Видове осиновители

За мен има и други, не по-малко значими, критерии за систематизация.

1. Осиновители с нерешими проблеми и конфликти, които се надяват едно дете да реши или подобри или  пр....

2. Осиновители, приели себе си и света, и копнеещи за връзка с нов човек, която не е натоварена с очквания за постигане на баланс в техните взаимооотношения ...


Налаа се да спра и после да продължа

• осиновители, загубили едно или повече собствени деца
• осиновители, готови да осиновят дете с вродени аномалии или хронични заболявания
• осиновители, запазващи за осиновеното дете и околните факта на осиновяване и обратно

.......
[/list]
 

Осиновители, осиновили заради хорското мнение.

Според мен най-неприемливата категория.

Освен тези които Мама Галия писа не приемам и осиновители които взимат деца за да запазят съпруга до себе си а не заради самото дете.

А аз познавам и такива, които осиновиха, само за да има на кого да оставят имотите си ... 

Да не забравяме, че има и такива, които осиновяват за да има кой да ги гледа на старини.

Защото една позната на майка ми, като разбрала , че сме осиновили дете, казала " Много хубаво са направили. Така ще има кой да ги гледа на стари години."
Доста се смяхме с майка ми после, защото на въпросната дама и двете деца са в Щатите, и изобщо не й се обаждат, при това имат много пари и имоти тук, но предпочетоха да се махнат от родителите си, и сега не поддържат никакви контакти. Като няма разбирателство в една къща, ни пари, ни имоти вършат работа.

Оффф, и аз се сетих за тези ама е толкоз гадно  , че не се престраших първа да ги коментирам ...

Знаете ли, някога когато бях много млада и аз като вас не приемах  този вид жени. Обаче съдбата ме събра с една майка, която ми е колежка от дълги години и опроверга моята позиция. Тя осинови понеже съпругът и много настояваше. Оттогава изминаха 15 години. Дори не си представяте в каква самоотвержена и всеотдайна майка се превърна тя. Само един Бог знае какво и е струвало това. В крайна сметка важен е крайния резултат.
Животът за пореден път ми показа, че трябва да се старая да приемам различните от мен.
Понякога мотивите за осиновяване са не толкова чисти на пръв поглед, но реката на майчинството така ни понася и ни пречиства, че ставаме неузнаваеми - имам предвид в положителна посока разбира се.

Мотиви за осиновяване много, но после каква майка ще си на това същество. Мисля че говорим за после, дали ще си майка или мащеха зависи от теб, а детето ще покаже как си се справила

И аз мисля, че не толкова мотивите са важни,  а това какво става после! как се справяте! И не е лесно!
И  понеже тази тема е от Дарена, ще припомня една  мисъл от теб Дарена ,която няма да забравя никога: Да осиновиш  е един достоен начин да бъдеш родител!  А не ,че го правиш от благородни пориви! Защото тези които не осиновяват- значи  ли че са неблагородни?
 А за видовете осиновители , зависи какви критерии биха се поставили. Може би тези 6-те са основни, защото определят семейната среда на детето. 

Ха! Че малко ли народ си ражда дете, за да е като другите или "за да има кой да ни гледа, като остареем"?! Просто има хора, които могат да бъдат родители и такива, които хич, ама хич не заслужават подобна чест. И това няма никаква връзка с възпроизводството на нечии гени. И поговорката "На бодлива крава Господ рога не дава", уви, тук е абсолютно неприложима. Дава, и още как - и толкоз дечица, било родни, било осиновени, страдат от родители, негодни да бъдат такива

чета темата често и все се чудя дали да пиша в нея. е сега вече реших да пиша.
питам се с какво осиновителите се различават от други хора. ами с нищо според мен. има добри, има лоши. някои ги водят чисти пориви, други недотам чисти.
да не говорим, че ние, хората имаме дарбата да обличаме и недотам добрите си намерения в дрехата на благородството.
когато човек премине през нашия форум остава с впечатлението, че тук е мястото на перфектните, саможертващи се, издигнали се над всичко ОСИНОВИТЕЛИ.
вярно е, че се иска сила да вземеш решение за отглеждането на небиологично дете като свое.
после се иска сила да надскочиш предрасъдъците за етнос, здраве, пол.
някои го постигат, други не. аз считам че манталитета е причина за тези предрасъдъци, но няма да навлизам в подробности.

понаякога във форума цари всеобща овча розовост. някак си общество в обществото. тупаме се по рамото, възхищаваме се едни от други до припадък и си издигаме паметници на по-добрата част от човечеството. споровете бързо биват потушавани и продължаваме да пеем весели песнички.
мен това лично ме смущава. не се изключвам от всичко това, по-скоро съм обезпокоена.
имам усещането, че искаме много да си повярваме, да се чувстваме по-добри и различни от другите, тези, които могат да имат собствени деца. това ме навежда и на мисълта, че компенсацията на бездетието ни има нужда от изява.
гледам списъка на видовете осиновители и се чудя с какво той се различава от видовете родители на биологични деца. според мен - с нищо.
мисля, че Дарена не е искала да пишем за качествата на осиновителите, а по-скоро за техническата им разновидност.
нека не превръщаме темата в поредния лов на вещици. да осъждаме хората за мотивите им за осиновяване. нека не си издигаме пиедестали и да си поставяме взаимно цветята на възхищението пред тях. всички сме грешни, няма идеални.
да се приемем такива, каквито сме. със страховете си, колебанията, отрицателните качества и грешките. образа на супер-осиновителя за мен не е реален.
не ми се вярва някой от тук пишещите да признае егоистични подбуди при осиновяването.
има неща, които носим в душите си, никой не иска от нас да ги изкарваме на показ. но това, че пишем в този форум, не ни прави различни от други осиновители и най-вече от другите хора.
има цяла наука за статистиката. статистически погледнато сред нас, точно тук, има около 50 процента  хора, които са осиновили най-вече само заради себе си и собсвеното си его.
след това, статистически погледнато около 20 процента стават добри а около 80 недотам добри родители. доколкото изобщо може да има понятие за добър родител, де.
не се хващайте за числата, примерни са.
та мисълта ми е, дайте малко да смъкнем гарда и да бъдем по-естествени. хора сме все пак, не сме полубогове.

Най-сетне! Едната от идеите ми да пусна темата етази. - С нищо не сме по-различни от останалите.
Другата- толкова видове има т.е. толкова сме различни, колкото броя сме - дайте да се обединим, а не да се делим на такива и такива - всеки си има своята орисия и съдба и тя е различна.
И още - да се опитаме да приемем различните и сред нас самите. Защото: ние сме осиновители-  следователно - различни от другите. Но приемаме ли различните сред нас?  Повод ми даде темата за произхода. Нека се опитаме приемем различните от нас самите. Bonita е дала много хубав пример за това, как едно се вижда , а друго излиза." Различен от мен"  не означава лош, а просто различен.