Някой излекувал ли се е от паническо разстройство?

  • 15 931
  • 12
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 448
Здравейте!Имам този проблем от години и безуспешно се боря с него.Наскоро забременях,спрях лекарствата,но.......в 6г.с. направих спонтанен аборт.
Ще съм благодарна на всички,които споделят как се борят с тази напаст,чувстват ли подобрение след спиране на антидепресантите.....,изобщо,има ли надежда?

# 1
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
какво е паническо пазстройство?изведнъж да те обзема паника,да ти се вие свят и  да се чувстваш несигурен???

# 2
  • София
  • Мнения: 448
Паническата атака е заливаща ни внезапно вълна от непреодолим страх, която идва без предупреждение и не е предизвикана от обективни причини.

Най-често срещаните симптоми са:

* Учестено сърцебиене
* Затруднено дишане и чувство, че не ви достига въздух
* Парализиращ ужас
* Замаяност, гадене
* Треперене, потене, разтрисане
* Задъхване, болки в гръдния кош
* Топли и студени вълни
* “Иглички” в пръстите на ръцете и краката
* Страх, че полудяваш или умираш.
* Чувство за нереалност на ситуацията и загуба на контрол над тялото и разума.
Дали хипнозата помага?

# 3
  • София
  • Мнения: 15 434
Самовнушението помага най-много.Важното е да не мислиш за това.Колкото повече мислиш, толкова повече пристъпи получаваш.Самовнушение и воля да се наложиш над страха си.Поне при мен подейства.

# 4
  • Мнения: 3 743
Аз имах такъв проблем, освен всичките симтоми, които описваш изпитвах ужас да пресичам и улицата. Представях си, че ме блъска кола и няма кой да се грижи за детето ми. Ходих при психолог, невролог, психотерапевт... Изписваха ми някакви слаби антидепресанти, защото съм с ниско кръвно, а всички лекарства, които лекуват това състояние понижават кръвното. Казваха ми, че лечението ще продължи около 2 години. Пих лекарствата 1 месец, чувствах се по-зле от тях. Имах чувството, че бях направо неадекватна, непрекъснато ми се спеше. Спрях ги и не знам как, но сама се излекувах доста бързо. В момента, в който се улавях, че лошите мисли нахлуват в главата ми, започвах да мисля нещо друго. Направих си пълни изследвания, сложиха ми холтер за да видят дали има друга причина за сърцебиенето. Направих и хормонални изследвания и видях, че всичко е наред. И в крайна сметка разбрах, че ако не си помогна сама, няма друг начин.
 Ако не си направила изследвания за всичките тези симптоми, по-добре си направи. И задължително консултация с няколко специалиста!
Успех!

# 5
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
от всичко прочетено от вас май и аз без да знам съм преминала през този ужас,но без ходенето при психиатри,психолози и т.н.нарочно попитах за какво става въпрос,по-скоро да си отговоря сама на себе си.постъпих малко егоистично.  smihesorryясно,паническо разстройство се казвало.най-много ме беше страх да излизам сама на улицата-имах чувството,че всеки момент ще (при)падна.споделих с джипката,той каза:няма страшно,внушаваш си!аз не му повярвах,бях убедена,че съм страшно болна.но се оказа прав.така че без лекарства,позитивно мислене Simple Smileа,и всяка сутрин като ставаш си казвай:днес съм добре!а не:леле,много зле и т.н.не си самовнушавай разни работи!
успех!  smile3503

# 6
  • София
  • Мнения: 1 654
Мой приятел мина през такова състояние, на ден ми се обаждаше по няколко пъти от в къщи или пък докато шофира да му помогна със съвет какво да пие, как да се справи с поредната криза.Когато това състояние стана перманентно и моите съвети се оказаха недостатъчни/все пак съм микробиолог/ се реши да отиде при психолог. Изписаха му Сероксат-антидепресант от ново поколение предназначен за млади хора с такива разстройства, защото паническото разстройство засяга предимно млади хора. След 1-годишно лечение вече е ок. Но антидепресантите регулират химизма в мозъка, а през това време човек трябва да намери начин да се справя, така че като се спрат лекарствата да няма рецидиви.

# 7
  • Мнения: 3 097
Лекува се. От опит знам, че не със антидепресанти.
Когато бях най-зле, взех че се влюбих, споделена любов. И паническото разстройство изчезна от самосебе си за няколко години.
Така че - позитивни мисли и емоции.
Ако предпочиташ хапчета, вместо антидепресанти по-добре вземай успокоителни.

# 8
  • София
  • Мнения: 448
Знам само,че искам да го преодолея,но спра ли хапчетата,пак се появява,вече се отчаях.Опитвам се да си помогна сама,но изглежда съм много лабилна и не успявам.Искам и аз да бъда нормален човек!!!!!

# 9
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
давй го по-спокойно!не си мисли:спирам хапчетата,няма подобрение,по-лошо става!НЕ!!!по-добре съм,ще се справя!опитай!!!

# 10
  • Мнения: 485
И аз в момента се опитвам да се справя с подобен психичен проблем,но от изводите които направих за себе си ми стана ясно,че първо трябва да намериш първопричината за тази паника.Аз моята я знам-изневярата на мъжа ми,а после и шамарите.А теб какво те тревожи-сподели,помисли кога започна всичко и си дай сметка дали е възможно да отстраниш това,което те тормози!

# 11
  • Linz
  • Мнения: 11 619
При мен се проявява само това-
Цитат
Чувство за нереалност на ситуацията
но е много изявено. По-точно беше. Изписаха ми антидепресанти заради често главоболие. Пих ги 6 месеца. Главоболието си остана (вече мисля, че имам шипове), но това усещане за нереалност не се е появявало за сега (6-7 месеца).

# 12
  • home!sweet home!
  • Мнения: 506
От опит казвам, че се лекува, но много бавно и само с психотерапия!
Пила съм 1 година антидепресант, но той наистина само подтиска симптомите!
С други думи ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СИ СВЪРШИ РАБОТАТА САМ!

Общи условия

Активация на акаунт