Реакции на първото дете към второто

  • 2 680
  • 49
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 724
въпросът ми е към мамите с две деца. Как предпазихте първото от вътрешната драма, че вече не е номер единствен?
Децата ми са с голяма разлика, и въпреки, че баткото приема малката с желание, чувствам и ревност, и страх, и съмнения. Много сме говорили, преди да се роди за това как в сърцето на майката има място за още толкова любов и как любовнта към големия ще е същата, но ... едно са думите, колкотои и да е убедена майката, друго - това, което баткото вижда. А то не е по-малко любов ксъм него, напротив, всяка свободна минута отделяме за него, в почимките от кърменето играем, четем, баща му събота и неделя го извежда на кино, плуват и т.н.... Но факт е, че през 9-тте месеца бременност нарушихме ритъма си на почивки през уикенда извън града, на каране на ски зимата, на ходене на детска йога ... и какво ли още не. Лятото беше на море само с тати /мама беше с огромен корем и не можеше да пътува/, сега на пазар само с тати... Имаме силна връзка с баткото и виждам, че и на него и на мен ми липсват общите занимания...Честно казано, нпрекъснато ми се плаче само като си помисля как се промени животът му. Миналата година от юни до август ходихме на Боженци, Трявна, Дряново, на пещерата Съевата дупка, на море- всичко това беше нашата малка вселена. Сега някак я няма, не мога да компенсирам с нищо 18-20 часовата си заетост с бебка...или не знам как.
Стараем се винаги като купеваме нещо за малкта, да има и за бати, обещали сме му екскурзия през ноември специално за него, но... това не е достатъчно.
Чувствам как се свива сърчицето му като ме види непрекъснато гушната с беба/кърмя я и сме почти непрекъснато в поза за кърмене/.
Мами, помагайте, знам, че всичко е временно, но и моето сърце се къса като виждам да страда детето, което отгледах с толкова любов, страдание, спомени ...

# 1
  • Мнения: 3 367
..бих се съсредоточила в-у МНОГОТО ПЛюСове да им сестра,вместо да прекавам време и да хабя енергия по темата "какво се промени и как ни е мьчно"; децата са много силни радари за нашите емоции,от вас зависи как ще приеме сестра си ,сега и насетне..разбира се че има промени,но са за добро,не обратно..думи като ревност в нашия дом не допускам,не вярвам на това явление,намирам го за провокирано от възрастните като оправдание на не -добра организация на мисли,време,енергия и нерви с 2 и повече деца..
**
за купуването на неща в този контекст съм абсол.против,мое мнение..
*
има доста идеи по нета за организиране на време с 2 деца,винаги има начин..

# 2
  • София
  • Мнения: 7 242
Първо честито бебче! Да ви е живо и здраво и да ви донесе много щастливи мигове  bouquet

При нас няма ревност, нито страх, нито съмнения от страна на каката. Причината според мен е, както е писала вече anette1104, че децата усещат нашите чувства. А аз съм уверена, че съм направила най-доброто за Цвети, раждайки й сестра и съм страшно доволна и горда от този факт. Мисля, че действам заразително Wink. Освен това, колкото и да ми е трудно, изнервящо, пък и страшничко понякога, позволянам на каката да контактува спокойно с бебето - да го пипа, целува, да му прави муцунки, да го вози в количката, да му дава бибата, да присъства и участва доколкото може във всяко хранене, преобличане, къпане, да избира нещата, които купуваме за него, дрешките, които облича... Честно казано е доста изнервящо и често ми иде да й се скарам, да й кажа да ме остави на мира, да не закача бебето, но стискам зъби Grinning. Освен това и режимът й не е променен драстично - прекарва, както и преди по 2-3 дни при бабите, които са изцяло на нейно разположиние, излизаме и се разхождаме на същите места, както преди, все така се вижда с приятелчетата си, тази събота и неделя оставихме бебето на таткото и си излязохме "по женски", вечер пак си четем приказки, а бебо лежи да нас.... Когато сме заедно, сме като залепени и трити - аз, Цвети и бебека Mr. Green Освен това не се възхищавам много, много от бебето пред нея, а оставям това на нея. например казвам "какво ни е маймунче", а тя се сърди и отговаря "това е най-хубавото бебе на света". Когато купувам нещо на бебето, не купувам за нея - тя се радва на покупките за Теди повече, отколкото на тези за нея. Карам ли й се за нещо, много внимавам да не споменавам бебето и тя да реши, че е заради него.
Та така... Много съм щастлива от начина, по-който каката приема малката. Обаче все пак се притеснявам дали след време няма да се появи ревност? Може би засега за Цвети бебето не е конкуренция, не й пречи, но после? Затова искам да попитам другите мами с две деца и по-дълаг "стаж". Кога и дали се появи ревност и конкуренция м/у децата ви с голяма разлика във възрастта и кое мислите, че я е провокирало?

