А когато бебето не иска да си спи в леглото?

  • 1 426
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 480
мили мами, първото ми дете беше идеалното бебе - искаше да го кърмя по часовник, след което заспиваше, нямаше нощни хранения и рев, не се налагаше да го разнасям или да спи при мен.
сега имам дъщеричка на 20 дни, която може цял ден да плаче, ако не я взема или на ръце или на корема ми или до мен на леглото. сложа ли я в нейното креватче веднага се събужда и почва да плаче и не спира докато не я взема. не иска и биберон. знам,че всяко бебе е индивидуалност и че тя е много мъничка, за да изисквам от нея да има изграден режим. както и че досега е била в корема ми и е нормално да се чувства най-добре в прегръдките ми.
питам се дали това ще отмине и ако не какво правите вие в подобни ситуации? как се справяте с ревливите бебета?
благодаря!

# 1
  • Мнения: 305
Ами как,взимам го и аз на спалнята при мен,затварям си очите и се правя че спя,тя твоята бебка още не разбира де ама....... Преспивам го като го обърна настрани и си слагам ръката на дупето,така го клатя лекичко и викам "Шшшшшшшшш" Crazy напаво без въздух оставам но няма как.Инъче на ръчички,и трябва да си спокйна защото усещат  Peace

# 2
  • Мнения: 6 029
ох как те разбирам.. дъщеря ми беше перфектно бебе. ревеше от колики между 7 и 9 вечерта. винаги си изяждаше млякото. винаги ядеше в колкото часа трябва. всичко беше идеално... ноооо сега.... бебето няма ни режим на хранене, ни режим на спане, НИЩО. спи си в леглото, но не винаги.... понякога в количката, друг път в кошницата, или пък спи гушнат в мен... не знам кога ще отмине:)

# 3
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
спим си заедно на спалнята. Гушкаме се и се търкаляме и сме спокойни и тримата. Е по някога таткото не го оставяме да се наспи много ама...
А иначе до 8-мия месец се приспивахме на ръце. Жестоки колики имаше. Направо беше ад. Спеше на корема ми, а аз седнала. Беше ми тежко и трудно, но не съжалявам за нито една минута в която е бил в прегръдките ми.

# 4
  • Мнения: 3 480
благодаря ви...значи няма спасение ... ooooh!

# 5
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Доскоро доста често го приспивах в количката и дори се бъзикахме в един момент,че "леглото е пълно с колики"  Laughing После го премествах лекичко,без да го събуждам и така...
Нямам голям опит с гледането на деца,защото това ми е първото,но все си мисля,че и това ще отмине.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 610
Много е мъничка още за да прецениш дали иска или не да си спи в леглото Peace Сега наистина има просто по-голяма нужда да е близо до мама за да се чувства сигурна и спокойна,така,че гушкай си бебчето и не му мисли много,всяко нещо с времето си.Иначе големия и досега му се иска да спи в нашето легло и се пазари непрекъснато,а бебо се чувства прекрасно в креватчето си и въобще не му хрумва да спи при нас...за сега Wink

# 7
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 186
Спасение има- след втората годинка  Grinning

# 8
  • София
  • Мнения: 3 610
Спасение има- след втората годинка  Grinning

При нас беше след петата ooooh!,така,че всичко е мнооого относително.

# 9
  • Мнения: 875
купуваш си един слинг и се решава проблема - хем ще спи в прегръдката на мама, хем ти ще си свободна да се занимаваш с обичайните си задължения. а щом не иска в креватчето си - просто не я слагай там. много по-лесно е да я слагаш на спалнята и когато се поразбуди леко да легнеш и да я накърмиш и тя да си заспи отново.  Peace

# 10
  • Мнения: 6 390
Спасение има- след втората годинка  Grinning
при нас до втората година нямах ама никакви проблеми, а сега... no не знам как ще се оправяме...

# 11
  • Мнения: 4 496
Моята спи в кошарата само ако и покрия ухото с нещо.Може би и е по-уютно,незнам.Даже ме напушва смях като я гледам.А иначе-незнам какво да ти кажа,оставяла съм я да поплаче,а аз плачех в другата стая.Майка ми казва-"Едно нещо,повторено 3 пъти,става навик".Естествено всяко дете е различно...

# 12
  • Мнения: 1 317
Ами как,взимам го и аз на спалнята при мен,затварям си очите и се правя че спя,тя твоята бебка още не разбира де ама....... Преспивам го като го обърна настрани и си слагам ръката на дупето,така го клатя лекичко и викам "Шшшшшшшшш" Crazy напаво без въздух оставам но няма как.Инъче на ръчички,и трябва да си спокйна защото усещат  Peace

Ние сме абсолютно същата картинка  Crazy Плюс това, че главата й трябва да е опряна в нещо - възглавница, ръка...нещо  Simple Smile

# 13
  • София
  • Мнения: 5 079
Синът ми беше същия, въобще не се притеснявах и не ми тежеше. САМ се отказа от спането при мен, от кърменето, изгради си режим, сега имам най - самостоятелния малък мъж. Heart Eyes Сама си се убедила, че децата са много различни, няма по - печеливша стратегия от това да се водим по тях. Това е най - правилният метод за отглеждане.  Peace

# 14
  • Мнения: 8 769
Спасение има- след втората годинка  Grinning
Да, наистина, там някъде.
Синът ми беше подобно на описаните ревливи бебета. Не спеша на своето легло, все искаше да се гушка в някой. За да не го държа на ръце лягах до него на по-голямо легло. Или сядах до него, като ръката ми беше върху него, или по някакъв начин подпрян на мен, за да усеща близостта ми. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт