Ами чудих се дали да ви я пусна да я прочетете,защото не е нещо особено ама айде да ви разкажа.Искам да отбележа че много благодаря на Бу,Мъни и Мери и на всички който ми помогнаха в трудни моменти със съветите си и подкрепата.Статията се казва"Ще кърмя дъщеря си докато сама се отбие"
Реших и аз да се включа в дискусията за кърменето и да ви разкажа как успях и продължавам да кърмя успешно дъщеря си-Ванеса.
Докато бях бременна за мен кърменето беше просто начин да нахраня детето си,като знаех и алтернативата-АМ.Но с напредване на бременността ми попивах всякаква информация и реших че най -добрата храна за бебето ми е майчиното мляко.Реших че ще направя всичко възможно за да кърмя успешно и възможно най-дълго.Проучих и си купих хубава помпа за кърма,подплънки,сутиени,протектори,контейнери,лактогонен чай и всичко което сметнах че ще ми е необходимо за успешно кърмене.Исках да съм подготвена и да не ми липсва нищо.Четях всякаква информация относно кърменето,проблемите който могат да се появят в началото,правилната поза за кърменето.След осмия месец започнах подготовка на гърдите за кърменето със специален крем.Всичко ми изглеждаше много страшно и сложно.Чудех се дали ще се справя.Желанието и ентусиазма ми бяха много големи.Ами ако се проваля?
Дойде денят на раждането.Родих рано сутринта нормално,с епизиотомия и сравнително бързо.Болката се забравя когато видиш прекрасното създание,което е живяло в теб през тези 9 месеца.Тогава ме обзе такова вълнение и щастие,момент който никога няма да забравя.
Втората “среща” с дъщеря ми беше същия ден на обяд.Акушерките бяха много мили и искаха да ме оставят да си почина и възстановя,но аз държах да я видя пак и да я накърмя.Акушерката която ми я донесе ми обясни как да я сложа на гърдата и как да я държа.Обясни ми също и как да се изцеждам на ръка.Аз естествено не се справих,но все пак бях пробвала.Въпреки подготовката на гърдите,те ме боляха много.Аз не спирах да се мажа с крема за зърна. Носиха ми я през 3 часа за да пробвам да я кърмя.За през нощта ми взеха бебето за да си почина.На следващия ден ми я оставиха цял ден по мое желание и я взимаха само за визитация и да я преоблекат.Гледах дъщеря си и все по силно усещах майчината любов.За щастие не ме хвана следродилната депресия,а се чувствах безкрайно щастлива и удовлетворена.Продължавах опитите да кърмя,но ми се струваше доста трудно.Постоянно си мислех че бебето е гладно.Гърдите ми бяха меки,боляха ме и като ги стиснех не изтичаше нищо.Но аз съм доста упорита и когато реша нещо винаги го постигам.
Изписаха ни без жълтеница и в добро състояние.Опитите да се кърмим вкъщи бяха със същия резултат-болезнени зърна и ревящо бебе.Бях решила че вода не е необходима на бебка и не и бях приготвила.Педиатърката ми също каза,че щом нямаме жълтеница не е необходимо бебето да приема вода,достатъчно и беше да е само на кърма.
Малко след като се прибрахме аз вдигнах температура,гърдите ми бяха се надули и бебето не можеше да захапе.Опитах се да се изцедя,но ме болеше.Правих си компреси,цедях по малко,пак компреси.Давах на бебето да суче.Мажех се с крем.Имах чувството че съм в омагьосан кръг. Нямахме режим на кърмене.Знаех че бебето търси близостта на майката постоянно и затова винаги когато се разплачеше и предлагах да по суче.Намерих си удобна поза в легнало положение за да може и двете да се чувстваме по удобно.Ванеса не беше направила и една седмица,когато ни почнаха коликите.Знаех че са те,някакво майчино чувство.Всички около мен мислиха че бебето е гладно или жадно и затова плаче.Но аз не ги слушах и се водих от инстинкта си.Започнах да си правя по няколко пъти на ден чай за кърмачки.Пиех много сокове и чайове,вода.Не наблягах много на храната,защото знаех че основен източник на кърма са течностите.Гърдите продължаваха да ме болят при всяко засмукване на бебето.Но постепенно болката ставаше по краткотрайна и по малка.
Постепенно бебка си направи режим на 3 часа и вечер не се будеше за кърмене.
