Публикувана: 17 авг. 2007, 21:55 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2007, 00:05 ч.

Страх от медицински манипулации

1 141
9
1

17 авг. 2007, 21:55 ч.

Мнения: 151

Здравейте,
Искам да споделя нещо, което ме мъчи.
Дъщеря ми е на 8 години и винаги се е страхувала от инжекции, зъболекар, буболечки и какво ли още не.
Много е страхлива и дълго плаче преди и след медицински манипулации. Мислих, че с израстрването ще се оправи.
Не зная как ще я накарам да си прави зъбите. Досега никой зъболекар не е успял да я накара да отвори уста. Sad

Днес ходихме на проба за манту. Докато вървяхме към поликлиниката, тя все повтаряше - "Ще ме боли ли, мамо?"
Там се разплака и много ми беше тъжно. Днес водих и кака й на манту. Тя пък е другата крайност. Никак не се страхува.
Мислих, че с примера си ще повлияе на сестричката си, но не. Цяла вечер мъничката повтаря, че много я боли и все за това мисли. Знае, че в понеделник ще ходим да видим какъв е резултатът и предстои инжекция в раменцето и е непрекъснато неспокойна.
Това нормално ли е?
Тя разбира, че това е важно и се съгласява с мен, че трябва да преодолее страховете си. Но като се наложи нещо такова просто е тъжна и направо се разболява.
Как да постъпя вече не знам.

# 1 17 авг. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 8 999

Просто я успокоявай. Тя няма да може да превъзмогне страха от тези интервенции. Просто някои хора са много страхливи и с нисък праг на чувствителност към болка. Аз съм от тях. Всяко ходене на лекар/зъболекар ме хвърля в ужас, затова съм много разбираща майка - преживявам с децата си техните страхове. Но тайно, защото иначе и те ще се психясат.

# 2 17 авг. 2007, 22:32 ч.

София
Мнения: 7 242

Все едно описваш моята дъщеря Sad

. И аз още търся отговор на поставените от теб въпроси.
Правили сме опашка пред УНГ, излизали сме, за да минат хората и отново да влезем, викали сме баща й по мобилния да дойде да я увещава, насила сме я държали за манипулациите, обещавали сме награди .... Единствено поставянето на последните й ваксини преди няколко дни мина сравнително лесно. Може би защато вече е кака и знаеше, че ще боцкат и малкото Thinking

# 3 17 авг. 2007, 22:33 ч.

Мнения: 7 106

Ами какво да ти кажа....сигурно няма да те успокоя, но аз скоро ще стана на 32 г. и още не съм се отървала от този страх. Не страх, а ужас изпитвам от най-елементарното вземане на кръв от пръста. Шашкам лаборанти и доктори с крокодилски сълзи всеки път, когато се наложи да ми вземат кръв, ваксинират и т.н. Blush

. Даже съм припадала при вземане на кръв от вената Crazy

. Всички се чудеха как ще родя, но взех че ги изненадах Mr. Green

.
Всеки човек си има чувствителност, праг на болката, която може да понесе. За някои боцването в пръста е ей така, между другото, но някои (като мен) го усещат като силна болка, незнам как точно да го обясня това усещане......направо се чувствам ужасно, когато някой трябва да ме боде или прави нещо по тялото ми.
Забелязвам, че дъщеря ми проявява същата чувствителност кэм подобен род лекарски манипулации Sad

, много се впечатлява и после дълго говори за чичо доктор, но знам че ако се е метнала на мен, нищо няма да помогне Confused

, освен ако тя сама някога не го преодолее.

# 4 17 авг. 2007, 23:33 ч.

Мнения: 952

ами всичко е на психична основа, тя е голяма вече и трябва сама да преодолее този страх. Аз самата преди да родя ми ставаше лошо и даже припадах когато ми вземаха кръв от вената, и това всичко от страх Rolling Eyes

а иначе смея да твърдя че много търпя на болка. Друг вариант е да търсите доктори/зъболекари/ които да умеят да я предразположат, да са внимателни и те да я успокоят че няма нищо страшно. Аз самата преодолях страха си от вземането на кръв, благодарение на една лаборантка,толкова мила беше че докато се усетя и вече беше свършило всичко Peace

