Плюсове и минуси /столицата или малкият град/

Аз съм от провинцията, харесвам София, поради изброените причини във вариант 2 и ще добавя, най-добрите специалисти в лечебната сфера и т.н., но наистина там не ми се живее, не заради замърсен въздух (и в нашия град е така), а защото познавам града си, а София ми е напълно непозната. Най-вероятно ще бъда дърво без корен.

Ще отговоря по статистики , без лична гледна точка.
Нека  да уточним нещо за тези които се водят  "баш софиянци, кореняци"
Според преброяването през 1880 г. в София населението наброява 11395 "баш софиянци " , родени в града и 9106 души приходящи от другаде. От 1880 година до сега населението в България по статистика се е увеличило 3 пъти. Или 11395 души х 3 е приблизително 35 000 човека. Всичко останало до 1 377 531 души е дошло от някъде. Извода е , че вариант 2 е по-удачен 

  интересно понятие 

Според мен човек трябва да е там, където най-добре се реализира. Аз лично вече съм на мнение, че във всеки град бих живяла, ако така е по-добре за всички.

Незнам според мен камъка си тежи на мястото.

Вярно, че последните години реализацията, каквато и да е тя, беше по-трудна в по-малките градове, но според мен, в последно време се наблюдават положителни практики и има напредък. Според мен и там вече се изкарва достатъчно, за да се живее добре.

Не може всички да са на едно място, ето - града вече издиша.
В същото време, никого не можеш да върнеш насила, ако там, в по-малкия град, му е трудно и потърси път насам.
Но има и друго - не всеки може да се нагоди към живота в големия град. Има хора, познавам лично, които не биха прокопсали тук, просто не е в натурата им. И е по-добре да си седят там.

Никога не съм живяла в малък град и с навика ми досега, мисля че ще ми е трудно. Въпреки това имам моменти, когато ми се ще да съм на такова място. Примерно много харесвам Плевен, не че е от малките градове, но нали по темата, и си мисля, че бих се омела на там. Естествено минава ми след седмица.

В малък, ама наистина малък град, не мога да се справя, не възприемам начина на битуване там, особено при наличието на по-възрастни клюкарки по пейките или на центъра.

Пиша положително и за малките градове, всяко място си има чар. Да не се засегне някоя мама.

Изрично подчертах, че въпросът ми не е за това, кой е истински /или както се бях изразила - баш/ софиянец или не. По това имам предвид тези, които са живели там през целия си живот, независимо откъде са родом майките или бащите им, важна е гледната точка.

На село си е най-арно , овцете , кокошките ..супеееер

Зависи от ситуацията. Аз съм живяла целия си живот в София (и би трябало един вид там да "тежа на мястото си") Обаче - макар че винаги съм била на добри позиции, не мога да кажа, че съм постигнала нещо особено поне по моите представи. Сега съм в Плевен и определено това, което работя тук, е многократно по-важно и интересно за мен от всичко, което съм правила в София. Не бих се върнала повече в София за постоянно, щом мога да постигна много повече на друго място. Е, поне съм наблизо и мога да прескачам често дотам, като ми домъчнее  

Обаче преди 3-4 години не съм допускала, че един ден може да мисля така!

иначе по темата е не може цяла България да живее в София.аз съм за връщане на жителството.

Е какво връщане на жителството в 21 век?

Ами може и 22в да е в Москва например го има.Т.е.  Там живеят само тези от който града има нужда, и кореняците.Ама бат ни Бойко не е Лужков

Ще ме извиняваш , но хората Европейски съюз направиха за да има свободно движение на хора , ти говориш за връщане на "жителството" .

Исках конкретно на теб да отговоря.
Бат' ти Бойко наистина не е Лужков , но пък и ти като си прочела нещо вземи и вникни малко. Бате ти Бойко първо иска да види всички ни регистрирани в Сф за да може да ни събира данъци и такси. Другата му цел е да ограничи инвестициите в София , за да могат те да се пренасочат в други региони от страната и съответно съфорумката ни от Вълчидръм да си намери там работа за 800 лева , да са и наблизо бабите да й помагат в отглеждането на детето , да си е при приятелите и да и е готино .А не да идва в София , да плаща безумни пари за квартири и да увеличава населението в София , а Вълчедръм да се обезлюдява.
Да ме извинят всички от Вълчедръм , не съм вложила лоши чувства , напротив ! Ама това ми дойде наум !

Много пъти са споменавани основните предимства и недостатъци относно жителството в голям или малък град, включващи разстоянията , заплащането, перспективите и т.н. Аз като родена и живуща 14 години в малък град и малко по-малко от споменатите години в София , много пъти съм си задавала въпроса дали бих се завърнала да живея в така нереченият мил роден град. Може би трябва да упомена , че става въпрос за наистина малък град от порядъка на 25000 души, а не за 250000, примерно , не за друго, а по повод това, че в тези случаи се очакват най-вече контрастите в  начина битуване. В различни времена мнението ми е клоняло малко или повече и в двете посоки , бих/ не бих. Просто нещата и тук са много относителни. Аз лично искам да се спра на социалният момент, другите аспекти , както споменах са безкрайно обсъждани , този също най-вероятно, но аз се спирам на него, именно , защото той е пораждал най-вече размишления в мен. Идеята уж винаги е била , че големият град предполага по-вълнуващо и разчупено съществуване да го нарека ...Мероприятия свързани с кина , театри, изложби, заведения и незнам си какво си. Добре де, вярно алтернативата я има , но колко хора наистина се възползват от тези възможности наистина. Колко са наистина хората живущи в големият град, които ходят на театър или на кино повече от 2 пъти годишно, примерно...Незнам , ако сравним като цяло ежедневието на едно семейство живущо  в малък и едно голям град дали разликите ще са толкова големи. Дали хората не работят по 8 и повече часа ..., прибират се , приготвят вечеря и теглят идилично филм с някой торент примерно . През уикенда  отиват в любимото си заведение или парка с децата( обикновено в единия случай са тези, които са ти квартални, защото не ти се прекосява цяла София, както правиш през останалите 5 дена от седмицата, а в другия тези , които винаги си посещаваш , защото са единствените, което не пречи да ти харесват).Това не искам да звучи като защита на провинциалния начин на живот, просто много се дразня на някакви крайни представи, от една страна на живущите в големия град, колко е немислимо да се живее в малък град и обратното , другите да си мислят колко невероятно вълнуващ е живота в големия град. Животът може да бъде еднакво тъп и неверояно( или хайде порядъчно)  вълнуващ, както споменах и на двете места , зависи от единствено  от нас , в коя от двете посоки ще клони. Извинявам се за дългия пост, просто това е нещо, което дълго време е пораждало размишления в мен и продължава да поражда!