На първата ни консултация педиатърката каза че не надаваме добре и да дохранвам.Бяхме качили само 310 гр. за две седмици.Аз знаех че по този начин ще я отбия и ще трябва да минем изцяло на АМ.Много се разочаровах,че болката и усилията ми не са дали ефект.Тогава педиатърката ми предложи да кърмя от двете гърди и да отида пак след седмица да видим резултата.Бях много доволна че имам последен шанс.Кърмих и от двете гърди и за една седмица качихме 380 гр.Пиех си чая и започнах след кърмене да изцеждам по колкото мога.Появи се обаче друг проблем след няколко дена-бебка плачеше и не искаше да засуче.Изцеждах се и пробвах с шише,но не искаше.Аз вече плачех от безсилие.Тогава се свързах с консултантките от Ла Лече Лига.Казаха ми че става въпрос за кърмаческа стачка,успокоиха ме и ми дадоха съвет.Загасих всичко в стаята нагласих бебето и чудо-засука.Оттогава когато я усещах че се дърпа се усамотявах с нея на тъмно и така се хранихме.
Тъкмо се почуствах доволна и щастлива,започнахме да се разхождаме навън и се появи поредния проблем-бебето искаше да суче постоянно,не по скоро денонощно Пак се свързах с консултантките от Ла Лече Лига и разбрах че сме в период-Скок на растежа.Е и това мина за 3 дни.
Преборих се и със неудобството да кърмя навън и вече разходките ни бяха по дълги.
Ванеса беше изцяло на кърма(без вода) до шестия месец(по препоръка на педиатъра и СЗО).Захранихме се постепенно със зеленчуково,а после и с плодово пюре.И до сега(на 9 месеца)нямаме заместено кърмене.Винаги и предлагам след пюрето ако иска да по суче малко(пак по препоръка на СЗО).Вече пием и по малко вода,когато поискаме Мисля да се кърмим докато бебето само се отбие и докато ни е приятно и на двете(въпреки че вече имаме зъбки и показваме характер с тях).
Освен всичко кърменето ме направи безкрайно щастлива.Няма нищо по мило от това да видиш детето как те гледа докато суче,как протяга ръчички за да хване гърдата ти.Как доволно и усмихнато заспива в ръцете ти.Близостта с дъщеря ми е много голяма,изградена на доверие и сигурност.
Обаче според мен на една жена ако не и идва да кърми отвътре,няма смисъл да се мъчи и обвинява.Тя не е по-малко майка от майката която кърми,не обича и по малко детето си.Просто има жени родени за кърмачки и аз имах щастието да съм от тях.
Надявам се да съм в помощ на много жени който се чувстват безсилни и обезкуражени в дадени моменти.
Благодаря още веднъж
Реших и аз да се включа в дискусията за кърменето и да ви разкажа как успях и продължавам да кърмя успешно дъщеря си-Ванеса.
Докато бях бременна за мен кърменето беше просто начин да нахраня детето си,като знаех и алтернативата-АМ.Но с напредване на бременността ми попивах всякаква информация и реших че най -добрата храна за бебето ми е майчиното мляко.Реших че ще направя всичко възможно за да кърмя успешно и възможно най-дълго.Проучих и си купих хубава помпа за кърма,подплънки,сутиени,протектори,контейнери,лактогонен чай и всичко което сметнах че ще ми е необходимо за успешно кърмене.Исках да съм подготвена и да не ми липсва нищо.Четях всякаква информация относно кърменето,проблемите който могат да се появят в началото,правилната поза за кърменето.След осмия месец започнах подготовка на гърдите за кърменето със специален крем.Всичко ми изглеждаше много страшно и сложно.Чудех се дали ще се справя.Желанието и ентусиазма ми бяха много големи.Ами ако се проваля?
Дойде денят на раждането.Родих рано сутринта нормално,с епизиотомия и сравнително бързо.Болката се забравя когато видиш прекрасното създание,което е живяло в теб през тези 9 месеца.Тогава ме обзе такова вълнение и щастие,момент който никога няма да забравя.
Втората “среща” с дъщеря ми беше същия ден на обяд.Акушерките бяха много мили и искаха да ме оставят да си почина и възстановя,но аз държах да я видя пак и да я накърмя.Акушерката която ми я донесе ми обясни как да я сложа на гърдата и как да я държа.Обясни ми също и как да се изцеждам на ръка.Аз естествено не се справих,но все пак бях пробвала.Въпреки подготовката на гърдите,те ме боляха много.Аз не спирах да се мажа с крема за зърна. Носиха ми я през 3 часа за да пробвам да я кърмя.За през нощта ми взеха бебето за да си почина.На следващия ден ми я оставиха цял ден по мое желание и я взимаха само за визитация и да я преоблекат.Гледах дъщеря си и все по силно усещах майчината любов.За щастие не ме хвана следродилната депресия,а се чувствах безкрайно щастлива и удовлетворена.Продължавах опитите да кърмя,но ми се струваше доста трудно.Постоянно си мислех че бебето е гладно.Гърдите ми бяха меки,боляха ме и като ги стиснех не изтичаше нищо.Но аз съм доста упорита и когато реша нещо винаги го постигам.
