Здравейте!
Искам тук да споделя една опитност и да чуя вашето мнение.
Имаме син, Самуил, който е на 14 месеца. Постарахме се да направим най-доброто за него, според разбиранията ни.
Живеем настрани от града, в тихо, почти безлюдно място и рядко ни идват други хора на гости.
Детето расте здраво, кротко и засмяно. Не е капризно, не създава никакви проблеми и като изключим някой-друг инцидентен пиш в гащите, почти не изисква грижи.
Но дойдоха ни на гости едно младо семейство с момиченце на неговата възраст и видях разликите -- момиченцето тича напред-назад, разнася неща, храни се с лъжица, бърбори, а нашия не може да ходи сам, не иска да кляка, не си служи с лъжица и знае само "ДА". И реших, че е защото не вижда други деца, няма от кого да види и затова му е нужна социализация.
Започнах да ги карам всеки ден в парка до близкия град, където има деца, за да играе и гледа.
Но се получи неочакван ефект.
По повод някакво недоволство Самуил изведнъж започва да се тръшка и пищи, нещо, което никога не е правил преди. Ние се шашнахме. После Мирена се сети, че в парка Самуил е наблюдавал някакво дете да прави такива циркове защото му взели играчките. По друг повод ни блъска и бие по ръцете. Оказа се, че и това е видял, докато играел с дете, което не си дава играчките. За 15 месеца той никога не е проявявал такова нехармонично поведение.
Това ме накара да преосмисля доста неща за "лошите" деца с "лошо" поведение. Всъщност детето ли е лошо или е средата, от където копира всичко?
Мирена не иска повече да ги води в парка. Вие какво мислите?
Искам тук да споделя една опитност и да чуя вашето мнение.
Имаме син, Самуил, който е на 14 месеца. Постарахме се да направим най-доброто за него, според разбиранията ни.
Живеем настрани от града, в тихо, почти безлюдно място и рядко ни идват други хора на гости.
Детето расте здраво, кротко и засмяно. Не е капризно, не създава никакви проблеми и като изключим някой-друг инцидентен пиш в гащите, почти не изисква грижи.
Но дойдоха ни на гости едно младо семейство с момиченце на неговата възраст и видях разликите -- момиченцето тича напред-назад, разнася неща, храни се с лъжица, бърбори, а нашия не може да ходи сам, не иска да кляка, не си служи с лъжица и знае само "ДА". И реших, че е защото не вижда други деца, няма от кого да види и затова му е нужна социализация.
Започнах да ги карам всеки ден в парка до близкия град, където има деца, за да играе и гледа.
Но се получи неочакван ефект.
По повод някакво недоволство Самуил изведнъж започва да се тръшка и пищи, нещо, което никога не е правил преди. Ние се шашнахме. После Мирена се сети, че в парка Самуил е наблюдавал някакво дете да прави такива циркове защото му взели играчките. По друг повод ни блъска и бие по ръцете. Оказа се, че и това е видял, докато играел с дете, което не си дава играчките. За 15 месеца той никога не е проявявал такова нехармонично поведение.
Това ме накара да преосмисля доста неща за "лошите" деца с "лошо" поведение. Всъщност детето ли е лошо или е средата, от където копира всичко?
Мирена не иска повече да ги води в парка. Вие какво мислите?
Вместо да ги изолираме от останалите деца ние можем лекичко да ги връщаме пак в желания от нас път.
почти съм сигурна, че след това ефектът ще е обратен. Моето мнение е, че трябва да я оставя да види поведението на другите, а ние родителите сме за това - да обясним кое е правилно и кое не.
? 
А и са по-лесни и близки до първичното, отколкото шлифованата култура на човешкото общуване. Всъщност, точно това прави възпитанието толкова трудно. 
