"Мамо, защо?"

  • 2 426
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 806
За мен и моята дъщеря (2г8м) започна ерата "защо?" от няколко седмици, може би два месеца вече.

За много от нещата ми е лесно да обяснявам.

Появяват се и въпроси от типа "защо?", на които не мога да дам отговор. По - точно, не мога да дам обяснение, което да удовлетворително и разбираемо за нея.

Започвам с първия пример от снощи. Не е същостно важен, просто за да формулирам темата, в която очаквам да се появят множество подобни "сценарии". Ще се радвам да обменим ценни съвети в тази област, която считам за изключително важна в израстването на децата.

Случаят е следният...
Седим двете, допрели крака. Аз съм лакирана. Малката казва "Мамо, искам и аз лак". Отговарям "За теб няма смисъл да имаш лак, имаш хубави малки крачета... ", "Защо? Нали вече съм голяма?".

За да стане по - ясно, откъде идва затруднението ми. Преди 10 дена махнахме памперса. Основното мото на кампанията беше "Ти вече си голяма и правиш като големите". Добре, как да почна да обяснявам, че е голяма за гърнето, а за лакиране е малка?

Какво бихте предложили за един такъв случай?

# 1
  • Мнения: 1 753
Аз в такива случаи казвам `Когато станеш висока колкото мен тогава ще се лакираш и гримираш. Сега си голяма, но още не си висока`  Laughing
Абе трудно е. При нас също започна периода на Защо-тването и вечер не можем да заспим по 1 час от множеството въпроси, които я вълнуват....  Crazy

# 2
  • Мнения: 3 367
..4етох 4е децата доста пъти защо-ткат за да водят разговор и да им се обръща внимание,та аз отдавна не отговарям 100% на хилядите защо-та,подбирам тези които наистина ми се струват смислени..пишеше 4е голям процент родители дават дълги и ненужни за детето в момента обяснения,като то съвсем ок би се задоволило с 2-3 думи
отговорът на Ал ползвам и аз,или казвам 4е ходя на работа и там трябва да съм с ........

# 3
  • Мнения: 4 806
благодаря, и двата варианта ще ми свършат работа.

това, че излишно се товарим с отговори на всичките "защо?" ми е ново
винаги съм смятала, че е важно да се отговори на всеки въпрос, по възможност изчерпателно и във всички случаи без да се лъже.

# 4
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
асса, на мене са  ми давали подробни отговори като малка, много съм попила,не съжалявам, 4е съм мъ4ила баща ми основно! голям мозък беше, имаше да се у4а още много! обяснявай,но да се разбира! какво да кажа аз - отиваме в магазина и тя ми заявява без капка притеснение: отивам да си избера боя за косата, коя да избера ,мамо?лак, грим и каквото е за мене е пробвала, парфюми, кремове, ина4е се обяснява за какво се ползват и от  кого- за бръ4ките, 4е има кремове за лице, тяло, за подси4ане(дупе), детски, на тати, на мама!за слънце и тн! най- ми е смешна с времето и разстоянията! аз искам да пита, имам отговори, само да има желание да знае! Hug Peace

# 5
  • Мнения: 3 367
благодаря, и двата варианта ще ми свършат работа.

това, че излишно се товарим с отговори на всичките "защо?" ми е ново
винаги съм смятала, че е важно да се отговори на всеки въпрос, по възможност изчерпателно и във всички случаи без да се лъже.


i аз така, но в л-рата е добре обяснено и мотвирано..отнасям се с голямо уважение към децата ни и много се измъ4вах в на4алото,но фактът си е факт,може би 30% от слу4аите защо-то е само за да си говорим
и не става дума за игнориране и не-отговаряне,по-скоро за отместване на темата ,особено при верига от защо-та(това е специалитет на дъщеря ни,реди ги по 15ина едно подир друго)
даденият пример беше как децата казват мамо с повод и без повод,за да ни викат или не,просто им е като залепена таз дума за езика..като порастнат и видят 4е им се обръща внимание на защо-то запо4ват да го ползват като мамо-то в по-малка възраст..
из4ерпателно също не е нужно за малки деца,защото от много думи губят смисъла, но 4естно-да,независимо от възрастта..

# 6
  • Мнения: 8 769
Специално с лакирането-бих й сложила лак, за да види как не отива на малките деца. Правила съм го, и Кейти сега не се тръшка за лак.
По същия начин имаме спорове колко голяма в съност е тя-за едни неща е голяма,за други не. И обяснявам.
винаги съм смятала, че е важно да се отговори на всеки въпрос, по възможност изчерпателно и във всички случаи без да се лъже.
Да, аз също смятам така и го правя. Не ми тежи.
и вечер не можем да заспим по 1 час от множеството въпроси, които я вълнуват....  Crazy
Да, когато започне да прекалява особено преди заспиване, й обещавам, че утре ще продължим, а сега много ми се спи. Ако тя настоява, започвам да се правя на заспала (и понякога съвсем наистина си заспивам преди нея....).

# 7
  • Мнения: 3 367
..явно говорим за разли4ни неща..за мен из4ерпателен отговор на "защо вали" е 30 мин лекция за кондензацията и пр,явления..не го намирам за уместно при дете на 3 години и не го правя..

