Да започна с това че имам малко дете на 3 години и бебе на 9 месеца което кърмя,в момента съм бременна в 4 г.с. седмица ,но съпругът ми е категоричен че не можем да задържим детето!Защо съм допуснала да забременея и как?Като го направихме на датата когато трябва да ми дойде,а и мислех че съпруга ми,би искал още едно дете,защото двете са момиченца и той ми казвал че ще има поправителен,но явно е било в кръга на шегата!Не сме добре финансово,много ни е трудно,буквално едва свързваме двата края,и според него аз съм много изнервена и уморена от двете ни бих казала трудни деца,голямото палаво, своенравно,бебето е ревливо,една малка лудница и няма да се справя психически,а и физически една нова бременност ще ми се отрази зле,това е неговото и на всички мои близки мнение,имам един спонтанен аборт,тежка втора бременност с кръвоизлив и лежане един месец в болница,но проблема е в това как аз се чувствам,преди пет дни разбрах,постоянно плача,измъчвам се от това което трябва да направя,обвинявам се,сърцето ми се къса че трябва да си убия детето,не че сега е удобен момент да раждам ,или че искам още едно дете,само знам че не искам да го правя,а друг изход няма,вече пет дни се опитвам да го убедя,но без никакъв ефект,само се караме,трябва да приема нещата,но нямам сили да продължа напред,помогнете ми!Постоянно се измъчвам че правя грях,прочетох всичко което намерих по темата,от форуми,статии,попаднах на снимков материал,и сега ме преследват образи от това което видях като резултат от аборт,а винаги съм си мислела че ако забременея никога няма да направя аборт,но така се случва че почти съм притисната,едно дете трябва да е желано и от двамата родители,аз не мога да направя нищо без подкрепа и голяма помощ става въпрос не за първо,не за второ ,а за трето дете!Знам че не съм нито първата ,нито последната която ще го направи,но просто трябва да се помиря със себе си,и да продължа защото нямам друг вариант, а дали ще го преживея някога не знам,имам чувството че ще се побъркам,за първи път ми е толко трудно!
- Публикувана: 10 авг. 2007, 19:18 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 21:31 ч.
Трява да направя аборт!
Съчувства ти искрено 
Ситуацията наистина е много тежка...Мисля да си позволя да ти кажа две неща - ако сега направиш аборт, може би това ще е правилното решение - за здравето ти, за семейното благополучие, финанси и за разбирателството с мъжа ти. Може да мине време и да го преживееш, да го превъзмогнеш. И всичко да е наред!
И второто нещо - ако не можеш да го понесеш психически, не го прави. Защото ще намразиш мъжа си заради принудата, ще намразиш себе си и накрая никой няма да спечели от това
Важното е да разбереш как се чувстваш ти самата. Помисли още, имаш време. Вярвам, че ще вземеш правилното решение
Боже, моля се никога да не ми се налага да вземам такива решения
Ситуацията наистина е много тежка...Мисля да си позволя да ти кажа две неща - ако сега направиш аборт, може би това ще е правилното решение - за здравето ти, за семейното благополучие, финанси и за разбирателството с мъжа ти. Може да мине време и да го преживееш, да го превъзмогнеш. И всичко да е наред!И второто нещо - ако не можеш да го понесеш психически, не го прави. Защото ще намразиш мъжа си заради принудата, ще намразиш себе си и накрая никой няма да спечели от това
Важното е да разбереш как се чувстваш ти самата. Помисли още, имаш време. Вярвам, че ще вземеш правилното решение
Боже, моля се никога да не ми се налага да вземам такива решения
Доста неприятна ситуация! Съвет не мога да дам, но в критични ситуации в моя живот винаги съм вземала лист хартия, написвала съм най-обективно всички + и - на евентуалното решение, обмисляла съм всяка точка и накрая като взема решение съм била убедена за себе си, че е най-правилното за конкретния проблем. Това може да ти помогне и на теб. Въпреки, че бременността винаги ни променя мисленето в много емоционална посока. Може би това усложнява още повече решението ти.
Имам приятелка, която в подобна на твоята ситуация, взе трудно решение и направи аборт. По сходни на твоите причини. След 4 години нещата в семейството й се промениха, сдобиха се с голямо жилище, мъжът й започна доходен бизнес... изобщо- стъпиха си на краката. Двете й дечица поотраснаха. В момента е бременна с трето- желана и успешна бременност.
Успех и дано намериш правилния отговор за теб!
