Донорска инсеминация, бихте ли предприели ако се налага?

За това мога да ти говоря безкрайно много тъй като в очакване на собствено дете какви ли мисли ми минават през главата и съм прочела всевъзможна информация за всички варианти с които можеш да се сдобиеш с дете  Мога да ти кажа само - Успокой се! Когато му дойде времето, ако няма никакъв начин ти да си биологичният баща, донорството е съвсем приемлив вариант. Част от гените се наследяват но поведението - не, то се възпитава. Ако си с подходящия човек и искаш да създадеш семейсто и да имаш дете, което да дариш с любов и внимание, гледайки го как расте, с радостите и проблемите му, мисля че много рядко ще се сещаш как точно се е появило на този свят. Често съм обсъждала това със сестра ми, която живее в чужбина но за съжаление също не могат да имат деца - мъжки фактор, но не са изчерпали все още всички възможни методи, та тя ми е казвала - "Тук хората отдавна нямат предразсъдъци относно децата, даже често осиновяват цветнокожи деца, които после от ранна възраст разбират очевидното и това не е проблем, за детето е важно да бъде обичано и да се чуства сигурно там където расте - другото не е неразрешим проблем 
Малко дълго стана но дано да съм посяла поне малко надежда в душата ти, знам как се чустват мъжете в тази ситуация но не трябва, преодолейте предразсъдъците и бъдете щастливи 

Не знам кое бих избрала - инсеминацията или осиновяването Наистина не знам...

Сложно е.
Всяка жена познава съпруга си. Ако има дори минимална възможност, съпругът да се почувства зле - отхвърлен, недостоен мъж, подтиснат, не бих искала да изберем варианта с донорската инсеминация.
 Бракът се основава на равното начало. Не бих искала да причинявам страдание на съпруга си. Той може да се съгласи на този вариант, но ако аз подсъзнателно усещам, че това би поставило стена между нас, не бих се съгласила. Важно е аз да съм сигурна, че съпругът ми ще се чувства част от семейството, че няма да се чувства отделен, пренебрегнат, отчужден.
Децата са съкровена мечта, но човекът до мен е също толкова важен. Ако ми се наложи, бих се спряла на варианта осиновяване. 
Щом той е преглътнал мъжкото си его и приема факта, че няма да е биологичен баща на децата ни, то аз също ще преглътна мечтата да създам нов живот и ще отдам цялата си любов на дете, родено от друга жена.
Аз съм избрала този мъж, държа на него и няма да допусна нещо да провали семейството ни! В добро и  лошо, в болест и здраве!

Ето и моето женско мнение - аз като жена бих избрала инсеминацията, вместо осиновяване и бих се радвала, ако мъжът ми го предложи и ме подкрепи.
А сега и мотивите - мисля, че невъзможността на единия да създаде поколение не бива да лишава другия от семейството да създаде такова. Освен това детето ще носи гените поне на единия родител и пак ще си е наше.
Приемам това както за мъжа, така и за жената. По света има не малко жени, които срещу заплащане износват плода.
Моето мнение е, че това да бъде лишен обичан човек от възможността да създаде поколение само защото другият не може да го направи, е пълен егоизъм.
Освен това гените не са всичко - вярно че я има визуалната прилика на детето с родителите, но основното, което се наследява това са мимиките, жестовете, възприятията и т.н. детайли, които се създават в течение на времето. Затова много рядко можем да познаем, че едно дете е осиновено - то заприличва на родителите си - не на тези, които са го създали, а тези, които са го отгледали и дарили с любов.
Йордане, твърде рано ти е да мислиш за това, все пак резултатите ще са категорични едва след 2 години, а дотогава и медицината ще е напреднала и може да има решение на проблема ти. От поста ти съдя, че си отговорен човек, който не поставя себе си пред всичко останало. Стискам палци всичко със здравето ти да е наред, а когато дойде момента (ако изобщо дойде), съм сигурна, че ще постъпиш така, както диктува сърцето ти.

Абсолютно същото мисля и аз

Аз и съпруга ми сме от тези, на които се наложи да вземат решение за  такъв вариант.Зад гърба ни са три неуспешни опита / 2 инсета и 1 инвитро / и продължаваме напред.Най-трудни мисля,че бяха моментите,в които вземахме пробите - но факта,че се заплаща ми помогна да го приема като нещо,от което имам нужда и просто си го купувам.Решението не мога да кажа,че сме взели лесно и с лека ръка.Минаха години докато приемем наистина факта,че друг избор нямаме : или донор,или осиновяване.Съпруга ми е невероятен човек - колкото и да му е трудно на първо място за него е моето щастие.А ако аз съм щастлива,той също ще бъде.И двамата искаме семейството ни да е пълно, знаем колко е труден и дълъг пътя,който сме изминали и все пак продължаваме да вървим и вярвам,че ще стигнем до щастливия му край.
Йордан, надявам се при вас да не се наложи да вземате такива решения,но тези две години ще са достатъчни да приемеш,че детето ще е ваше.Не ти давам съвет,просто споделям личен опит.Желая успех!