Според мен е грешно да се опитваш да създаваш забавления за баткото, които дефакто го отдалечават от теб и бебето. Поне според мен е по-добре вместо да ходи на кино, пазар, плуване и т.н. да си е с вас. може би именно това го притеснява и подсъзнателно го тълкува като опит да го отдалечиш от себе си, за да си сама с бебето.

Последна редакция: нд, 12 авг 2007, 23:04 от Лекси

# 3
  • Мнения: 3 367
[Според мен е грешно да се опитваш да създаваш забавления за баткото, които дефакто го отдалечават от теб и бебето. Поне според мен е по-добре вместо да ходи на кино, пазар, плуване и т.н. да си е с вас. може би именно това го притеснява и подсъзнателно го тълкува като опит да го отдалечиш от себе си, за да си сама с бебето.
и  у нас е така;правим всичко заедно,Ния плува-ние гоним Стеф по ръба на басейна; Стеф рови в пясъчник,тя чете на пейката..така се учат и на уважение към интересите на другия според мен,имаме схема кой кога решава какво да правим( за Стеф очевидно ние измисляме) и така..

# 4
  • София
  • Мнения: 2 079
veleva,
Честито попълнение на семейството. Да е здрава и весела девойката ви.
А що се отнася до баткото ... Ами до сега той е бил № 1, а сега малката е заела мястото му.
Той е уплашен, преживява, търси си мястото. ooooh!
Давай му задачи, за да се чувства значим: да я пази за малко, докато ти се къпеш, например, да й донесе водата, да й я даде, да я повози с количката, да я пази на балкона, или в стаята, докато спи .... Все ще се намери нещо за него.
И винаги, когато можеш, непрекъснато, с повод или без повод не забравяй да му кажеш, колко много ги обичаш - и него и малката. Че те са твоят живот.
Прегръщай го, целувай го, показвай му, че го обичаш, изслушвай го винаги, каквото и да ти струва това. Не го отхвърляй нито за миг от себе си.
Мога още много да пиша, ама мисля, че това стига. Peace

# 5
  • Германия
  • Мнения: 8 085
Абе то и на мен ми е криво понякога, че таткото влиза в басейна с Мартин, докато аз само седя отвън на сянка с бебето, но се успокоявам с мисълта, че след година ще беснеем всички заедно.

# 6
  • Мнения: 667
И при нас има голяма разлика между децата ни. Виждам, че понякога дъщеря ми чрез бебето се опитва да привлича вниманието ми. Забелязвам го и търся начини да запълня липсата, но все не успявам. Донякъде се чувствам гузна  за това. Също и за променения ни живот.
Опитвам се да се преборя с моето чувство на вина, защото дъщеря ми усеща.  Опитвам с нещата, които  Radostin4eto е описала. 
И не забравяй,  като им се радваш да целуваш първо по-голямото.
Нещата ще си дойдат на мястото постепенно.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 095
..............Донякъде се чувствам гузна  за това. ..............
Опитвам се да се преборя с моето чувство на вина, .................

