Имах поне мъъъничко надежда, че дъщеря ми ще поддържа цивилизовани отношения с БНД.
Да, да, ама не...както е казал поета...
Потърсих таткото, за да му съобщя, че ще заведа дело за бащинство и издръжка, защото от известно време той успешно ми бяга по тъч линията. Обаче явно не съм се съобразила, че човечецът е на безметежна почивка с другите три деца и жена си.
Че като се почна едно крещене по телефона, защо ми се обаждаш, не искам да те виждам, за мен си умряла, нямам дете, майната ти...да не продължавам, че ми се
Ни в клин...ни в ръкав...
Аз се облещих. Никога не се е държал така арогантно и агресивно. Никога.
И затвори телефона.
Аз го набрах отново. Вдигна жена му. Какво искаш?
Казвам аз какво искам не за мен, а за детето МУ, а тя - това не било дете, а копеле.
Е хайде кажете ми как да се поддържат нормални отношения, или поне разговори???
После като се почна, ти си такава, ти си онакава, ти си к...рва...
Аз пак се облещих.
Защо бе? Защо?
Тя си е сложила розовите очила и хал хабер си няма, че той се обаждаше да пита как е детето му. Че сме се срещали многократно. Че помага финансово.
Мисли си, че сме преустановили всякакъв контакт още от бременността ми.
Той лъже. А тя вярва.
Постоянно и непрекъснато.
Той е патологичен лъжец!
Ясно е, че Вяра няма и няма да има баща.
Поне това стана ясно.
Ама ми е мъчно, че една майка нарича детето на друга майка копеле.
Какво им е виновно детенцето?