# 5 17 авг. 2007, 23:58 ч.

Oslo
Мнения: 659

Разбирам те много добре, аз съм от тези с нисък праг на болка и всяка манипулация по тялото ми ме хвърля в ужас и паника. Имала съм куриозни случаи като този , при който след секцио отказах антибиотиците заради болката от мускулните инжекции;Цял живот съм била така, а по ирония съм мед.сестра. Наскоро ми се случи инцидент - заби ми се трън в окото и трябваше да ме оперират. Попаднах на безкрайно търпелив и разбиращ екип, никой не ми се присмя и не ме нагруби че треперя като лист и съм готова да ревна от страх всеки миг. Обясняваха ми по време на операцията бавно и спокойно всичко и даже не усетих кога са свършили. Накрая проумях, че страхът е по - непоносим от която и да е болка, в повечето случаи мозъкът ни поднася повече страдание от самата интервенция. Не можеш да помогнеш на дъщеря си колкото и да ти се иска, просто е нужно да избирате спокойни и предразполагащи специалисти и дано го преодолее . На мен ми отне 32 години, но вече смятам, че съм готова за среща даже и ссъс зъболекар Grinning

# 6 18 авг. 2007, 17:15 ч.

Пловдив
Мнения: 23 630

Възможно ли е да я заведеш при някой приятелски настроен лекар или зъболекар в кабинета му, при всичките странни неща там, просто да си поговорят. Нищо да не и прави. Може пък и да и мине страха.

# 7 18 авг. 2007, 19:46 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Янтра в сб, 18 авг 2007, 17:15

Това, което Янтра е препоръчала върши работа от части. Или пък ако имате семеен приятел лекар също. От време на време да прави такива "прегледи" профилактични.
Имах такъв проблем с големия ми син - така и не разбрах от какво беше породен / в смисъл, не е имало нещо, което да му е лош спомен, не претърпявал някакви извънредни и тежки интервенции и слава богу/, но беше много силно изразен. Поизрастнахме го с годините и поне при нас помага много първо това, че имаме двама - трима семейни приятели лекари и зъболекари, при които като го водим винаги има по-специално отношение към него и сега страха понамаля. Също така понякога преди нещо, което не е преживявал с две думи му описвам в какво ще се състои манипулацията, за да намаля излишното напрежение. Миналата година се наложи да правим рентгенова снимка на ръката, аз бях притеснена да не е счупена и в началото не му обръщах внимание на страховете, но като се усетих и го видях как е пребледнял описах му уреда, казах му че само ще го снимат и няма да усети нито болка, нито някакво друго усещане замаях го с обяснение що е то рентген и как работи и забрави за страха.
Но виж и до ден днешен като трябва да му се промие някоя рана Twisted Evil

научават всички комшии Twisted Evil

# 8 18 авг. 2007, 23:37 ч.

Мнения: 2 005

Просто я успокоявай Hug

Явно и тя е като мен , а аз съм вече на 34 и още се страхувам от инжекции Joy

# 9 19 авг. 2007, 00:05 ч.

Мнения: 2 673

Добре е децата да се заведат за първи път на зъболекар, както и на лекар.., когато нямат нужда от такъв. Тогава не свързват своето страдание с "белите престилки" и е добре да поговори зъболекаря с тях, да им подари нещо, или просто да им покаже как бръмчи "като бръмбар" машинката и пр...
Аз така направих и не сгреших. Но с течение на времето, децата разбраха, че леля зъболекарка, съвсем не е за предпочитане Laughing

пред леля продавачка, или леля фризьорка Laughing

, та се наложи да ги уверявам всеки път, че няма да ги боли..НО винаги казвам..ще боли толкова...И ЩИПЯ ПО РЪЧИЧКАТА малко по-силно от "леко" Wink

Така децата ми не се чувстват излъгани, че ще е безболезнено, а са подготвени за нещо малко неприятно.

Дано детенце се отърси от страховете си! Преди манипулация може би е добре да и даваш успокоителен чай, някакъв ...невинен..Има такива. Или хомеопатични.

Препоръчани теми

Гадене,бременност

17
Искам бебе

Работа и забременяване

Гадене без повръщане

Да кажем ли на роднините, че сме бременни в началото?

144
Бъдещи майки

Причина:

Причина: