Детето ми плаче за баба си , не за мен...

  • 6 643
  • 42
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 315
Не знам как да опиша ситуацията точно, но ще опитам...
Аз ходя на работа откакто сина ми стана на 9 месеца. По желание на свекърва ми , тя пое моето майчинство и гледа малкия. Вече не е по майчинство, но казва, че ще продължи да го гледа и да не мислим за ясла. И наистина го гледа много добре. Тя е работила винаги  ясла и се справя чудесно с него.
Обаче от време на време и тя изпада в някакви периоди.
Миналото лято го имаше подобно, сега пак подсилено и от 2-то бебе, което очакваме.
Вживява се много в ролята на майка. Решава , че ще води детето у тях и ми съобщава, че ще го води там. За през деня само , но аз трябва да ида от тях да си го взема и ни кани да останем и за вечерта.
Не ме е питала може ли, просто ми съобщава, че те като ходят на почивка, ще заберат малкия.
Мисля, че изпускам нещо. Хем не искам да си разваляме отношенията, защото жената е добра, но според мен прекалено много се вживява в ролята на майка на детето ми.
Поради това, че по цял ден е с нея, малкия започна да плаче за нея, когато си тръгва.  Sad За мен сутрин не плаче.
Онзи ден се прибират с татко му, малкия се дере буквално . Искал при баба си, не искал при мама.
Иде ми да ревна с глас. Направо имам чувството, че ми крадат детето. Sad
А аз се старая, не се скатавам. След работа тичам да се прибера у нас директно. Гледам да не скучае, когато сме заедно ни е много добре на 3-мата. Но това , че той обича баба си повече от мен просто ме убива. Не знам как го постига, но явно с нея му е по-приятно Sad
Не искам да я обиждам или да се караме. Не заслужава подобно нещо, тя е добра жена. Но не зная и как да и обясня, че майката и бащата на едно дете трябва да кажат може или не детето да иде на почивка с баба и дядо. Че сметките се правят, само след като ни е попитала.Ще се обиди...просто не знам...дайте ми съвет...

Направо се чувствам, все едно някой ми открадна любовта на детето ми  Cry

# 1
  • Мнения: 4 406
все едно аз съм го писала!
с тази разлика, че става въпрос за родната ми майка... тъжно ми е разбира се, ревнувам ужасно ! баща ми ме разбира, но майка ми е като вманиачена понякога и като й направя забележка, се цупи. обикновено позволява на детето всичко което аз забранявам и това я прави "Добрата баба". преди година беше стигнала до там да каже на детето че  "баба го обича повече от мама"... голям скандал стана...
ограничавам времето с баба до минимум, дори и това да значи аз да се лишавам от личното си време, няма друг изход- баба е необходимо зло  Laughing

# 2
  • зад парка
  • Мнения: 1 583
Мене такова поведение не би ме притеснило. Сама даваш оценка за жената, че е добра. Прави го от любов към детето и към вас. Преди 2 дни една приятелка на 45 ми каза: "Сега се радвам по друг начин на бебетата, не като на мои, а все едно съм им баба" (а тя е моя приятелка и в никакъв случай не съм свикнала да я виждам в ролята на баба - дъщерите са й тинейджърки).

Много често оставям Тити да я гледат родителите ми и не обръщам внимание на това, че тя плаче и се тръшка за баба си. Просто страшно много обичам и тях и нея. Не може да категоризирам кого обичам повече , вижда ми се тъпо. Любовта ми е една и тя е за всичките ми близки хора.  Как да кажа за 3-годишната ми дъщеря кого обичо повече, хич не ми се вярва да прави такава преценка.

Бих те посъветвала да се наслаждаваш се на бременноста си и да се радваш на миговете с близките си. Децата ни винаги знаят кои са майка им и баща им.

# 3
  • Мнения: 4 555
Може да не ти хареса много мнението ми, но... нормално е детето да е привързано към баба си, то прекарва много повече време с нея. А тя очевидно успява да го оползотвори така, че детето да е щастливо.
За децата времето минава много по-бавно и един ден за дете на 2 години е колкото 3 месеца за теб. Така че ти отсъстваш от живота му за много дълги периоди, докато тя е с него непрекъснато. Съвсем нормално е да е привързан към нея.
Сега тук идва въпросът доколко това трябва да те кара да се чувстваш зле. Ако вместо баба, имаше детегледачка, която детето не обича и се чувства нещастно с нея по цял ден и плачеше за теб, по-добре ли щеше да ти е?
Ревността е ясна, но мисля, че на първо място трябва да е щастието на детето. Щом бабата се грижи добре за него, това трябва да е на първо място за теб.

А това, че се изживявала като майка е просто плод на твоя страх, че те измества от сърцето му. Тя просто се опитва да се грижи добре за него, каквото всъщност изисквате от нея.
Помисли си какви други варианти имаш - да не ходиш на работа и да си гледаш детето сама, да наемеш детегледачка, за която да плащаш много пари и която няма да се грижи за него толкова добре, да го дадеш на градина, където ще се разболява и ще ти носи всякакви вируси за теб и бебето. Няма ситуация, в която само да получаваш оптималното, без да даваш нищо.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 315
Най-вероятно сте прави, нямам много избор.  Ако избера друго положение от сегашното, ще е зле за детето и затова не го правя.