Имам приятелка, която в подобна на твоята ситуация, взе трудно решение и направи аборт. По сходни на твоите причини. След 4 години нещата в семейството й се промениха, сдобиха се с голямо жилище, мъжът й започна доходен бизнес... изобщо- стъпиха си на краката. Двете й дечица поотраснаха. В момента е бременна с трето- желана и успешна бременност.
Успех и дано намериш правилния отговор за теб!
Първото дете родих на 20 малката на 22.И двете планирани и много желани.След година забременях отново,но не го бяхме планирали.Положението ни не беше много цветущо във финансово отношение.Решихме да направя аборт.За момента ми се струваше най-доброто решение,но много скоро осъзнах,че е грешка.Оттогава минаха повече от 10 години и продължавам да съжалявам.Просто тогава не ни достигна кураж.Съвет не мога да ти дам,но си помислете много хубаво.
Децата ми вече са големи и са чудесни/да са живи и здрави/,но все още имам угризения за аборта който направих.
Децата ми вече са големи и са чудесни/да са живи и здрави/,но все още имам угризения за аборта който направих.
Сещам се за две майки от форума, които скоро след раждането на второто дете непланирано забременяват с третото и го оставят. Едната след раждането се разведе със съпруга си, другата писа, че имат семейни проблеми (в момента е бременна). Освен съвет да се консултираш с тях, друг не бих могла да дам... Съчувствам ти- наистина дилемата е отвратителна... Ако аз забременя сега с 3-то бих го оставила, но и мъжът ми не би ме притискал и не би налагал мнение. Ако настоява за аборт сигурно ще го намразя 
Казваш,че не си готова за друго дете.И че ще ви е трудно.
Сама прецени кой ще е варианта,който би понесла по добре...
Като гледам психически не си подготвена за аборт.
Помисли си пак,за да не допуснеш грешка,за която ще съжаляваш.
Това си е до нагласа и психика...
Желая ти успех и дано вземеш по-доброто и правилно решение!
Сама прецени кой ще е варианта,който би понесла по добре...
Като гледам психически не си подготвена за аборт.
Помисли си пак,за да не допуснеш грешка,за която ще съжаляваш.
Това си е до нагласа и психика...
Желая ти успех и дано вземеш по-доброто и правилно решение!
Каквото и да решиш, все ще се тормозиш, затова обмисли внимателно решението си. Никой друг не може да вземе това решение, освен теб. И мъжа ти, естествено.
Каквото и решение да вземеш, желая ти всичко да приключи благополучно и да постигнеш мир със себе си!
Каквото и решение да вземеш, желая ти всичко да приключи благополучно и да постигнеш мир със себе си!
Подкрепям това мнение изцяло.
Малко риторично стои въпроса ти като го гледам! Всичко е против това да родиш детето. Но най-вече помисли за другите си две деца и за своето здраве. Ако ти не си добре и децата ти няма да са добре. Тези неща:"убивам бебето си" са ми мааалко силнички. Може би е така, ако всичко ти е наред и махането на едно дете е каприз, глезотия или нещо такова. А тук са застрашени 4 човека! Двете ти деца, ти самата и съпруга ти. Помисли трезво за това. Вероятно си достатъчно млада по-нататък да имаш още едно дете. Не бива да се гледат купища деца, ако не можеш да им създадеш поне необходимите условия за нормално детство, те не са виновни за това, че ти си материално затруднена и не можеш да им обясниш защо трябва да ги лишаваш от това или онова. Мъжът ти, като глава на семейството, ако е отговорен човек, ще се втурне да се скъсва от работа, за да осигури оптималното съществуване на децата ви. Няма да му виждаш очите по цели дни, ще се прибира пребит от умора и ще си съсипе здравето и няма да види как ще пораснат децата му! Аз също имам три деца, едно и после близнаци и знам какво е да гледаш три деца. Повярвай ми, не преувеличавам! Дано не съм ти прозвучала грубо, но тези религиозни помисли, че аборта е убийство са излишни. По-безотговорно е да създаваш деца без да имаш средствата и възможността да ги гледаш що годе нормално. Или да ги раждаш нежелани от единия от родителите!
Преди време си мислех, че ако забременея непланирано, ще направя аборт.
Колкото и трудно да ми е, мъжа ми е все на път и аз съм сама по 24 часа поне с едно дете. И двете ми бременности бяха рискови, първата с контракции, втората с 4 месечно кървене.
