Тези дни почивам и за това имам повечко време за форума
Наскоро Оли имаше рожден ден и една от лелите на мъжът ми и изпрати по пощата книжката за Червената шапчица.
Аз я имам и на български, но е много съкратена, направена е с твърди корици за бебета. Оли знае и двете песнички за Червената шапчица.
Та когато отворихме подаръка та възкликна:" Я, червената шапчица!" Мамо, чети!
Почнах аз. Но тази версия беше пълната. за това как вълкът изял и бабата и момиченцето и как ловеца после разпорил корема на вълка и тн. Боже като се уплаши това дете! Като изкрещя и като взе да бяга, чак аз се стреснах. И само крещеше:"Хвърли я, хвърли я...не я искам тази книжка, хвърли я..."
Аз я сложих на един рафт и гушнах Оли. Тя се вкопчи в мен и не се отдели поне половин час. Опитах се да и обясня, че това е просто приказка, но тя не ми даде възможност. Всеки път, когато се опитах да кажа нещо, тя ми викаше:"Не!Не говори!"
Много се уплаши това дете.
След няколко дни без да иска видя книжката на рафта. И историята се повтори.
Да не би детето да възприе приказката в буквалния смисъл?
Иначе четем приказки всеки ден преди да си легне. И в градината им четат. Телевизия гледа....
Какво се стресна от тази книжка незнам. И сега неще и да чуе за Червената шапчица.
На 4 годинки е.
Това нормално ли ви се струва?