Какво ни остава след загубата на близък...

Остава една безкрайна празнота....
Знаеш ли, за период от 3 години загубих:
Татко си.... просто един ден го намерих в кабинета му... последния пациент си беше отишъл, след като беше видял, че докторът е получил инсулт
Баба си - жената, която ме отгледа
Много, много близък приятел, който почина от левкемия на 25 г.....
Всеки ден, вече трета година се будя с една тъпа болка... с усещане за някаква огромна празнота. Знам, че никога няма да мине....
Не мога да ти кажа "Кураж!", защото той не е нужен.
Животът продължава. Но просто не е същия без близките хора.
Ако някога намеря рецепта нещата да са ми толкова "сладки", колко преди три години... сигурно просто няма да я използвам. Просто защото не искам да забравя....

Има такива тъжни моменти в живота...
Но ти си много млада, предстоят ти толкова красиви мигове. Поплачи си сега, успокой се и мисли за живота, не за смъртта

И моя баща почина в ръцете ми,когато бях на 18г.Няма по ужасно нещо от това да загубиш близък,но знай,че времето е голяма работа.Не казвам,че ще забравиш,но болката със сигурност намалява,поне е търпима.Такъв е живота,можем само да продължаваме да живеем с тези които ни остават и обичаме.

В една година (преди пет) през няколко месеца починаха брат ми и зет ми, а 3 години преди това почина баща ми.  Не се преодолява. Непрестанно ги сънувам

В разстояние от около 4месеца почина прадядо ми, когото много обичах и много близък семеен приятел.
Да, тези хора няма да ги има повече, но ако сме искали да направим нещо за тях, да ги обичаме и т.н. е трябвало да го направим и да ги обичаме, когато са били живи.
Може да ме наречете безчувствена и т.н. но животът си продължава. С това че скърбим за тях няма да ги върнем със сигурност.

Ако ще ти бъде по-леко гледай на нещата философски - поживял си е човека до 70. Потъгувай си и после го запомни с нещо хубаво. Преди месец почина наш съсед на вилата - първи братовчед на дядо ми /когото не помня/ Рядко приятен възрастен човек. Не сме контактували много често, но ми е едно такова тъжно. От тогава не сме ходили на вилата. Не ни се и ходи.

Мирама, говориш така, защото не си загубила много близък и то млад човек. Животът продължава, но как се преодолява............. Не го пожелавам на никого. Баща ми излезе и повече не се прибра, зет ми замина в чужбина и го върнаха на пепел остави племенницата ми полусирак само на 15г, брат ми си легна и не се събуди..........
Преди години мой приятел го пребиха от бой в дискотека на морето, майка му си го прибра в ковчег................
Когато става въпрос за възрастен човек, мъката също е голяма, но все пак са поживели и остарели

 

Съгласна съм с това че с времето болката става по поносима, но като се замислиш и си спомниш всичко свързано с този човек когото си загубил тя отново се появявя, може да е минало много време-5,10,15години но болката винаги ще я има, каквото и да правим. Поне според мен когато наш близэк човек си отиде е най-добре да го запомним такъв какъвто сме го видели преди, да запомним само хубавете спомени и случки преживени с него. Понякога тази силна болка никога не си отива и никога може да не си отиде, зависи от човека, знам че я има при всеки загубил близък човек, но винаги е различна, това зависи от това до колко си бил свързан духовно както и физически с починалия. Защо света е устроен така че когато сме с близък и много ценен за наш човек не се възползваме от присъствието му, не ценим това което имаме, а едва когато го загубим резбираме колко много е значило за нас. Вчера родителити ми посетиха въпросниягт човек, за когото скърбя, разговаряли и той им казъл: "И въпреки всичко,животът продължава"...много гадно ми стана като ми казаха тези думи, защото човекът е усещал че скоро ще доиде края. Винаги беше оптимистично настроен- и май така трябва да се държим всечки, а аз все още немога да повярвам че утре ще го видя за последно на погребението му, и вече никога...повече никога няма,просто немога да възприема това нещо, много ми е тежко и въпреки всичко знам че споменът за него ще живее вечно в мен, винаги ще си спомням с тъга, но в същото време и възхвала за това сколко добър,мил,жизнен и вечно засмян човек беше

Никога не съм губила близък човек и на 09.05.2007г загубих дядоси коийто много обичам,той ни беше като втори баща,обожавам и бащаси и чак тогава незнам как ще го понеса.От онази дата насам нещата не са същите както преди,поне вътрешно в мен-все нещо ми липсва и ми е празно,все ми се плача,все го търся и много го сънувам.Както казва баба ми всичко ми е много грозно.....но живота продължава колкото и болка да има

Празнотата в теб ще я има за цял живот. Липсата на любим човек може да се притъпи с присъствието на нов любим човек, каквото е детето. Баща ми е починал, когато съм била на две години и цял живот много ми е било мъчно, че го няма. Винаги съм страдала безутешно за него, дори сега като пиша тези думи се разплаквам, не мога да спра да страдам за него никога. Но откакто родих детенцето ми, някак тази черна дупка в душата ми се позапълни малко, но никога няма да е същото, ако татко беше жив.

Наскоро почина леля ми,която беше сестра на майка ми.Когато разбрах,ми се искаше да крещя и вия.ТАзи загуба ме разстърси из основи.Не мога да го приема,като факт,няма и да го приема.Цял живот сме били ужасно близки,живеехме в един град и израстнахме заедно с братовчедите ми.И сега ми се иска ,ако и звънна ,да ми вдигне и отново да я чуя,но знам,че няма да се случи..Толкова много я обичах...

Най-скъпия човек, който съм загубила е моята мила баба. От нея съм научила всичко. Не чувствам празнота или тъга, а чувствам и до днес всеобхватната и обич. Все едно е навсякъде около мен. Дори понякога се усмихвам при тази мисъл, защото имам чувството, че е сложила ръка на челото ми  и че и тя ми се усмихва, както когато бях дете. А тя правеше това и вече почти сляпа тогава, когато до мен вече бяха моите деца... Не плаках когато си отиде, мъката беше в сърцето ми, защото знаех, че тя не иска да плача! През март ще станат 10 години откакто я няма до мен, но я обичам все толкова много!

Съжалявам за загубата ти!

Спомените остават. С годините лошите се забравят, остават само хубавите. А ако всички са хубави, още по-добре.
Човек е жив, докато е жив споменът за него! 

Остава една голяма празнота....Болка раздираща сърцето ти!
Дупка зееща в душата ти!
Не се преодолява това...никога!
Загубата е тежка....защото е за винаги!