Разбира се -инсеминация,не виждам защо мъжът ще се чувства по-недостоен и подтиснат,отколкото при осиновяване,така или иначе той е приел,че няма да е биол. баща,освен ако не завижда на жена си ,че тя ще може да бъде биол. майка.

да;
ако таткото е за- бих избрала инсеминация ,с него до мен,всеки миг от процеса-от инжектирането,през тестовете,през всеки преглед,та до раждането,с говорене и споделяне по много на всяка стъпка
бремеността и раждането са хубави моменти,но ако биха коствали много (-) емоции на човека,който съм избрала за баща на децата ни-бих осиновила и се лишила от тях
аз мисля че детето си е "наше " ако сме гледали ние,дори да не сме му биологични родители

Аз също бих предпочела инсеминацията пред осиновяване, но само ако мъжа ми искренно е съгласен на тази стъпка. Успех и дано не ви се налага!

Мисля,че родителите трябва да имат равнопоставеност пред детето,някак по-добре е за семейния микроклимат.Моето мнение е,че осиновяването в случая е по-правилния вариант,но пък поставена в това положение,може да разсъждавам по друг начин.

... освен ако ...

Освен ако... бащата на мъжа не стане донор. Но май става много сложно.
В тази ситуация бих осиновила. Подкрепям Стефани6.

Твърдо съм за донор, така детето ще има един биологичен родител, ще сме минали през бременност и раждане, няма да даваме обяснения на любопитни роднини и съседи.
Извинявам се за цинизма, но думите "Кой пита за овена щом агнето блее в нашата кошара" са много верни.
Още един път се извинявам ако моето мнение засегне някого....

Искам да  разкажа една история, която мислех да спестя, защото на някой може да се стори мелодраматична, но  на някой пък може да се стори красива, както на мен, пък и да даде кураж.
Факти:
Края на по миналата година, след неуспешното ни ИКСИ, вариантите пред нас:
1. Ново ИКСИ =  опоскване на финансите на цялата ни фамилия (вкл.и родителите ни).
2. Донорска инсеминация
3. Осиновяване
Историята:
Във връзка с горното, след сълзите и сополите, аз отръсках козината и рекох - "Виж сега, станалото станало, давай да мислим какво ще правим оттук нататък, ама няма да провеждам монолози - искам от теб позиция. Пет години вървим по тоя път - и двамата достатъчно сме мислили за да имаме позиция по въпроса. Време за подготовка на пледоариите - два дни!"
Тия два дни на мен също ми бяха важни. Мислих (за хиляден път за тия 5 години), кое е важното за мен, какво искам, от какво съм готова да се откажа, какво ми е нужно. Мислих върху това, какво означава да си силен, отказът да се продължи безрезервно по един път слабост ли е. Слабост или сила е да се откажеш от най-силното си желание и да приемеш друг вариант.
В края на срока, вече имах много ясна концепция по въпроса. Явно и мъжът ми беше мислил, защото след два дни проведохме  следния разговор. Предавам Ви го,естествено редактиран, но без и грам да променям смисъла му. Започна той, което почти не се случва:
Той:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямам шанс за собствено дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Няма да ми е лесно да приема, че ще носиш дете от чужд човек. Няма да ми леко да знам, че напълно непознат ти е дал нещо, което аз никога няма да мога да ти дам. По-леко за егото ми е да понеса осиновяването, защото тогава детенцето няма да е нито твое нито мое.  Но в крайна сметка, мисля, че за мен  най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб,  независимо чии гени ще носи.Важното за мен е ти да се щастлива, и затова смятам , че ти трябва да изпиташ чувството да бъдеш бременна, да изпиташ мига на раждането. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска да сме равни, нека да направим донорска инсеминация.

АЗ:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямаме шанс за наше общо дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Трудно ми е да приема факта, че ако останем заедно вероятно няма да забременея, няма да разбера какво е магията на раждането. Знам, че ще ти е тежко да ме гледаш как бременея и нося дете от напълно непознат човек и вероятно, това ще те кара да се чувстваш непълноценен. Но в крайна сметка, мисля, че за мен  най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб, независимо чии гени ще носи. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска непременно да е бременна и да роди, нека да си осиновим детенце.

Продължението на историята можете да видите вляво на екрана