# 8
  • Мнения: 4 806
о, аз също не считам, че лекцията за кондензация и прочие е уместна Simple Smile

хареса ми идеята за дъжда, като тема...

на тази възраст в коя посока според вас е добре да се тръгва:
а) вали дъжд, защото облачето е сърдито и сега плаче. Ей го, какво е мрачно ... и т.н. - с фантастичен приказен елемент, но не отговаря на истината
или
б) вали, защото в облачето се е събрала вода, която трябва някъде да се изтече и ... и.т.н. - по - вярно е, но не е толкова забавно

рискуваме ли с първото да стимулираме нездрава приказност?
рискуваме ли с второто да пресушим извора на любознателността?

# 9
  • Мнения: 8 769
на тази възраст в коя посока според вас е добре да се тръгва:
а) вали дъжд, защото облачето е сърдито и сега плаче. Ей го, какво е мрачно ... и т.н. - с фантастичен приказен елемент, но не отговаря на истината
или

рискуваме ли с първото да стимулираме нездрава приказност?
рискуваме ли с второто да пресушим извора на любознателността?
Предпочитам този вариант за малко детенце.
Нездрава приказност? Не, нали в тази възраст се четат приказки?
Не смятам, че с вторият вариант се пресушава извора на любознателност, ако е обяснено като приказка.
Точно по тази тема, Кейти харесва приказката за Франклин и гръмотевичната буря. Тя самата много се страхува от гръмотевици, та книжката преди около две години тойде точно навреме.
По-късно, т.е. сега, вече обяснявам по малко по-различен начин за насъбралото се електричество в облаците и защо са светкавиците. Интересно й е, но все още се страхува от гръмотевиците.  Grinning

# 10
  • Мнения: 7 106
Ох, много навреме ми идва тази тема. Дъщеря ми е едно ужасно любопитно и любознателно дете. Тя проговори с въпрос: "това какво йе?  Laughing" и от тогава не е спряла да пита за какво ли не. Изобщо като се замисля, около 80% от ежедневното ни общуване (а аз съм с нея по 24ч. в денонощието) са въпроси и отговори.

децата доста пъти защо-ткат за да водят разговор и да им се обръща внимание

Мисля, че това твърдение е много вярно, поне в нашият случай.
Аз се опитвам да дам подробен отговор, естествено така че да ме разбере. Има обаче въпроси, на които ми е трудно да измисля на момента какво да отговоря. Например "защо луната се е скъсала?"  Laughing.
Въпроса с лака на ноктите и при нас се обсъжда. Аз съм и обяснила, че само майките и големите какички си слагат лак, но действителността, която тя вижда е друга. Почти всичките и приятелки-наборчета са с лакирани нокти я на краката, я комплект с ръцете. Тази сутрин видяхме даже едно момиченце с кърваво червен лак на всички нокти. Да не говорим, че и едно момченце се появява с тук-там лакирн нокът, нашарен от 10 годишната му кака за забавление. И на мен ми е трудно да и обясня как хем тя е малка за лак, хем в същото време и по-малки от нея са лакирани  Confused. Ще взема накрая да я намацам и да решим проблема  Thinking.

# 11
  • Мнения: 179
Винаги съм отговаряла на въпросите, на сина ми. Къде задоволително, къде не. Стигна се до въпроси от области, в които не съм компетентна. И тогава се получи това.
 Милен:- Защо тиранозавърът е кръстен Рекс?
 Аз:- Не зная.
 Милен: -Е, нали уж всичко знаеш!?!!
.... newsm12

# 12
  • Мнения: 4 806
 Laughing  май стратегията ти е успяла.

аз на моята и казвам, че не знам нещо, ако никак не го знам, а не защото не искам да и отговоря

всъщност, честността ценя повече, отколкото да отговарям всеки път

лошото е, че не мога да науча всички около нея да мислят, какво и казват ... да не я лъжат, да не я подвеждат - ако не искат нещо да и дадат, да не и казват, че ще стане утре.

# 13
  • Мнения: 8 769
Аз напоследък на няколко пъти се улових с това "Не знам" само и само да ме остави на мира, защото е твърде сложно за обяснение и не ми се мисли, или защото наистина не зная. И се замислих дълбоко, за това колко огорчено може да е детето от моето незнание. А може би и зле прикрита досада.
След което взех решение да не казвам не знам. Отговарям с "предполагам че", "Не съм много сигурна, но мисля, че", "Не съм го гледала/виждала, но съм чувала, че"...и т.н.  По-късно, когато намеря някаква информация по случая я споделям с нея. Предполагам, че така тя се радва, че двете учим нещо заедно.

# 14
  • Мнения: 6 206
..4етох 4е децата доста пъти защо-ткат за да водят разговор и да им се обръща внимание,та аз отдавна не отговарям 100% на хилядите защо-та,подбирам тези които наистина ми се струват смислени..пишеше 4е голям процент родители дават дълги и ненужни за детето в момента обяснения,като то съвсем ок би се задоволило с 2-3 думи
отговорът на Ал ползвам и аз,или казвам 4е ходя на работа и там трябва да съм с ........

Да, и аз улавям, че "ама защо" "е как така" "защо пък това" и всичките му производни всъщност често се задават, за да поддържаме разговора... И не винаги ме слуша какво точно му говоря.

Общи условия

Активация на акаунт