Те са Мариана и Николай.......Не ги спохожда щастието да имат собствени деца и когато съзнават,че на 40 вече няма на какво чудо да се надяват, едно след друго си осиновяват три дечица - Станислав, Ванина и Александра. Естествено,че ги вземат за луди - и близките, и не толкова близките - в наше време хората и едно раждат по график,а те с трите накуп - айдеееееееее.......Разликата между Станислав и Ванина е 8 месеца,но това не е повод за притеснение.Александра е само на 10 месеца.
- Бихте ли се оженили отново един за друг?
Мариана - Аз, да! Винаги!
Николай - Ами, аз няма къде да ходя тогава.
Как се решихте да осиновите 3 деца?
М: - както бихме решили да си родим три. В началото, преди да вземем Станислав, ме беше страх да с ипредставя,че мога да гледам чуждо дете. Тогава три нощи не можах да спя и си мислех как ще го отгледам. Но то стана мое още щом го поех в ръцете си.
Кога ще научат истината за своя произход?
Н: - Ние сме решили да им кажем,че са осиновени,не можем да скрием това от тях. Сега те са малки,но всеки път щом минем покрай ДГ, разказваме на Станислав и ванина как сме започнали да търсим най-добрите и най-красивите деца,как сме ги видели и сме ги взели у дамо,за да ги обичаме и да си живеем заедно.
Получихте ли разбиране от приятелите си?
М: - Когато взехме първото и второто дете, имаше едни такива изказвания от мои приятелки като Сега няма ли да си смените апартамента, Няма ли да отидете да живеете някъде другаде, а и защо ги взехте разнополови, ами един ден ако се оженят?
Н: - Пък ние казваме - ами раждат се деца,дето като пораснат стрелят по хората,други парвят атомни бомби, голяма работа,че нашите които наистина нямат нищо кръвно между себе си,вземат,че се оженят.
Ако бяхте финансово притеснени, щяхте ли да осиновите пак 3 деца?
М: - Ние не им угаждаме много. Облечени са, нахранени са, но това да искат или да мрънкат го няма като поведение. Ние и количка не сме купували. Това го правим от прагматичност и практичност.
Н: - Съществува напълно ненужна показност - всичко да е ново, да е най-красиво, иначе не може. Трите ни деца са презастраховка за това,че те ще се държат заедно,ще бъдат семейство, дори и ние да се провалим.
Мариана, все пак не всички майки могат да стоят у дома си, докато отглеждат децата си
М: - Аз не съм само у дома - понякога работя, когато на николай му трябва помощ. Случвало се е да натоваря децата в колата и с тях да тичам по задачи. Използвам почасовата помощ на 2 жени, помагат и бабите. След време ние ще сме с три деца в ДГ! Страхотно е!
А как ходите на почивка?
М: - Почивка ли? Издържахме миналата година четири дни. Иначе по 3 месеца в годината са на село,където за тях има направена прекрасна градина с пързалка, люлка, басейнче.
Не се ли интересувахте от истинските родители, държахте ли д азнаете дали няма опасност децата да са обременени генетически?
М: - Преди да ги вземем не сме виждали нито едно от тях. Ние не сме избирали децата си. обратното би било неестествено - ако се родят наши собствени деца, нали също няма да сме ги виждали предварително. А те могат да бъдат всякакви. Единственото общо между тях е, че всичките са взети от едно и също място.
Не може да бъде!
Н: - напротив! Точно така е! И какво да избира човек на едно неколкодневно бебе? То просто става твое дете. Вярно е,че сега Станислав има леко изкривяване на очичките,но корекцията може да бъде направена чрез операция. Ванина пък е малко мургавичка,но не е от малцинствена. Но дори и да беше, това пак няма да има никакво значение.
Откривате ли вече техните дабри?
Н: - Да, малкият рита много добре топка с левия крак още откакто е проходил. Ванина пък е много умна, правилно говори от съвсем малка,често поправя брат си - напр. не било макаронка,а маратонка.
Какво обичате да правите заедно?
Н: - Всичко,което може да се прави. Свободното си време посвещавам на това да правим нещата заедно. През уикендите пътуваме - те страшно обичат да се возят на някъде. През цялото време слушаме касетки с детски песнички и пеем в хор.
Какво искате да оставите на децата си?
Н: - Искам да им оставим шанс. Имахме някакви идеи за осигуряване с имоти, но се отказахме. Те винаги ще имат нашата морална, родителска подкрепа, когато се отнася до учение, до търсене и постигане на цели,но това е всичко,което трябва да дадем. За останалото сами ще трябва да се преборват.
Когато ви стане много трудно в ежедневието си, какво ви крепи?
Н: - Имало е моменти, когато след неистова работа си казвам - Боже Господи, ако нямаше жена и деца, за какво да блъска изобщо човек в този живот?
В 88-те квадрата на панелното им жилище има щастие,което би изпълнило и няколко декара. Влюбени един в друг, мариана и Николай излъчват живот. В нашата тъжна България днес човек може да си пожелае най-искрено - Дай Боже, и на мен толкова радост!
С малки съкращения от сп. Родители, юли месец, 2000г.
Споделям с вас тази статия,защото преди време,а и сега често си я препрочитам и ме зарежда с много положителна енергия и настроение. Възхищавам се на това семейство и искрено се надявам и сега, след 7години, да са също толкова щастливи, здрави, влюбени и сплотени! Това интервю фактически преди толкова години ме провокира да искам един ден да осиновим детенце...Дано наистина един ден със съпруга ми и децата ми да дадем един шанс за по-добър живот на едно детенце,което е имало нещастието да бъде изоставено от биологичните му родители за да го направим ние много, много щастливо!
