Синдромът "Купи ми НЕЩО"

  • 2 486
  • 57
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 18 679
Става дума за тази склонност на децата постоянно да искат да им се взимат всевъзможни играчки или лакомства, случайно мернати на улицата. Как въобще се справяте с това newsm78
Аз си мислех, че такъв проблем нямам или поне не съм го усещала с огромна сила, но сега на морето Никола просто ме побърка Close За десетина дни купихме поне 15 различни играчки, все китайски боклук, 10 от които вече са счупени, както и всякакви други дреболийки от рода на дървени змии, рапани, нещица за хапване и пр. В един момент вече е толкова беше презадоволен, че със самото излизане се почваше "Мамеее, купи ми нещо" - разбирате ли, НЕЩО, без значение какво, стига пари да се харчат Confused
Ситуацията е изключително неприятна, защото съзнавам, че в старанието си да угаждам, за да си изкара хубаво почивката, съм прекрачила границата и рискувам да отгледам разглезен фръцльо, който е научен да получава винаги каквото му душа иска...а от такива деца нищо добро не излиза Confused
Как да поставя разумни граници? Не искам да лишавам детето от забавления, но и не искам да ми се качва на главата. Вие каква тактика имате? Малко ли е тригодишно дете за обяснения от типа "нямаш нужда от това", защото моите впечатления са, че след тази фраза настава още по голямо тръшкане и рев и съответният боклук става най-жизненоважното нещо на света:tired: А искам да му обясня, да ме разбере...Иначе най-лесното е да го нашляпам, да го метна през рамо и да го набутам насила в колата.
Но не искам така...

# 1
  • Мнения: 891
Ох, защо ли ми е толкова познато това "Мамо, купи ми нещо"  newsm78
Ще следя темата с интерес.

# 2
  • Мнения: 5 183
Моят син за игра4ки не ме врънка много-много, но за лакомства и книжки - мира не ми дава.
Понякога внимателно избирам маршрута, по който да минем на връщане от градината, за да избегна мрънкането му.
А като се затръшка за книги, отиваме до библиотеката, която е много близо до нас.
Има много книги, пазели, игри, дискове и детски кът.
Поиграва си. Взимаме някоя книга и така...до следващия път.

# 3
  • Мнения: 14 133
Казала съм на Сашо, че ще получава вече играчки само от дядо Коледа и за рожден  или имен ден. Лакомства купувам в рамките на нормалното. 

# 4
  • Мнения: 8 999
Ах, Белинда, Белинда! Моите деца са вече на 7 и 6 г., но драмата се задълбочва, вместо да станат по-сговорчиви и да се примиряват с някои ограничения, те направо са разтворили едни усти като лами, ако може цялата земя да налапат. Стаите им са препълнени с играчки, всякакви джунджурии, но .... наумят ли си, че искат нещо, не забравят, а човъркат с малките пръстета директно в мозъка ми, докато накрая не капитулирам и не извърша покупката. Синът ми сега нещо се е присетил за топка за ръгби - всеки ден!!!! ме пита кога ще му я купя и всеки ден!!!! реве безутешно, когато отговоря, че ще получи такава за рождения си ден. Сили нямам вече да се боря с тях - все пак са двама на един. Стискай зъби и не се предавай, че за децата май важи онази безсмъртна сентенция на Мечо Пух: Колкото повече вали, толкова повече вали.

# 5
  • Мнения: 25 449
Имахме си правило вкъщи - купува се нещо, но само 1! Дали ще е играчка, дали лакомство - само 1 нещо на излизане и то в рамките на определена сума. Понякога съм му позволявала за същите пари да си избере 2-3 неща, но по-евтини. Ако пожелае нещо скъпо, уговаряме се да го получи на най-близкия празник. Друг е въпросът, че докато дойде празникът, се сменят няколко желания.  Laughing

# 6
  • Мнения: 1 655
При нас условието е да не се купува повече от едно нещо на седмица. Синът ми обикновено иска DVD-та. Купуваме едно тази седмица и избираме друго за следващата седмица. Така няма мрънкане, знае си кога ще го получи, не му е отказано, но не му е и задоволена прищявката веднага. Виж за книжки това правило не важи, те се купуват без ограничения, но не повече от 2-3 наведнъж. Ако си е харесал и други, тях купуваме при следващото ходене до книжарницата. 
Със сладкишите проблема е малко по-сложен, там важи правилото за единичната бройка Simple Smile Купуваме само едно сладкишче - днес шоколадово яйце, утре сладолед и така.

