Не знам при вас как е ,но аз вече се отчаях ,че ще намеря някой който да ме приеме мен и детето. Май нещо не ми върви с мъжете. В момента имам връзка ,която поддържам само и само да не съм сама ,но не е това което трябва да е .Ако знаете колко много се старая за всичко ,но просто не се получава-или е само за секс ,или е чисто приятелство без тръпка ,или не приема детето и т.н.Може би е от възрастта-вече съм на 36 и сигурно съм изтървала последния влак...Понякога си представям бъдещето, когато детето се отдели и от това ми става още по тежко ,направо се плаша.Няма ден, в който да не се разплача за късмета си .Това от което се плашех най-много ,а именно самотата , ми се случи...Само работата ме спасява ...Моите колеги обожават уикендите ,а пък аз се "вкисвам " всяка неделя ,всяка съботна вечер...Имам приятелки ,с които мога да споделя, но те са семейни, затова ви казвам всичко това ,мисля че вие ще ме разберете най добре.
- Публикувана: 21 юли 2007, 19:35 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2007, 20:18 ч.
Как е при вас любовта?
След цели 4 год. аз пък взех че се влюбих 
Лошото е че обекта на моето внимание засега само ме зяпа без да се осмели на друго,ама че не се усеща 
Дори и нищо да не стане,аз се успокоявам с мисълта,че по този начин се чувствам жива,най-после не ми е безразлично,най-после пак имам мечти
(ама тайничко мноооого искам да изживея една бурна и страстна връзка без обвързване)
Лошото е че обекта на моето внимание засега само ме зяпа без да се осмели на друго,ама че не се усеща Дори и нищо да не стане,аз се успокоявам с мисълта,че по този начин се чувствам жива,най-после не ми е безразлично,най-после пак имам мечти
(ама тайничко мноооого искам да изживея една бурна и страстна връзка без обвързване)
Не бива да плачеш за късмета си. Това ли е най-лошото, което може да се случи на човек, вярваш ли че да си сам е най-тежката и трудна съдба... Защото, ако плачеш за късмета си, значи отговора ти на всички тези въпроси е ДА....
На 36 едва ли си изтървала последния влак( че аз родих на 38
)... много примиренчески и самосъжалително разсъждаваш.... Намери си занимание, отделяй време за детето си и времето през уикендите не само ще започне да ти харесва, но и няма да ти стига
На 36 едва ли си изтървала последния влак( че аз родих на 38
)... много примиренчески и самосъжалително разсъждаваш.... Намери си занимание, отделяй време за детето си и времето през уикендите не само ще започне да ти харесва, но и няма да ти стига 
На въпроса - Благодаря - добре.
На 36 си - омъжена, родила дете, развела се... С две думи си изпълнила дълга си към обществото от тук насетне ти остава само "живяла щастливо". Вместо да търсиш някой да те "приеме", че и детето да "приеме" защо не промениш малко желанията си?
Има мъже за приятели - чудесно - като ти се прище приятел само обаждаш се на такъв.
Има мъже за секс - прекрасно - като ти се прави секс виждаш се с такъв.
През другото време общувай с детето си, защото ако имаш мъж в къщатата едва ли ще можеш да му отделяш толкова време колкото сега би могла.
На 36 си - омъжена, родила дете, развела се... С две думи си изпълнила дълга си към обществото от тук насетне ти остава само "живяла щастливо". Вместо да търсиш някой да те "приеме", че и детето да "приеме" защо не промениш малко желанията си?
Има мъже за приятели - чудесно - като ти се прище приятел само обаждаш се на такъв.
Има мъже за секс - прекрасно - като ти се прави секс виждаш се с такъв.
През другото време общувай с детето си, защото ако имаш мъж в къщатата едва ли ще можеш да му отделяш толкова време колкото сега би могла.
Как съм с любовта ли?
Ми никак - няма такава.
Не мисля и скоро да има.
Ако питаш пък за секса - пак така.
Няма такъв.
В тази връзка дали да не се огледам за някоя играчка по шоповете?
Хем не говори, хем няма да те нарани емоционално, хем болести не пренася
Чиста работа, ей!