Надявам се, живот и здраве като си остана с бебето в къщи да прекарваме повече време заедно и да не стане още по-зле .
От сега се говори как баткото ще е при баба , заради бебето. Нещо, за което ние твърдо казахме НЕ. Но съм наясно, че битката още не е спечелена. То пак всичко водено от добри намерения, но аз не го чувствам така.

Въпреки това обаче, не мога да спра да се чувствам зле от това, че детето ми предпочита баба си за момента Sad
Мисля си за полудневна детска градина, на която да го запиша. Така ще има повече контакти с деца, а и няма да е непрекъснато само с баба си. Аз я разбирам до някъде, тя постоянно е с него и не може да излезе от ролята си, това увлича. Знам го.
Къде ли е златната среда ? Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 4 406
ами говори с баба, признай й притесненията си! ако е нормален човек, ще те разбере!!!

# 6
  • Мнения: 2 950
Незнам дали ще мога да те успокоя, но Йоана си я гледах аз, а сега ходи на ясла. Но пак на мен казва винаги с усмивка чао, а за баба и дядо реве та се къса. Споделих с моята лекарка. Тя ми обясни, че това е много хубаво. Връзката между мен и детето е толкова силна, че тя е сигурна, че дори и да я оставя, ще се върна да я взема. А за другите не знае дали ще се върнат, дали ще ги види и т.н.  newsm78

Това не пречи да се обичаме, да се гушкаме, да си играем и т.н.

# 7
  • Мнения: 1 014
И аз споделям мнението на Карина .
Много е трудно да се съвместяват работата и отглеждането на малко дете. Аз имам възможност да работя на плаващо работно време, знам колко е важно да прекарваме колкото може по-дълго време с малкия и отделям задължително по няколко часа на ден за игра с него в парка, пазаруване. Още по-сложно е, защото имаме голяма кака, която също има нужда от нейното си време с мен. 
Така за през лятото решихме, че малкия може да остава по 3-4 дена в седмицата в къщата на баба си (по принцип бабата го гледа у нас). И, о, ужас. В деня, в който си го прибрахме и дойде време за сън, той се разплака "искам при баба, там нани-нани". И аз се почувствах особено, макар бабата да е собствената ми майка. Да не говорим, че тя е била детска учителка, има страхотен подход с децата и имам пълно доверие в нея. За няколко дена в къщи нещата се нормализираха - сега отново си плаче за мен.  Laughing
Но! Определено трябва да намериш подходящият начин да разясниш на бабата, че тя просто помага в отглеждането на детето ти. Решенията относно неговата почивка и други важни неща, обаче си остават твоя (и на мъжът ти) запазена територия.  Naughty
Въпреки, че ще ти е много трудно, те съветвам да не оставяш баткото  в къщата на бабата (дори и само за през деня), когато се роди бебето. Още повече, че тогава ще се появи и ревността на баткотокъм бебето, а ако и не е при вас по цял ден, ще му е по-трудно да я превъзмогне. Ти ще трябва да имаш време да го гушкаш и да му показваш колко много го обичаш. Най-добре е да се разберете, тя да идва у вас, за да помага. И то по-добре в домакинската работа, а ти да повече време за децата си.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 315
Съгласна съм, но как да кажа тези тежки думи, без да я обидя ... Rolling Eyes

# 9
  • Мнения: 4 555
Льонеберя, няма защо да казваш "тежки" думи.
Първо, децата наистина се привързват към човека, който ги гледа и на тази възраст това е особено силно и съвсем нормално. Това не значи, че бабата ще изземе твоята роля за детето.
Не помниш ли колко често ние като малки казвахме на учителките в градината, че искаме те да са ни майки, за да не си тръгваме от тях? И аз като работех като учителка, децата са ми го казвали. Даже имаше едно момиченце, което искаше аз да я водя до дома й, вместо майка й да идва да я прибира и някои колежки, които не ме познаваха си мислеха, че аз съм й майка, защото освен всичко друго, се хвърляше да ме прегръща всеки път като ме види.
Това, което детето показва, че чувства в момента няма никакво отношение към истинските му чувства. Много е важно да не предприемаш припряни действия спрямо бабата и да се опиташ да го откъснеш от нея само от ревност, това не е в интерес на детето.
Аз не разбрах къде е проблема да отиде на почивка с баба си и дядо си. Ако е единствено в това, че не са ви питали, то реално няма проблем.
Но не е никак хубаво детето да остава при тях, когато се роди бебето. Кажи им просто, че ако го оставите при тях, има опасност детето да страда от ревност, че мама и тати си имат вече друго бебе и нямат нужда от него повече, затова са го преместили от вкъщи. Кажи им, че не искаш детето да се чувства изолирано и излишно и да ревнува от бебето, а напротив - искаш да чувства бебето като част от семейството и затова трябва да го ангажирате максимално с идеята, че ще си има братче или сестричка, че даже и да го карате да се включва по грижите за бебето, за да се чувства максимално като част от семейството, а не излишен и изолиран.
За да не страда за баба си, тя може да идва през деня да ви помага, но не да го взима при нея.

