Здравейте мами! Бебето ми е на 3 мес. и половина и по принцип всички мои роднини идват у нас да го виждат. Само свекъра и свекървата имат претенции ние да го водим у тях. Аз съм много против това, защото смятам, че при бебе се ходи а не се разкарва бебето по къщите на роднини и близки. Живеем в един град и не им пречи те да идват. Но те постоянно повтарят че искали ние да ходим и страшно много ме дразнят. Няколко пъти обяснявам на свекърва ми че е много топло и не искам да разкарваме детето когато на тях им е удобно, обаче тя се прави че изобщо не ме чува. Правилно ли е?
- Публикувана: 18 юли 2007, 11:16 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2007, 14:30 ч.
Правилно ли е?
Във жегите небива да го водиш никъде по принцип, но какъв е проблема да ходите на гости като захладнее? Аз живея заедно със свекърите и съм си в родния си град - много ми е кеф, като се захлади да се облечеме и да тръгнем на разхода с малкия, полека полека до майкине ми отиваме, на които не им е приятно постоянно да идват да го виждат и се чувстват по-удобно у тях си. Напълно ги разбирам 
Но не мислия, че имаш проблем. Освен това, като порасне малчо ще се нуждаеш все повече от почивка и свободно време, сега е в количката и е лесно....Нека знае къде живеят баба и дядо, да свиква с тях и с обстановката. После е много трудно да го оставиш на някого с когото е нямал контакти - и за теб и за него и за бабата и дядото.
Но не мислия, че имаш проблем. Освен това, като порасне малчо ще се нуждаеш все повече от почивка и свободно време, сега е в количката и е лесно....Нека знае къде живеят баба и дядо, да свиква с тях и с обстановката. После е много трудно да го оставиш на някого с когото е нямал контакти - и за теб и за него и за бабата и дядото.
при мен беше малко по-различно аз исках да вофя бебето при майка ми (която е в съшия град) а пък мъжа ми не накрая почнахме да го оставяме да го гледа и всички бяха доволни мъжа ми не се дразнеше на майка ми ние имахме време за нас а пък наште спокойо се радваха на бебе ака че пробвай да й го оставяш хем да си починеш
И аз в началото се нервих на желанията на свекърите детето да ходи у тях. При нас разстоянието е много голямо - над 200 км - и все ми беше непонятно как трябва ние да се вдигнев да идем до там, вместо те да дойдат.
Много по-късно схванах техните мотиви. И смея да твърдя, че почти напълно ги разбирам.
Първо, те са му баба и дядо, той им е първо внуче. Радост им е да го изведат на разходка, да се похвалят на съседите и .т.н. Под "похвалят" не разбирайте едва ли не да минат през всички съседи да им го покажат- та те дори повече от мен ограничаваха контактите му, смятайки че е много малък (знаете, никакво извеждане навън до 40 дни и други такива нещица, които тяхното поколение е спазвало стриктно), по-скоро да се разходят наоколо и да покажат на целия свят колко са горди и щастливи, че имат внуче.
Второ, те искат да се грижат за детето, но у нас им е непознато. Не смеят да го изведат в София, защото не познават квартала, страх ги от многото движение, страх ги е да не се изгубят, страх ги е че никой не познават там и няма на кого да разчитат в случай на спешност (друго си е да се разхождаш в квартал, където всички те познават от дете още, и ги разбирам, на мен също ми е гот да разхождам детето в квартала, където съм отраснала)
Трето, у нас си е у нас. Бабата не се чувства комфортно да забърка кремче, или кашичка. Друго си е у тях да наготви за любимото внуче, без да се притеснява от модерната техника, модерното обзавеждане и т.н. у нас. По същия начин на мен не ми е комфортно да му готвя като съм у тях.
Четвърто, свекърите ми подчертават, че техния дом е дом и на децата и на внуците им, нищо че не живеем постоянно там. И те искат внучетата им да свикнат с този дом и да се чувстват уютно, като у дома си.
Въобще, те са свикнали, че децата ходят при бабите и дядовците и затова настояват
Не се тормози, просто съобразявай гостуванията с времето, режима на детето и т.н.
Много по-късно схванах техните мотиви. И смея да твърдя, че почти напълно ги разбирам.
Първо, те са му баба и дядо, той им е първо внуче. Радост им е да го изведат на разходка, да се похвалят на съседите и .т.н. Под "похвалят" не разбирайте едва ли не да минат през всички съседи да им го покажат- та те дори повече от мен ограничаваха контактите му, смятайки че е много малък (знаете, никакво извеждане навън до 40 дни и други такива нещица, които тяхното поколение е спазвало стриктно), по-скоро да се разходят наоколо и да покажат на целия свят колко са горди и щастливи, че имат внуче.
Второ, те искат да се грижат за детето, но у нас им е непознато. Не смеят да го изведат в София, защото не познават квартала, страх ги от многото движение, страх ги е да не се изгубят, страх ги е че никой не познават там и няма на кого да разчитат в случай на спешност (друго си е да се разхождаш в квартал, където всички те познават от дете още, и ги разбирам, на мен също ми е гот да разхождам детето в квартала, където съм отраснала)
Трето, у нас си е у нас. Бабата не се чувства комфортно да забърка кремче, или кашичка. Друго си е у тях да наготви за любимото внуче, без да се притеснява от модерната техника, модерното обзавеждане и т.н. у нас. По същия начин на мен не ми е комфортно да му готвя като съм у тях.
Четвърто, свекърите ми подчертават, че техния дом е дом и на децата и на внуците им, нищо че не живеем постоянно там. И те искат внучетата им да свикнат с този дом и да се чувстват уютно, като у дома си.