Ето това е основния проблем. Децата усещат нагласата ни и я умножават.

 newsm78  Защо? Защо чувство за вина? Защо не чувство на радост, на удовлетвореност, на пълнота........?
Ами нали по този начин децата ни няма да бъдат сами утре, когато нас ни няма? Нали това е най-близкото нещо, с което те могат да усетят и разберат, че не са единствени от вида си и има други като тях? С нужди, с потребности, с искания. И те рано или късно ще се наложи да съобразяват и да удовлетворяват? Нали това малко човече може да бъде най-близкото им, най-точното за тях същество? Най-добрият им приятел! Както и те за него.

Мислите ни трябва да са други - мисли на радост, мисли на щастие, мисли на разбирателство и любов.  Hug Любовта ни към децата е пълноценна и различна. Това е - различна, защото и те са различни. Ако го разберат, няма да има проблеми. Само трябва да я чувстват непрекъснато. А ние да им я даваме непрекъснато.  Laughing

Копирам ви едно стихотворение. То е за двете майки, но защо не и за двете деца?
Има много мъдрост в него. Само трябва да я осмислим.

Наследството на едно осиновено дете


Имало две жени, непознати една за друга.
Едната не си спомняш, другата наричаш мама.
Два живота са се слели, за да те има.
Едната била твоята пътеводна звезда.
   Другата станала твоето слънце.
Първата те дарила с живот,
   Втората те научила как да го живееш.
Първата ти вдъхнала нуждата от обич,
   Втората била готова да ти я даде.
Едната ти дала националност, другата ти дала име.
Едната ти дала талант, другата ти дала цел.
Едната те надарила с чувства,
   Другата успокоявала страховете ти.
Едната видяла първата ти сладка усмивка,
   Другата бършела сълзите ти.
Едната търсела за тебе дом, какъвто не можела да ти предложи.
Другата се молела за дете и надеждите й били възнаградени.
 А сега през сълзи ти ми задаваш
Прастария въпрос, на който досега никой не е отговорил.
Наследственост или среда: чии продукт си ти?
Ничий миличко, ничий.
   Това са просто два различни вида любов.


Неизвестен  автор

# 8
  • София
  • Мнения: 8 272
само положителни: целува, прегръща, "помага": къпе, полива във банята, иска да я храни, давал е и онбони Simple Smile спрях го на време2 пъти дава си играчките пазия, никой да не пипне количката в същото вреем я показва

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
велева,
ами погледни го от друга плоскост.
Синът ти ще задълбочи връзката с баща си. Ще си има своите мъжки забавления.

А колкото до ревност, аз лично не я видях изявена при моите деца, но явно е имало. Благодарна съм  Heart Eyes на дъщеря си, че така добре прие брат си и не се е съзтезавала с него за обич и внимание.
От друга страна, знаеш че малкото бебе и дете се нуждаят от повече помощ и майката започва да му го отдава безрезервно.
Да, но при нас синът е по-малкия и се опасявам, че аз го превръщам в мамино синче. Докато щерката винаги е била по-привързана към баща си и следователно там връзката се задълбочава съвсем.
И понеже си мисля, че е добре майката и дъщерята да са в по-тесни връзки (както съм аз с майка ми), а синчето с баща си, твоя вариант е по-удачен и не виждам нищо притеснително за теб и за 1-вото ти дете.

Късмет.

# 10
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Най-важно за мен специално е да се усещат децата сигурни в нас. Появи ли се и малко съмнение в сигурността на чувствата ни, тогава може да има проблем. А за това може да повлияят и родителите.
Не се измъчвай и не се чувствай виновна, защото децата ще го усетят.
Също и няма смисъл прекалено да се стараете да му обръщате внимание, защото и това ще усети и може да се усъмни във фалш. Оставете се на радостните мигове и на течението, но без притеснения и заучени методи, тогава всичко полека ще се нареди.
Сега си леко изморена и притеснена покрай бебето, предполагам затова са тези нотки на угризения. С времето ще си влезете всички в ритъм и ще включвате и малкото в екскурзии, почивки и разни всякакви развлечения.

# 11
  • Мнения: 1 568
Искам да имам второ,но момчето ми е такъв егоист-на 7 е,че си мисля ако имам второ,ще го хвърли през балкона! ooooh!

# 12
  • София
  • Мнения: 1 724
Благодаря на всички ви за мненията, някак инстинктивно  знам това, което пишат повечето майки, вътрешно трудно се оттърсвам от абсолютната обвързаност с баткото.