# 7
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Ох, и при нас е така. Може да сме купили нещо преди 15 мин., но приберем ли се в къщи задължително трябва да минем и през кварталния магазин..... добре, че в повечето случаи минаваме с една обикновена вафла. И аз като теб се страхувам да не отгледам  глезльо, защото просто не мога или по-скоро не искам да му отказвам - нещо като чувство на вина, че цял ден е бил в яслата - а и ми сеиска  времето когато сме заедно след това да не го прекарваме в тръшкане и караници.
 Но моята тактика е избери си сам и то само едно нещо. Гушкам го примерно на лавката и го чакам да си избере..... почти винаги си избира нещо шарено и евтино  Laughing Единствено в жегите правех "изключение" - така му обесних, да купим и вода към това което си е избрал, защото винаги беше много жаден след ясла.

# 8
  • Мнения: 1 655
Правилото за единичната бройка май доста майки го практикуваме  Laughing

# 9
  • София
  • Мнения: 2 828
 Mr. Green Мамо, има ли подарък? ме пита мен
Единственото, което съм постигнала дотук е да знае, че всичко що се купува е подарък независимо дали е дъвка или бонбони, пъзел или балони  Rolling Eyes

п.п. ПИБ - правило за единична бройка  Party

# 10
  • София
  • Мнения: 6 971
И при синът ми този синдром важи с пълна сила, точно "НЕЩО", дори понякога като влезем в магазин и има някоя играчка, която и той има вкъщи иска отново да му я купя. Аз отказвам да купувам, често му взимам някои евтини играчки, но задължително една за деня (естествено не всеки ден) и ако съм купила Зрънчо, не купувам друго (яйце, Бестини, Лото и т.н. боклуци). Аз обяснявам защо не купувам (не му трябва, скъпо ми е имал е нещо почти същото, не е слушал и няма да получи нищо). Рядко се примирява, започва или да се моли или да плаче, обяснявам отново, че няма ефект и от двете и си продължаваме по пътя, надявам се в един момент да започне да осъзнава смисъла на думите ми, до тогава - търпение  Hug

# 11
  • Мнения: 372
  Аз им ограничавам пък парите-примерно казвам 1 лв.И те търсят ли търсят нещо за един лев,но просто се убедих,че строгите забрани -НЕ само повече влошават нещата.

# 12
  • София
  • Мнения: 18 679
Моите деца са вече на 7 и 6 г., но драмата се задълбочва,
Именно Sad Страх ме е, че ако не утрепя змията в зародиш, после оправия няма да има. Ужасно ме е страх от перспективата!!!Виждала съм в какво се превръщат разглезените синчета на по-заможни семейства, все искат още, и още, нещо повече, скъпи лични вещи от рода на телефон за 800 лева в седми клас, кола на 16, накрая я дай да опитаме нещо по-вънуващо, че иначе всичко вече ми е безинтересно, яя..тва тревица ли е, яяя, тва екс ли е, яяя...и т. н., не смея да продължавам. Сигурно звучи смешно да си мисля такива нещо, когато детето ми е на три, ама то така се почва - с идеята, че ако се тръшне, ще получи всичко, което поиска. Нали знаете, първите седем... Tired

Това с единичната бройка е идейно Thinking Ще пробвам. Но пак много ми се вижда - всеки божи ден играчка, която до следващия ще е счупена Rolling Eyes Може да редуваме - днес лакомство, утре играчка...Дали ще мога да му внуша Thinking

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
И при мен важи правилото за единичната бройка. Без обаче да коментирам или да съобразявам цената.  Naughty

Наскоро поиска еднорог/играчка/ - за 30 лева докато бяхме в МОЛ-а, където задължително й купувам книжка - 1,50 лева. Казах й че ще купя само едното - тя да си избере. Избра книжката /Аз не съм виновна, че тя е будала  Mr. Green/.

Но имаме и разни "вечни" покупки - като топче от 1 лев всеки път като минем покрай Пикадили.  ooooh! Това е към книжката...

Дъщеря ми обаче е скромна в исканията си /когато е с мен/ за сега и не ми се налага да задоволявам прекомерно много и големи желания.

Обича да казва "Хайде да купим НЕЩО.", на което аз спокойно отговарям, че ще го направим, ако каже какво точно е това "нещо"  ooooh!

# 14
  • Мнения: 1 655
Това с единичната бройка е идейно Thinking Ще пробвам. Но пак много ми се вижда - всеки божи ден играчка, която до следващия ще е счупена Rolling Eyes Може да редуваме - днес лакомство, утре играчка...Дали ще мога да му внуша Thinking
Може би играчка веднъж седмично, а сладкишче веднъж дневно. Като за начало играчката може да е 2-3 пъти седмично, докато я докарате до веднъж Simple Smile

Аз пък за друго се замислих  Thinking Смятате ли, че от малки децата трябва да си правят сметката за цената на това и онова. Моя син като иска нещо и аз му кажа, че е твърде скъпо, след това започна да ме пита за всичко - 'това колко струва?' и очаква ако е скъпо да не му го купя.

Общи условия

Активация на акаунт