Секциото...има ли място за притеснение!?

  • 5 983
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 165
Скъпи мами, пускам тази тема с молбата да споделяме тук опита си от секциото.

И с надеждата, да се окуражаваме взаимно.

Лично мен много ме е страх от секциото. От операцията, от упойката, от възстановяването. Какви ли неща не съм чувала, и хубави и лоши.

По всяка вероятност ще раждам моите момчета по този начин в ТК. В тази връзка, споделете как е там?

Моля, мамите, да споделят опита си, как е протекла самата операция.
Как трябва да се подготвим. Какво да се носи в болницата.
Прави ли се клизма, и до колко часа преди това може да се храним.
Колко трае секциото, как се излиза от местната упойка след това, кога започва храненето на родилката.
Притеснява ме храната, защото съм ужасно капризна, не пия мляко от дете. Какво друго ще мога да приемам, и кога?
В тази връзка мисля да си взема ВИП стая, за да могат да ми носят храна.
Кога тръгва кърмата при секциото? И при нас ли ще са бебета през деня!?
Кога може да се изкъпем след това?
Кога зараства раната?


Надявам се да си бъдем полезни. Благодаря ви от сърце.

# 1
  • Мнения: 2 013
Не мога да отговоря на всичките ти въпроси, че съм позабравила вече (7 и кусур години)

Аз бях с пълна упойка, понесох я добре, събудиха ме още в операционната, после пак заспах, разбира се.
Преди секциото се правят тестове с поносимостта към упойките, така че не се притеснявай от това. Не знам как е с местна упойка, плюсът е, че веднага ще си видиш децата.

Не знам дали се прави клизма преди планово секцио - на мен ми правиха като ми почнаха контракциите, тъй като идеята беше да раждам нормално, но не стана. Иначе би трябвало да си гладна, както се прави преди всяка операция.

На мен раздвижването ми беше гадно, едвам се замъкнах от реанимацията до стаята. Но има хора, които по-лесно стават.

Ако има възможност да не са при теб през деня през първите 2-3 дни - по-добре, защото ставането и прочие са трудни неща.

Храна е добре да ти носят, щом си капризна.

Къпането зависи от зарастването на раната.

Надявам се някой "по-пресен" и раждал в Тина Киркова да се включи.


# 2
  • Мнения: 2 022
Касита, не съм в ТК, а в АГ-Варна ВИП-а.
За носенето в болницата, каквото и да напиша сега сигурно ще пропусна нещо, има няколко подробни теми по въпроса, а и от самата болница ще ти дадат списък с необходимото.
Клизмата я правят сутринта, преживява се, аз лично вечерта бях яла само бульонче и сок.
При мен секциото беше със спинална упойка, карат те да легнеш настрани и да си опънеш гърба, точно една секунда е боцкането, нас са ни били десетки инжекции, така че т'ва не ни плаши, нали? Wink
Самото секцио продължава около 50 минути, като бебчетата ги вадят в самото начало веднага едно след друго, оттам нататък е шиенето. Нищо не се усеща, приказвахме си с док и анестезиолога, все пак знаеш кой ми го прави - д-р Александров, при когото правих и ин витрото и си имаме приказка много Simple Smile Единственото неприятно усещане беше, че умирах от студ (реакция към упойката, която много често се получава - усещането е все едно си излязла за малко по къс ръкав навън през януари. След около час обаче постепенно преминава.
Първия ден не дават да се пие вода - единствено док ми позволи на всеки час да си изплаквам устата с една глътка - това ми беше най-трудното да преодолея жаждата. Бият обезболяващи веднага след като пусне упойката, а преди тяхното действие аз лично усетих болка като при силно болезнена М.
За яденето не се притеснявай, първите 2-3 дни нищо не се яде - на следващия ден само бистри сокове и чай, а на третия можеше и айрян. Но и аз изобщо не бях гладна - жаждата ме мъчеше само и то първия ден. Аз си бях заредила хладилника с Нести и пиех по 2-3 кутии на ден.
За къпането аз се изкъпах на 6-я ден директно под душа - отчитам го като грешка защото после в единия край ми протаи и после 2-3 седмици слагах марли. Ако можеш остискай по-дълго време с къпане по части предпазвайки раната.
Каситка, няма нищо което да те притеснява, аз лично не се притеснявах изобщо за самото секцио - в главата ми беше само бебетата да са живи и здрави и всичко да мине нормално. Simple Smile
И накрая да ти кажа, очакват те прекрасни моменти, които ще помниш цял живот!