Пък и не кръшка, само твоя си е.
Така.
Ми никак - няма такава.
Не мисля и скоро да има.
Ако питаш пък за секса - пак така.
Няма такъв.
В тази връзка дали да не се огледам за някоя играчка по шоповете?
Хем не говори, хем няма да те нарани емоционално, хем болести не пренася
Чиста работа, ей!
Пък и не кръшка, само твоя си е.
Така.
В тази връзка дали да не се огледам за някоя играчка по шоповете?
Хем не говори, хем няма да те нарани емоционално, хем болести не пренася
Чиста работа, ей!
Пък и не кръшка, само твоя си е.
Така.
Мога да добавя още плюсове - претенции към теб няма - само батериите от време на време ще сменяш;
Няма емоционално обвързване - няма болка при раздялата /а можеш даси купиш нова без да се разделяш със старата
/;Няма да има ревност - можеш и други да ползваш /без обяснения и притеснения/
мда, разбирам те...
при мен също хич я няма, минах 30-те, ама съм и с две деца/ едното още бебе/
Ни мога да излезна вечер-да се поотъркам в някой дет се вика, ни да го поканя този някой вкъщи-сред памперси и шишета.Сама.Ти поне имаш някой за нещо си там от време на време.
при мен също хич я няма, минах 30-те, ама съм и с две деца/ едното още бебе/
Ни мога да излезна вечер-да се поотъркам в някой дет се вика, ни да го поканя този някой вкъщи-сред памперси и шишета.Сама.Ти поне имаш някой за нещо си там от време на време.
мила Пенелопа, извини ме но се засмях като видях поста ти - не с лошо - сега ще обясня
аз родих преди почти година и уж имам мъж - но с двете деца не ми остава време за мене си камо ли да излезна някъде и дори с мъжа си не се виждаме - вечер той къпе едното, аз др - докато единия вечеря др пази децата да не би "големия" батко да удуши бебето или да го смачка...
та прощавай, но няма как да стане от родилния дом - и на купони
имай търпение - още повече че ти писа, че вече имаш обожател!
Моник, любовта е странно нещо
нямам много опит - имала съм малко връзки - 2 преди брака и 4-5 суек контакта за по една нощ
нямам опит, но имам наблюдение над себе си - в нас е програмирано какви хора ни привличат
и ако имаме късмета да харесваме лоши момчета - тежко ни и горко
и още нещо - не те познавам и в никакъв случай със следното не искам да те обидя - но дали наистина мъжете до теп напр както казваш "не при4мат детето ти"? или може би на теб така ти се струва и уплашена да не пострада детето - което е напълно естествено - да избягваш преди да видиш как стоят нещата?
в повечето семейства особено с по-големи деца родителите и децата се карат...може да ти сеструва, че мъжа отсреща не приема твоето дете, и да не му даваш шанс и време да го приеме в действителност?
а иначе - мисля си, че възрастта е без значение
моя мъж залитна по мадама с две деца и по-възрастна от мен.....може би красива, ама това май не е всичко...
та мисълта ми е - възрастта не е критерий далри си изпуснала влака или не - според мен е важното поне да го гониш или пък търпеливо да го чакаш влака да спре и на твоята гара - въпроса е кое ти подхожда на нагласата повече
и още нещо - човек и с брак често се чувства самотен - въпрос на вътрешна настройка е в много от случаите
просто като се разелим - забравяме колко трудно и тежко ни е било с някой и помним предимно хубавите момети...
нямам много опит - имала съм малко връзки - 2 преди брака и 4-5 суек контакта за по една нощ
нямам опит, но имам наблюдение над себе си - в нас е програмирано какви хора ни привличат
и ако имаме късмета да харесваме лоши момчета - тежко ни и горко
и още нещо - не те познавам и в никакъв случай със следното не искам да те обидя - но дали наистина мъжете до теп напр както казваш "не при4мат детето ти"? или може би на теб така ти се струва и уплашена да не пострада детето - което е напълно естествено - да избягваш преди да видиш как стоят нещата?