А вие, ако не е много лично, как бихте отговорили на подобни въпроси? Благодаря на всички престрашили се!
- Бихте ли се оженили отново един за друг?
Мариана - Аз, да! Винаги!
Николай - Ами, аз няма къде да ходя тогава.
Как се решихте да осиновите 3 деца?
М: - както бихме решили да си родим три. В началото, преди да вземем Станислав, ме беше страх да с ипредставя,че мога да гледам чуждо дете. Тогава три нощи не можах да спя и си мислех как ще го отгледам. Но то стана мое още щом го поех в ръцете си.
Кога ще научат истината за своя произход?
Н: - Ние сме решили да им кажем,че са осиновени,не можем да скрием това от тях. Сега те са малки,но всеки път щом минем покрай ДГ, разказваме на Станислав и ванина как сме започнали да търсим най-добрите и най-красивите деца,как сме ги видели и сме ги взели у дамо,за да ги обичаме и да си живеем заедно.
Получихте ли разбиране от приятелите си?
М: - Когато взехме първото и второто дете, имаше едни такива изказвания от мои приятелки като Сега няма ли да си смените апартамента, Няма ли да отидете да живеете някъде другаде, а и защо ги взехте разнополови, ами един ден ако се оженят?
Н: - Пък ние казваме - ами раждат се деца,дето като пораснат стрелят по хората,други парвят атомни бомби, голяма работа,че нашите които наистина нямат нищо кръвно между себе си,вземат,че се оженят.
Ако бяхте финансово притеснени, щяхте ли да осиновите пак 3 деца?
М: - Ние не им угаждаме много. Облечени са, нахранени са, но това да искат или да мрънкат го няма като поведение. Ние и количка не сме купували. Това го правим от прагматичност и практичност.
Н: - Съществува напълно ненужна показност - всичко да е ново, да е най-красиво, иначе не може. Трите ни деца са презастраховка за това,че те ще се държат заедно,ще бъдат семейство, дори и ние да се провалим.
Мариана, все пак не всички майки могат да стоят у дома си, докато отглеждат децата си
М: - Аз не съм само у дома - понякога работя, когато на николай му трябва помощ. Случвало се е да натоваря децата в колата и с тях да тичам по задачи. Използвам почасовата помощ на 2 жени, помагат и бабите. След време ние ще сме с три деца в ДГ! Страхотно е!
А как ходите на почивка?
М: - Почивка ли? Издържахме миналата година четири дни. Иначе по 3 месеца в годината са на село,където за тях има направена прекрасна градина с пързалка, люлка, басейнче.
Не се ли интересувахте от истинските родители, държахте ли д азнаете дали няма опасност децата да са обременени генетически?
М: - Преди да ги вземем не сме виждали нито едно от тях. Ние не сме избирали децата си. обратното би било неестествено - ако се родят наши собствени деца, нали също няма да сме ги виждали предварително. А те могат да бъдат всякакви. Единственото общо между тях е, че всичките са взети от едно и също място.
Не може да бъде!
Н: - напротив! Точно така е! И какво да избира човек на едно неколкодневно бебе? То просто става твое дете. Вярно е,че сега Станислав има леко изкривяване на очичките,но корекцията може да бъде направена чрез операция. Ванина пък е малко мургавичка,но не е от малцинствена. Но дори и да беше, това пак няма да има никакво значение.
Откривате ли вече техните дабри?
Н: - Да, малкият рита много добре топка с левия крак още откакто е проходил. Ванина пък е много умна, правилно говори от съвсем малка,често поправя брат си - напр. не било макаронка,а маратонка.
Какво обичате да правите заедно?
Н: - Всичко,което може да се прави. Свободното си време посвещавам на това да правим нещата заедно. През уикендите пътуваме - те страшно обичат да се возят на някъде. През цялото време слушаме касетки с детски песнички и пеем в хор.
Какво искате да оставите на децата си?
Н: - Искам да им оставим шанс. Имахме някакви идеи за осигуряване с имоти, но се отказахме. Те винаги ще имат нашата морална, родителска подкрепа, когато се отнася до учение, до търсене и постигане на цели,но това е всичко,което трябва да дадем. За останалото сами ще трябва да се преборват.
Когато ви стане много трудно в ежедневието си, какво ви крепи?
Н: - Имало е моменти, когато след неистова работа си казвам - Боже Господи, ако нямаше жена и деца, за какво да блъска изобщо човек в този живот?
В 88-те квадрата на панелното им жилище има щастие,което би изпълнило и няколко декара. Влюбени един в друг, мариана и Николай излъчват живот. В нашата тъжна България днес човек може да си пожелае най-искрено - Дай Боже, и на мен толкова радост!
С малки съкращения от сп. Родители, юли месец, 2000г.
Споделям с вас тази статия,защото преди време,а и сега често си я препрочитам и ме зарежда с много положителна енергия и настроение. Възхищавам се на това семейство и искрено се надявам и сега, след 7години, да са също толкова щастливи, здрави, влюбени и сплотени! Това интервю фактически преди толкова години ме провокира да искам един ден да осиновим детенце...Дано наистина един ден със съпруга ми и децата ми да дадем един шанс за по-добър живот на едно детенце,което е имало нещастието да бъде изоставено от биологичните му родители за да го направим ние много, много щастливо!
А вие, ако не е много лично, как бихте отговорили на подобни въпроси? Благодаря на всички престрашили се!
Още едно доказателство,че децата са смнисъла на живота ни.И не материалните блага са важни в случая а Любовта... 
Ние също мислим да си осиновим по-голямо детенце,но времето ще покаже дали ще успеем да отговорим на множеството изисквания ... Дали не е възможно да се издири това семейство...
май само за децата. Но пък е весело.