Много отрезвяващо ми подейства това:
..бих се съсредоточила в-у МНОГОТО ПЛюСове да им сестра,вместо да прекавам време и да хабя енергия по темата "какво се промени и как ни е мьчно"; децата са много силни радари за нашите емоции,от вас зависи как ще приеме сестра си ,сега и насетне..с 2 деца,винаги има начин..




Абсолютно съм съгласна, че децата улавят всичко неизказано, трудно ми е да се дисциплинирам и да не мисля за годините с баткото.Имали сме проблеми и от здравословен характер, и много, мног хубави мигове, някак толкова дълбоко съм преживяла всичко, че ми е трудно да се дистанцирам...Водех го на занимания sands play, практика, измислена от психолози за разтоварванеч чрез игри с пясък, мисля, че сега е моето време да поровя в пясъка, за да дам изражение на всичко, което не може да се опише с думи.

Лекси, Дани също много ми помага, и то с удоволствие. Все пак той е момче, не мисля, че може да прекарва непрекъснато времето с нас с беба,винаги, когато поиска участва в отглеждането/или когато го помоля/, но определено не мисля, че може по цял дена да го прави, затова търсим и странични занимания, а все пак е и ваканция.

велева,
ами погледни го от друга плоскост.
Синът ти ще задълбочи връзката с баща си. Ще си има своите мъжки забавления.

АИ понеже си мисля, че е добре майката и дъщерята да са в по-тесни връзки (както съм аз с майка ми), а синчето с баща си, твоя вариант е по-удачен и не виждам нищо притеснително за теб и за 1-вото ти дете.

Късмет.

Надявам се с бащата са оформят свой отбор /досега определено в отбора бяхме аз и баткото. Колкото до връзката майка- син мисля, че не си съвсем права. Нашата определено  е много силна. Може да е индивидуално, не знам...

# 13
  • Мнения: 189
При мен ситуацията е по-различна, защото децата ми са с малка разлика. Баткото беше на 10 месеца когато забременях и на 1г6 м когато родих. Нямаше кой знае колко време да свикне да е сам и въпреки това в момента е завършен егоист.
В началото проявяваше не токова ревност, колкото обърканост, защото се наложи да разчитам повече на баба му и дядо му. Когато бебока стана на 2-3 месеца и заприлича на човек, баткото стана най-грижовното дете - даваше му играчки, носеше му памперсите и си играеше с него - живата кукла беше невероятна. Страхотната идилия продължи докато малкия започна да пълзи. В този момент изведнъж баткото осъзна, че хлапето му нарушава личното пространство и започна да ревнува.
След като се роди малкия и аз страдах от грешната мисъл, че баткото е онеправдан, заради липсата ми на време, да му обръщам внимание. Зарязвах цялата домакинска работа и оставех ли малкия започвах да гушкам голямия. Опитвах се по-всякакъв начин да компенсирам по-малкото време което му отделях. Това обаче явно доведе голямото ми дете до мисълта, че трябва да го компенсираме, че търпи брат си.
Нямам намерение да давам съвети, защото ясно личи, че аз не съм се справила със ситуацията, но дано моя опит ти помогне да погледнеш по-напред във времето и прецениш плюсовете и минусите на сегашното си поведение към баткото.

# 14
  • Мнения: 3 367
..в моя опит бебе до 7м изисква много по-малко грижи от по-голямото дете..влачихме го къде ли не с нас бебока,точно за да не доминира това "разпределяне",неминуемо е,но много се пазя да не ни стане навик..
И аз съм за схемата- време само с 1 или с другия поне 1 път на седмица,но ти не пишеш че излизате само 2та,може би и това е вариант също(може да се остави кърмаче на татко,пробвано е,оцеляват и 2та Laughing)
*
не съм съгласна с Шани за момичета-майки,татковци-бащи;всяка подобна връзка е уникална,аз работя ежеминутно и с 2те ни деца по темата,лесно няма,и подходът е различен,но се старая  уж..

Общи условия

Активация на акаунт