в повечето семейства особено с по-големи деца родителите и децата се карат...може да ти сеструва, че мъжа отсреща не приема твоето дете, и да не му даваш шанс и време да го приеме в действителност?
а иначе - мисля си, че възрастта е без значение
моя мъж залитна по мадама с две деца и по-възрастна от мен.....може би красива, ама това май не е всичко...
та мисълта ми е - възрастта не е критерий далри си изпуснала влака или не - според мен е важното поне да го гониш или пък търпеливо да го чакаш влака да спре и на твоята гара - въпроса е кое ти подхожда на нагласата повече
и още нещо - човек и с брак често се чувства самотен - въпрос на вътрешна настройка е в много от случаите
просто като се разелим - забравяме колко трудно и тежко ни е било с някой и помним предимно хубавите момети...
При мен дойде неочаквано,ж един ужасно тежък за мен момент,не съм я искала и не съм я търсила.Просто се случи и сега съм много обичана и щастлива и аз и децата ми.Срешнах човек ,който нищо не искаше от мен освен да го обичам .Борих се почти година и половина с това ,да не се влюба ,да се държа на разтояние,но неуспях.Направи ме най-щастливата жена на света,надявам се и аз да му отвърна с същото .Така на 33 г с две деца на 11 и на 9 ,срешнах най-силната си любов и разбрах какво е да си обичан
мда, разбирам те...
при мен също хич я няма, минах 30-те, ама съм и с две деца/ едното още бебе/
Ни мога да излезна вечер-да се поотъркам в някой дет се вика, ни да го поканя този някой вкъщи-сред памперси и шишета.Сама.Ти поне имаш някой за нещо си там от време на време.
при мен също хич я няма, минах 30-те, ама съм и с две деца/ едното още бебе/
Ни мога да излезна вечер-да се поотъркам в някой дет се вика, ни да го поканя този някой вкъщи-сред памперси и шишета.Сама.Ти поне имаш някой за нещо си там от време на време.
мила Пенелопа, извини ме но се засмях като видях поста ти - не с лошо - сега ще обясня
аз родих преди почти година и уж имам мъж - но с двете деца не ми остава време за мене си камо ли да излезна някъде и дори с мъжа си не се виждаме - вечер той къпе едното, аз др - докато единия вечеря др пази децата да не би "големия" батко да удуши бебето или да го смачка...
та прощавай, но няма как да стане от родилния дом - и на купони
имай търпение - още повече че ти писа, че вече имаш обожател!
Хм, този обожател ме гони от години-гнуууус-женен, с дете...не бих се намесила в семейство...
Не бих очаквала от подобна връзка каквото и да било-даже гол секс-мерси, не съм толкова изпаднала.Пък аз време за себе си намирам, обичам да съм с маникюр, обичам да се чувствам добре в кожата си, свалих си килата, старая се да не се занемарявам.Все пак след няколко месеца се връщам на работа. 
И всъщност-единствената причина, поради която не мога да се 'отъркам' в някой свободен е това, че вечер не мога с две деца да търся такъв по барове и заведения, в компании и въобще-срещи, срещи, и пак срещи.Децата няма на кой да оставя.А и друго-официално не съм разведена още, та-никой не би се занимавал с омъжена с деца.И така-статута ми е един никакъв, в нищото, ни свободна, ни ангажирана. ...А и друго-официално не съм разведена още, та-никой не би се занимавал с омъжена с деца...
Ми аз казах-никога не бих се намесила в семейство.Гнусно ми е.Имала съм много адмирации от женени екземпляри, но ми е-бляк... Не бих се поддала на подобни, не съм го сторила до сега, камо ли вбъдеще.Аз съм майка, жена, която е чакала съпруга си вечер, как би се чувствала друга жена, чакаща мъжа си така.Какво бих получила от подобен екземляр като бъдеще-нищо-така че-няма смисъл.
Не бих се поддала на подобни, не съм го сторила до сега, камо ли вбъдеще.Аз съм майка, жена, която е чакала съпруга си вечер, как би се чувствала друга жена, чакаща мъжа си така.Какво бих получила от подобен екземляр като бъдеще-нищо-така че-няма смисъл.