Изписаха ни без жълтеница и в добро състояние.Опитите да се кърмим вкъщи бяха със същия резултат-болезнени зърна и ревящо бебе.Бях решила че вода не е необходима на бебка и не и бях приготвила.Педиатърката ми също каза,че щом нямаме жълтеница не е необходимо бебето да приема вода,достатъчно и беше да е само на кърма.
Малко след като се прибрахме аз вдигнах температура,гърдите ми бяха се надули и бебето не можеше да захапе.Опитах се да се изцедя,но ме болеше.Правих си компреси,цедях по малко,пак компреси.Давах на бебето да суче.Мажех се с крем.Имах чувството че съм в омагьосан кръг. Нямахме режим на кърмене.Знаех че бебето търси близостта на майката постоянно и затова винаги когато се разплачеше и предлагах да по суче.Намерих си удобна поза в легнало положение за да може и двете да се чувстваме по удобно.Ванеса не беше направила и една седмица,когато ни почнаха коликите.Знаех че са те,някакво майчино чувство.Всички около мен мислиха че бебето е гладно или жадно и затова плаче.Но аз не ги слушах и се водих от инстинкта си.Започнах да си правя по няколко пъти на ден чай за кърмачки.Пиех много сокове и чайове,вода.Не наблягах много на храната,защото знаех че основен източник на кърма са течностите.Гърдите продължаваха да ме болят при всяко засмукване на бебето.Но постепенно болката ставаше по краткотрайна и по малка.
Постепенно бебка си направи режим на 3 часа и вечер не се будеше за кърмене.
На първата ни консултация педиатърката каза че не надаваме добре и да дохранвам.Бяхме качили само 310 гр. за две седмици.Аз знаех че по този начин ще я отбия и ще трябва да минем изцяло на АМ.Много се разочаровах,че болката и усилията ми не са дали ефект.Тогава педиатърката ми предложи да кърмя от двете гърди и да отида пак след седмица да видим резултата.Бях много доволна че имам последен шанс.Кърмих и от двете гърди и за една седмица качихме 380 гр.Пиех си чая и започнах след кърмене да изцеждам по колкото мога.Появи се обаче друг проблем след няколко дена-бебка плачеше и не искаше да засуче.Изцеждах се и пробвах с шише,но не искаше.Аз вече плачех от безсилие.Тогава се свързах с консултантките от Ла Лече Лига.Казаха ми че става въпрос за кърмаческа стачка,успокоиха ме и ми дадоха съвет.Загасих всичко в стаята нагласих бебето и чудо-засука.Оттогава когато я усещах че се дърпа се усамотявах с нея на тъмно и така се хранихме.
Тъкмо се почуствах доволна и щастлива,започнахме да се разхождаме навън и се появи поредния проблем-бебето искаше да суче постоянно,не по скоро денонощно Пак се свързах с консултантките от Ла Лече Лига и разбрах че сме в период-Скок на растежа.Е и това мина за 3 дни.
Преборих се и със неудобството да кърмя навън и вече разходките ни бяха по дълги.
Ванеса беше изцяло на кърма(без вода) до шестия месец(по препоръка на педиатъра и СЗО).Захранихме се постепенно със зеленчуково,а после и с плодово пюре.И до сега(на 9 месеца)нямаме заместено кърмене.Винаги и предлагам след пюрето ако иска да по суче малко(пак по препоръка на СЗО).Вече пием и по малко вода,когато поискаме Мисля да се кърмим докато бебето само се отбие и докато ни е приятно и на двете(въпреки че вече имаме зъбки и показваме характер с тях).
Освен всичко кърменето ме направи безкрайно щастлива.Няма нищо по мило от това да видиш детето как те гледа докато суче,как протяга ръчички за да хване гърдата ти.Как доволно и усмихнато заспива в ръцете ти.Близостта с дъщеря ми е много голяма,изградена на доверие и сигурност.
Обаче според мен на една жена ако не и идва да кърми отвътре,няма смисъл да се мъчи и обвинява.Тя не е по-малко майка от майката която кърми,не обича и по малко детето си.Просто има жени родени за кърмачки и аз имах щастието да съм от тях.
Надявам се да съм в помощ на много жени който се чувстват безсилни и обезкуражени в дадени моменти.
Благодаря още веднъж
Браво, Мила, страхотно си се справила. Успех с кърменето занапред 
Браво и от мен! 
мила - страхотно е, браво! 
Днес си купих списанието точно заради тази статия и се зачудих коя ли е авторката - явно беше, че е от 'нашите'