# 3
  • Мнения: 1 165
Благодаря ви много.

Сигнус,  Two Hearts

# 4
  • Мнения: 440
Краси,
аз мога да кажа само добри неща за това, което ми се случи. Нормално е да си притеснена, когато не знаеш какво те чака. След една седмица се чуствах така, сякаш никога не бях раждала. На секциото хубавото му е, че можеш да си сядаш на д-то спокойно, пък и докторите вършат цялата работа. Клизмата е нещо, което се понася неусетно, самата операция трае 40-50 минути, но не се усеща. Боцкането от иглата е сякаш те хапе комар (не се обръщай да гледаш иглата, малко е кофти размера и:)) После в реанимацията си почиваш, а болката е не особено голяма - като при малко по-тежък цикъл, поне при мен, но те те обезболяват. С две думи - дишай спокойно докато не дойде момента. Не съм раждала нормално, но ако пак ми се наложи - секциото е начина. Успех!

# 5
  • Мнения: 256
Аз не съм раждала в БГ,но операцията си е операция,,
Спинална упойка/биха ми я ниско в краста в седнало положение,защото не можаха да ме накарат да легна/отидох с изтичащи води,пълно разкритие и нечовески болки/,нищо не усетих.Беше ми много студено преди упойката,защото в операционната трябвало да бъде много студено.По време на операцията не усещах абсолютно нищо!
Изпитах огромно облекчение тъй като по време на бременността бях с безумни болки и най-вече като разбрах,че бебетата са в отлично здравословно състояние Heart Eyes.След операцията ми даваха само кубчета лед и след няколко часа ми казаха да пия много вода,след това желе и накрая обща храна.Изкапах се на втория ден с лекарско разрешение и нямах никакъв проблем.Бях зашита отвътре и защипана с телбот,които махнаха на 9 ден,но можело и по-рано.Няколко часа след операцията отидох да видя бебетата на другия край на болницата,а зад мен вървеше сестра с инвалиден стол,но не се наложи Wink.Коластрата ми тръгна в огромни количества на втория ден и ставаше все повече.На третия ден поисках обезболяващо,защото малко се изхвърлих с ходенето,но това беше!На 10 ден забравих,че съм раждала,само когато се обръщах в леглото,но накрая на бременността и това не можех да правя от болки.
При мен нямаше време за клизма,но и никoй не ми предложи.Нямаше никакъв проблем,но тук и при нормало раждане не правят-ако поискаш май  Rolling Eyes
В момента почти нямам белег,които да мажа с всички кремове,с които съм се заредила предварително  Laughing

Леко раждане и здрави бебета   Hug

# 6
  • Мнения: 1 165
Много, много ви благодаря за разказите! Така успокояващо действат! Макар че, може би бих могла и нормално да ги родя, но не знам дали си струва риска за тях, за сметка на моите страхове от операцията?  Cry

# 7
  • Мнения: 7 803
малееееееее само аз съм с друг разказ за секциото  Rolling Eyes с пълна упойка, къпах се 5 часа след операцията, тогава се и раздвижих, като първо си закусих хубаво, като всички други пациентки. нямах ограничение на храната. отказвах обезболяващите. като ми махнаха конците на седмия ден вече нямах никакви болки  Peace никаква клизма не ми правиха, бях с изтекли води

