт, 05 юли 2007, 09:28 от Верити

# 1
  • София
  • Мнения: 1 368
Здравей!И аз съм в твоята ситуация.Моята сестра също от доста време прави опити за бебе,но за сега без резултат.Знам напълно как се чувстваш и колко си безпомощна.И на мен ми е ужасно трудно да намирам думи които да я накарат да продължи и да не губи надежда.Никога не съм си и представяла че това ще се случи точно на моята сестричка.При нас също връзката е много силна и всичко около нея го изживявам все едно се случва с мен.Всеки път когато ми се обади натъжена и сподели че и този месец няма резултат усещам как и аз самата губя почва под краката си.В такива моменти така ми се крещи от болка,от гняв,а в същото време се опитвам да я окуража,но след като затворим телефона и аз си поплаквам.Не знам какво да ти кажа,освен че трябва да сме силни и за тях и да се молим и вярваме че чудото ще стане.Прегръщам те силно!

# 2
Благодаря ти много, мила desisue! Наистина трябва да сме силни и да не има позволяваме да се отчайват.. Иначе и аз си плача самичка... Благодаря ти отново за подкрепата!

# 3
  • Мнения: 1 143
Здравей, yoana!
Най-напред, пиши на кирилица, че това трудно се чете.
Наистина това, което се случва със сестра ти никак не е приятно, ако изобщо може да се използва тази дума. Искаш съвет какво да направиш и какво да кажеш на сестра си. Ако трябва да съм честна - не знам. Аз все още не съм се справила с този проблем, продължавам да се боря (имам зад гърба си неуспешни 1 инсе и 2 иксита). При всеки човек е толкова различно.... Най-напред ще й трябва време да си поплаче. Остави я, нека го направи, има нужда от това. Щом сте толкова близки, сама ще усетиш какво да направиш след това. Зависи от много неща и предполагам и сама се сещаш кои са те. Понякога е добре човек да продължава да се бори, вървейки по същия път, друг път борбата тръгва по друг коловоз. Няма универсална рецепта. Мисля, че по-важното в случая е тя да усети твоята обич и подркепа и да знае, че каквото и да предприеме занапред, ще има още един човек до себе си (освен съпруга си), на когото може да разчита и в хубавите, и в лошите моменти. Така както има неща, които можеш да споделиш само със половинката си, така има неща, които можеш да споделиш само със сесрта си, която много обичаш.

# 4
  • Мнения: 364
Здравей, Йоана!

След написаното от Шошка, не остана много за добавяне!
След преживяна мъка и загуба, понякога е по-добре да оставиш човека да изплаче болката, да я приеме и преживее. Не я утешавай, по-скоро и покажи, че си до нея винаги, когато има нужда! Не спирай сълзите и, по-страшно е, когато заключваме болката си!
Аз самата съм в началота на пътя, надявам се той да е по-кратък. Преживяла съм доста загуби, по друг повод. Трудно е, трябва да мине време. Понякога трябва да се стигне дъното, тогава изходът е само нагоре! Peace
Надявам се сестра ти да съумее да прегърне болката си, за да продължи напред! Бъдете силни и не падайте духом! Hug

desisue , същото пожелавам и на вас! Дай, Боже на всекиму радостта да се радва на нов живот! Praynig

# 5
  • Мнения: 4 324
И аз не знам какво да и кажеш, но е важно наистина тя да разбере, че има подкрепата ти!

Трудно е да се говори за този проблем, наистина трудно. Отсреща често срещаш съжаления и съчувствия все едно е края на света Sad Ама не е хубаво и близките да пренебрегват проблема. Кажи и че си до нея и я обича и подкрепяш във всяко нейно решение, това като за начало е добре!

Много съжалявам за неуспешните опити Sad

# 6
  • Мнения: 1 950
Много съжалявам за неуспешните опити на сестрите ви.
Моят съвет е да не ги съжалявате, в никакъв случай. Ако дори и за малко усетя, че моята сестра ме съжалява и реве при всеки мой неуспех ще се натъжа много.
В крайна сметка ние не сме болни, не умираме, не сме обречени, живота продължава. В повечето случаи имаме до себе си прекрасни мъже, дори и само заради това трябва близките ни да се радват за нас, защото са малко хората, които минават по този тежък път и остават заедно.
Подкрепяйте сестрите си, кажете им, че са страхотни жени, че ще бъдат и страхотни майки по един или друг начин.

# 7
  • Мнения: 2 423
Много съжалявам за неуспешните опити на сестрите ви.
Моят съвет е да не ги съжалявате, в никакъв случай. Ако дори и за малко усетя, че моята сестра ме съжалява и реве при всеки мой неуспех ще се натъжа много.
В крайна сметка ние не сме болни, не умираме, не сме обречени, живота продължава. В повечето случаи имаме до себе си прекрасни мъже, дори и само заради това трябва близките ни да се радват за нас, защото са малко хората, които минават по този тежък път и остават заедно.
Подкрепяйте сестрите си, кажете им, че са страхотни жени, че ще бъдат и страхотни майки по един или друг начин.


 smile3501  202uu

# 8
  • Мнения: 902
Къде са правени опитите?
Какъв е установеният проблем?
Какво казва лекарят за неуспехите?
Това, което сестричката ти ще продължи да прави , е да се бори. Друг път няма.
И финалът е един - 9 месечно начало.
Кураж и много сили!

Общи условия

Активация на акаунт