Успех Simple Smile

# 10
  • Мнения: 193

Но! Определено трябва да намериш подходящият начин да разясниш на бабата, че тя просто помага в отглеждането на детето ти. Решенията относно неговата почивка и други важни неща, обаче си остават твоя (и на мъжът ти) запазена територия.  Naughty
Въпреки, че ще ти е много трудно, те съветвам да не оставяш баткото  в къщата на бабата (дори и само за през деня), когато се роди бебето. Още повече, че тогава ще се появи и ревността на баткотокъм бебето, а ако и не е при вас по цял ден, ще му е по-трудно да я превъзмогне. Ти ще трябва да имаш време да го гушкаш и да му показваш колко много го обичаш. Най-добре е да се разберете, тя да идва у вас, за да помага. И то по-добре в домакинската работа, а ти да повече време за децата си.

Съгласна съм, но как да кажа тези тежки думи, без да я обидя ... Rolling Eyes

Това не са тежки думи, а истината.
Ключовата дума е "помага". Бабата ви  помага за детето, а майката си ти.
Решенията ги взимаш ти (и таткото).
Кажи на бабата нещата така, както ги чувстваш и си ги казала на нас.
Ти не я обвиняваш, нали?!
Ако ти се обиди, значи наистина нещо в ситуацията не е наред.
Ако не се обиди, ще се разберете и ти ще се успокоиш.

# 11
  • София
  • Мнения: 1 315
Благодаря ви, момичета!  Hug
Много е важно някой да погледне ситуацията отстрани и безпристрастно, както направихте вие.
Мисля, че ще прочета още няколко пъти мненията ви и ще успея да намеря душевен мир.
Благодаря !

# 12
  • Мнения: 1 044
Нормално е при тези условия детето да е по-привързано към баба си-това е повече от естествено. Но не естрашно, нито фатално. Ще порастне, ще направи разлика между майка и баба. Баба си винаги ще я обича, но майката никой не може да замени и то го чувства -това е по рождение заложено в него.
На моята братовчедка детето от раждането до сега - 5 годишна възраст - се гледа от бабата. То поставя в своя мир на първо място бабата, после лелята, после майката и бащата. Лелята е неженена и живее с бабата и на практика помага при отглеждането. Братовчедката ми обожава детето си всяка свободна минута е с него, но за съжаление работи много, понякога и събота и неделя. Много се старае, но бабата е основно "родител". Няма как такъв е живота - детето ходи на английски, плуване, три пъти годишно на почивка - 2 пъти на планина и един път на море. Ако мама не работеше, това едва ли щеше да е възможно, главно по финансови причини. Мама и тати осигуряват чудесен, охолен и щастлив живот на детето, то е осигурено, нахранено, доволно и здраво. Какво повече може да се желае. А в любвеобилното детско сърчице има място за всички.

# 13
  • София
  • Мнения: 146
Мила Льонеберя, аз съм напълно съгласна с всички мнения дотук, но искам да добавя че не е лошо да поговориш със съпруга си за всичко това което те притеснява. Обясни му как се чувстваш и го помоли за съвет, все пак става въпрос за неговата майка и със сигурност ще знае как да реагирате в създалата се ситуация. Но задължително кажи на съпруга си, че оценяваш помоща й, че нямаш нищо против нея, че много я уважаваш и не искаш да я обидиш.
Също така напълно съм съгласна, че когато се роди бебчето, баткото задължително трябва да си дойде при теб, защото в противен случай може да се отчужди много от теб. Желая ти леко бременеене.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 315
Много сте мили всички.Каквато съм ревлива и много чувствителна в момента, вие много ми помагате! Благодаря ви! Hug

Мила Льонеберя, аз съм напълно съгласна с всички мнения дотук, но искам да добавя че не е лошо да поговориш със съпруга си за всичко това което те притеснява. Обясни му как се чувстваш и го помоли за съвет, все пак става въпрос за неговата майка и със сигурност ще знае как да реагирате в създалата се ситуация.

Ние сме говорили с таткото. Той споделя напълно тезата ми, че ние вземаме важните решения. Двамата решихме, че баткото няма да е при баба, а тя ще идва у нас да помага, ако желае. Така мислим ние, а как ще го приеме тя - ще видим.

Но все пак , както и ти отбеляза, става дума за неговата майка. Не смея да го поставям между мен и нея, ще се опитам с тиха дипломация.

Ако беше моята ми е по-лесно. С нея говоря директно и тя може и да ми се посърди, но и минава. Но тук ми е притеснено  за всяко нещо - да не се приеме криво, без да съм искала да засегна някой.
В крайна сметка, може би няма пълно щастие и ще трябва  да се примиря с някои мои неудобства. Само дано положението не ескалира.
Иска ми се всичко да се успокои ...

 

Общи условия

Активация на акаунт