# 8
  • Мнения: 1 895
Стига с тези притеснения Laughing Както се беше изразила една съфорумка секциото е "културна работа" Laughing Раждах по спешност, без да ме усетят (лежах в патологията) разкритието тръгна, системата не помогна (макар,че ми обещаха,че няма да раждам и ще си ме върнат да си долежа оставащите седмици Rolling Eyes).Така или иначе стигнах 7 сантиметра без болки и без да разбера, та се наложи за 20 минути да ме подготвят за операция - първото бебе беше седалищно и не са ме и питали какво раждане предпочитам. Бях яла през деня, така че и момента с гладуването 12 часа по-рано го пропуснах. Направиха ми клизма, отказаха епидурална упойка и директно ме приспаха.  Раздвижих се около 5-6 часа след операцията. Доста трудничко беше, болезнено, но предполагам,че и при естественото раждане не е по-голям празник усещането.Поисках обезболяване един единствен път, за да изпратя едното си детенце в друга болница. Така или иначе първите 3 дни бях по-тромава и ставах по-внимателно. Имаше ограничения за водата и храната след операцията. Помня,че имах вълчи апетит и бях особено възмутена,че не ми дават да ям. После дискомфорта постепенно отшумя и на края на първата седмица, когато махнаха конците, нямах никакви неприятни усещания. Когато се прибрах у дома вече бях забравила,че съм раждала с операция. Белегчето ми е толкова съвършено, че трудно се забелязва Laughing
Леко раждане на очакващите Peace

# 9
  • София
  • Мнения: 12 201

             Така да отговоря и аз. Раждах преди година в "Света София". Изтекоха ми водите в един през ноща, а Ваня така и си беше останала седалищно. Ясно беше че ще е секцио. Когато се добрах до болницата вече усещах контракциите начесто а преди да тръгна си мислех че нямам и бях със 4 см разкритие. Нямаше врезе за клизма. Извиках си лекарката, малко се забавихме заради спешно секцио на друга мама.  След като ме вкараха всичко мина много бързо, но не успях хубаво да видя мадамите защото се обяснявах с анестезиоложката че усещам болка от едната страна. Не беше нещо непоносимо, но се усещаше. Тя не ми повярва до момента в който тръгнаха да ме местят и видяха че мога да си мърдам десния крак. Още на следващия ден се раздвижих и се възстанових много бързо.
              В началото не дават почти нищо да се хапва, само сокчета и вода.
              Бях в двойна ВИП стая.
              За въпросите свързани с кърменето ще пусна отделна темичка, че вече стана много разхвърляно  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 1 165
Благодаря ви за отговорите на всички.  Grinning Май не е толова страшно.  Wink Благодаря ви.

# 11
  • Мнения: 3 336
И аз да се включа, раждах в Тина Киркова.

Слагането на абоката боли повече от слагането на упойката Wink Иглата е тънка и гъвкава, така че нищо не може да се прецака, въпреки това трябва да стоиш мирно Mr. Green

При мен си тръгна естествен родов процес, цяла нощ дрискане през половин час, тъй че клизмата ми се размина Laughing Но секциото не Laughing Ако имаш време да се подготвиш съвета ми е да се избръснеш предварително, защото там те бръснат с едно ножче, дето е като на аба ми зъбите и после се като проскубана катерица Blush

Помоли доктора да ти сложат катетъра слад като ти бият упойката, за да не го усещаш, моята докторка така направи и съм й много благодарна Peace

На мен веднага ми дадоха да пия вода и ябълков сок. д оследавщия ден само това съм пила.

# 12
  • Мнения: 1 477
това е най цивилизационния начин да родиш.моето беше на 5 април.след няма и 5 дни вече бях забравила че съм родила-препръчвам ти спинална упойка-по лесно и безопасно е.бях в съзнание и видях бебо първа Simple Smileслед това не боли защото ти слагат обезболяващи веднага като мине упойката.много ме беше страх но нямаше за какво.всичко минава за 30 мин и остава само приятното усещане че си дарила живот Heart Eyesлеко раждане

# 13
  • Мнения: 1 165
Много, много ви благодаря. Такъв кураж ни давате! Знам, че ще ме хване треската като наближи и а и след това  Wink но ще се справя! Благодаря ви, момичета!

# 14
  • Мнения: X
здравей няма нищо страшно.аз праждах прези 1г. м майчин дом софия секцио със спинална упойка.3 часа след секциото вече ме вдигнаха.4 часа след операцията почваш да пиеш вода на глътки и желателно колкото можеш повече за да почнеш да се чистиш от упойката.сутринта в 8ч. донесоха ни закуска едно кисело мрляко, половин пакет обикновени бисквити, няколко маслини, парче сирене, парче кашкавал и филия хляб.които аз изядох за секунди понеже бях много гладна.същият ден в отделението можеше да хапваме за обяд супа, и вечерта вече нормалната храна.няма нищо страшно.успех

Общи условия

Активация на акаунт