Но мислех така преди...докато не осъзнах, че гледайки усмивката на децата си и откривайки мои и на мъжа ми черти, да погубя едно малко човече.
Големия си син съм отгледала в доста трудни условия, така, че разбирам напълно как се чувстваш. Но пък хората казват, че където има за едно ще има и за второ, където има за две, ще има и за три.
Трябва само да си дадеш равносметка, как евентуално ще понесеш трета бременност при целия стрес на който си подложена.
Колкото и трудно да ми е, мъжа ми е все на път и аз съм сама по 24 часа поне с едно дете. И двете ми бременности бяха рискови, първата с контракции, втората с 4 месечно кървене.
Но мислех така преди...докато не осъзнах, че гледайки усмивката на децата си и откривайки мои и на мъжа ми черти, да погубя едно малко човече.
Големия си син съм отгледала в доста трудни условия, така, че разбирам напълно как се чувстваш. Но пък хората казват, че където има за едно ще има и за второ, където има за две, ще има и за три.
Трябва само да си дадеш равносметка, как евентуално ще понесеш трета бременност при целия стрес на който си подложена.
Мисли със сърцето си и инстинктите си, те никога не грешат, направи това, което наистина чувстваш не се ограничавай в рамка. Ако наистина чувстваш, че сега е момента да родиш трето дете- роди го, ако наистина чувстваш, че сега не е времето и нямаш/нямате възможност да гледате трето дете, направи аборт, изчисти си съзнанието от заучени положения и се довери на себе си, ти знаеш най-добре. Успех !!!
Аз и друг път съм споменавала но и сега ще го кажа.
За мен подобна ситуация не би била трудна за решение. Дали ще имам дете или не- решението взимам САМО АЗ! Аз ще го нося 9 месеца, аз ще го раждам, аз (или предимно) ще го гледам. На който не му изнася моето решение, прав му път!
Някога когато правих моите аборти (имам 2), също бяхме в много трудно положение. Но никога мъжът ми не е посмял да ми каже какво трябва да направя с бременността. Решението взех сама, т.к. бях убедена че така трябва да постъпя. Бях убедена че ако не родя тогава, никога повече няма да го направя и въпреки това, взех това решение и останах с едно.
Не знам как бих реагирала ако беше посмял да ми нарежда в такъв момент какво да правя.
Да съм му показала пътя вероятно. Хич не си поплювам що се касае подобни неща. За мен това е вид насилие. Няма думата тук ИЗОБЩО. Ако не си е правил сметки да изхранва деца, да не се е женил. Аз пък, т.к. ревниво съм си пазила правото на вземане на решения касаещи мен самата и опазвайки независимостта си и възможността да му покажа вратата по всяко време, не можех да си позволя с моето финансово положение да се обвързвам с две. Така абсолютно логично взех решенията за аборт.
Не смятам това за убийство на дете. Душата на детето слиза 40 дни преди раждането. До онзи момент, това е сбор от клетки. За какво дете става въпрос при 8-седмична бременност? Кръвен съсирек колкото орех и никакъв видим зародиш още. Това е.
За мен подобна ситуация не би била трудна за решение. Дали ще имам дете или не- решението взимам САМО АЗ! Аз ще го нося 9 месеца, аз ще го раждам, аз (или предимно) ще го гледам. На който не му изнася моето решение, прав му път!
Някога когато правих моите аборти (имам 2), също бяхме в много трудно положение. Но никога мъжът ми не е посмял да ми каже какво трябва да направя с бременността. Решението взех сама, т.к. бях убедена че така трябва да постъпя. Бях убедена че ако не родя тогава, никога повече няма да го направя и въпреки това, взех това решение и останах с едно.
Не знам как бих реагирала ако беше посмял да ми нарежда в такъв момент какво да правя.
Да съм му показала пътя вероятно. Хич не си поплювам що се касае подобни неща. За мен това е вид насилие. Няма думата тук ИЗОБЩО. Ако не си е правил сметки да изхранва деца, да не се е женил. Аз пък, т.к. ревниво съм си пазила правото на вземане на решения касаещи мен самата и опазвайки независимостта си и възможността да му покажа вратата по всяко време, не можех да си позволя с моето финансово положение да се обвързвам с две. Така абсолютно логично взех решенията за аборт.Не смятам това за убийство на дете. Душата на детето слиза 40 дни преди раждането. До онзи момент, това е сбор от клетки. За какво дете става въпрос при 8-седмична бременност? Кръвен съсирек колкото орех и никакъв видим зародиш още. Това е.