Ако някой ден ви се наложи да "играете ролята "на мащеха,и вие ли ще се държите като тази на Пепеляшка?Дали една майка може истински да обикне "чуждото" дете или до колко то е чуждо щом сме решили да споделяме живота си с неговия татко?
- Публикувана: 30 юли 2007, 09:27 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2007, 23:39 ч.
Жената -мащеха
Не знам колко може да е трудно да се обича едно детенце, пък било то и чуждо. Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми 
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
Aми зависи от жената. Двете деца на приятеля ми са големи. Комуникирам си с тях, налагало се е да им помагам с някой компютърен проблем (баща им не работи на компютър). Но никога не бих могла да живея с тях или понякакъв начин да допусна да им бъда мащеха. Те са отделно семейство и не искам да са близо до нас. Виждаме се, но дъщеря ми няма брат и сестра, защото аз съм родила едно дете. Това е положението.
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми , но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо! За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми , но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо! За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Има и разлики в мненията, в зависимост от това дали вече си станала майка (темата е за майки;)) или още не си развила майчински инстинкти и чувства...
Пантер, почти всяка седмица детето е при нас - от петък вечер до понеделник за градинката, а понякога и повече дни. Когато ходим някъде извън София винаги гледаме да го вземем с нас, за да се разнообрази. С баща му сме заедно от 3 години - детенцето беше на 2.5 г когато се запознахме и си израстна с моето присъствие наоколо. Това дете винаги ще има собствено място в нашия дом, независимо, че не живее с нас за постоянно. С майка му нямаме никакви противоречия и поддържаме перфектни отношения. Сега, когато и казахме, че чакаме бебе по-рядко се обажда да я взимаме, за да не ме притеснява и да не ми тежи. Много мило от нейна страна. А колкото до това дали ще бъде сестра на моето дете - естествено, че да, нали имат един и същи татко.
Ами ... еваларка!
Тъпа роля. Или поне тъпа дума. Налага ми се.
Детето е страхотно, прекарваме си супер двете.
Това лято беше (не беше, а си е все още) изцяло при нас и то повече с мен, защото не работя сега. Бившата не мога да я обикна, изпитвам некотролируем яд към нея, но това какво общо има с детИТУ. Да, мразя я!
Ако един ден имаме деца дъщеря му ще е сестра на нашето дете и аз много ще държа на това.
Детето е страхотно, прекарваме си супер двете.
Това лято беше (не беше, а си е все още) изцяло при нас и то повече с мен, защото не работя сега. Бившата не мога да я обикна, изпитвам некотролируем яд към нея, но това какво общо има с детИТУ. Да, мразя я!
Ако един ден имаме деца дъщеря му ще е сестра на нашето дете и аз много ще държа на това.
Да бе, ма на Пепеляшка мащехата и толкова я е обичала, че няма накъде и сестрите и и те, викали и Пепеляно...
А ако на детето майка му е починала (да не дава Господ) или заминала далеч и го зарязала с баща му, който ви е нещо като съпруг, ще обичате ли повече детето като знаете, че си няма никой друг освен вас в ролята на майка?! А?
А ако на детето майка му е починала (да не дава Господ) или заминала далеч и го зарязала с баща му, който ви е нещо като съпруг, ще обичате ли повече детето като знаете, че си няма никой друг освен вас в ролята на майка?! А?