Въобще, те са свикнали, че децата ходят при бабите и дядовците и затова настояват
Не се тормози, просто съобразявай гостуванията с времето, режима на детето и т.н.
По-добре е гостите да идват у вас! По-малките бебенца не е добре да ходят в чужди къща, защото всеки дом си има свои характерни "микро обитатели". Бебето е привикнало с тези у вас, но такива на чуждо място може да му дойдет в повечко! Няма гаранция, че ще се случи, но е възможно!
Постъпвай така, както на теб ти е удобно. Всички останали трябва да се съобразяват с решенията ти. Като казвам всички останали, това включва дори таткото, пък да не говорим за свекър и свекърва.
Дори решението ти да е грешно, то е твое решение и другите трябва да се съобразяват с него.
Дори решението ти да е грешно, то е твое решение и другите трябва да се съобразяват с него.
И аз в началото се нервих на желанията на свекърите детето да ходи у тях. При нас разстоянието е много голямо - над 200 км - и все ми беше непонятно как трябва ние да се вдигнев да идем до там, вместо те да дойдат.
Много по-късно схванах техните мотиви. И смея да твърдя, че почти напълно ги разбирам.
Първо, те са му баба и дядо, той им е първо внуче. Радост им е да го изведат на разходка, да се похвалят на съседите и .т.н. Под "похвалят" не разбирайте едва ли не да минат през всички съседи да им го покажат- та те дори повече от мен ограничаваха контактите му, смятайки че е много малък (знаете, никакво извеждане навън до 40 дни и други такива нещица, които тяхното поколение е спазвало стриктно), по-скоро да се разходят наоколо и да покажат на целия свят колко са горди и щастливи, че имат внуче.
Второ, те искат да се грижат за детето, но у нас им е непознато. Не смеят да го изведат в София, защото не познават квартала, страх ги от многото движение, страх ги е да не се изгубят, страх ги е че никой не познават там и няма на кого да разчитат в случай на спешност (друго си е да се разхождаш в квартал, където всички те познават от дете още, и ги разбирам, на мен също ми е гот да разхождам детето в квартала, където съм отраснала)
Трето, у нас си е у нас. Бабата не се чувства комфортно да забърка кремче, или кашичка. Друго си е у тях да наготви за любимото внуче, без да се притеснява от модерната техника, модерното обзавеждане и т.н. у нас. По същия начин на мен не ми е комфортно да му готвя като съм у тях.
Четвърто, свекърите ми подчертават, че техния дом е дом и на децата и на внуците им, нищо че не живеем постоянно там. И те искат внучетата им да свикнат с този дом и да се чувстват уютно, като у дома си.
Въобще, те са свикнали, че децата ходят при бабите и дядовците и затова настояват Не се тормози, просто съобразявай гостуванията с времето, режима на детето и т.н.
Много по-късно схванах техните мотиви. И смея да твърдя, че почти напълно ги разбирам.
Първо, те са му баба и дядо, той им е първо внуче. Радост им е да го изведат на разходка, да се похвалят на съседите и .т.н. Под "похвалят" не разбирайте едва ли не да минат през всички съседи да им го покажат- та те дори повече от мен ограничаваха контактите му, смятайки че е много малък (знаете, никакво извеждане навън до 40 дни и други такива нещица, които тяхното поколение е спазвало стриктно), по-скоро да се разходят наоколо и да покажат на целия свят колко са горди и щастливи, че имат внуче.
Второ, те искат да се грижат за детето, но у нас им е непознато. Не смеят да го изведат в София, защото не познават квартала, страх ги от многото движение, страх ги е да не се изгубят, страх ги е че никой не познават там и няма на кого да разчитат в случай на спешност (друго си е да се разхождаш в квартал, където всички те познават от дете още, и ги разбирам, на мен също ми е гот да разхождам детето в квартала, където съм отраснала)
Трето, у нас си е у нас. Бабата не се чувства комфортно да забърка кремче, или кашичка. Друго си е у тях да наготви за любимото внуче, без да се притеснява от модерната техника, модерното обзавеждане и т.н. у нас. По същия начин на мен не ми е комфортно да му готвя като съм у тях.
Четвърто, свекърите ми подчертават, че техния дом е дом и на децата и на внуците им, нищо че не живеем постоянно там. И те искат внучетата им да свикнат с този дом и да се чувстват уютно, като у дома си.
Въобще, те са свикнали, че децата ходят при бабите и дядовците и затова настояват
Не се тормози, просто съобразявай гостуванията с времето, режима на детето и т.н. 
............
Ако искаш да имаш добри отношения с родителите на мъжа си, съветвам те да направиш същото. Е, не казвам да козируваш и да станеш безгръбначно, но за дребни неща наистина не си заслужава да се конфронтирате 
Не може ли веднъж вие да ходите, веднъж те да идват - някакъв компромисен вариант? Може да са подготвили някаква изненада за вас и за това да държат вие да отидете. А варианта, че искат "да се похвалят" с внучето на мен ми се струва доста смислен - възрастните хора искат да демонстрират, че децата им ги уважават и се грижат за тях, че ги посещават...
Естествено, че няма да тръгнеш в най-голямата жега или когато имаш друг ангажимент, но аз не виждам нищо нередно в това да заведете бебето на гости - и на него ще му бъде интересно да смени обстановката.
Естествено, че няма да тръгнеш в най-голямата жега или когато имаш друг ангажимент, но аз не виждам нищо нередно в това да заведете бебето на гости - и на него ще му бъде интересно да смени обстановката.
Не смятам,че детето е много малко да ходи на гости на баба си и дядо си.Друг е въпроса за жегите в момента,но те са временно явление.Моето рядко вижда мойте родители поради ред причини и в началото плачеше от баща ми,което беше много мъчително за него и мен,но по-лека ,лека свикна.
