Защо няма достатъчно кувьози за недоносените деца в болниците, та се налага да слагат по две деца вътре или да избират кое да живее и кое не?
Защо за деца като Дарина, Светльо и много други нуждаещи се от трансплантации и животоспасяващи операции НИКОГА няма пари? И те умират...
Защо няма пари за децата изоставени по домовете?
Защо бащите ни и майките ни се чудят от какво да се лишат, за да си купят лекарства с мизерните си пенсийки?
Защо за нашите деца никой не мисли, а само предизборно се обещава, обещава...
А за тези сестри и лекари има винаги всичко? И то от кой? От нас!
Ние се борим с бюрократщината, а на тях всичко се носи на тепсия... Че и се държат нагло... Не е ли дал всеки един от нас нещо на държавата, за да е заслужил и той да получи благинка?
А нима никой от превъзнасящите се и охкащи и ахкащи, ронещи по една сълзичка всеки път когато дават по ТВ пристигането на тези хора, не е чувал какво вършат работещите българи в арабския свят?
Или пък ни е по-удобно да не задаваме въпроси и да следваме стадото... Ега ти и държавата...