Защо става така и кой греши?

  • 2 958
  • 23
  •   1
Отговори
Здравейте на всички, които отделихте време за моята тема. Отдавна чета форумите и в началото си мислих, че доста от нещата са преувеличени, но сега си давам сметка колко на грешен път съм била. Омъжена съм от 3 години и имам прекрасно дете на 2 год. С мъжа ми се разбирахме идеално близо година след като се роди детето ни. От там нататък започнахме да спорим за дребни неща , за родители ит.н., но винаги имеше конкретен спор. Той е от мъжете с които трудно се влиза спор, защото е в състояние да се защити във всяка една ситуация, и по тази причина споровете са дълги и обикновенно безрезултатни. Започнахме да ги зачестяваме и обиждаме взаимно. Тези обиди във времето си останаха незабравени и от мен и от него и сега вече сме на етап в който не си говорим, защото не виждаме смисъл, стоим в отделни стаи защото гледаме различни програми по телевизията, излизаме поотделно защото не можем да се отпуснем заедно, единствено говорим за детето и то ако има нещо за решаване. Разбира се спим в едно легло защото нямаме две отделни, но никога не си казваме добро утро защото...... е за това нямам отговор.
Със времето изчезна думата "обичам те" в разговорите ни, секса се разреди значително а в отделни случаи дори получавам упреци от него че не съм инициативна или пък нещо подобно, което разваля и най малката искрица за секс. На няколко пъти ми каза , че така не може да се живее и трябва да се разделим, но това остана само на думи, поне на този момент. Вообще всеки си живее сам и не се усмихва. Детето расте и все още не разбира но и това ме притеснява дали когато заразбира ще му се отрази и как? И дали ако си оправим отношенията някога ще си повярваме ,че всичко е както едно време и сме искренни и се обичаме?
Факт е че когато сме поотделно излезли извън вкъщи, се прибираме по благоразположени у дома и видимо по доволни и щастливи........доооо момента в който само една дума е необходима за да влезем в този коловоз от който не можем да излезем дълго време. Всеки ден търся отговор на това и всеки ден намирам различен, но това не ми помага да започна пак да се усмихвам. Благодаря Ви че ми позволихте да споделя с Вас онова което не мога да споделя на друго място.

# 1
  • Мнения: 1 771
Когато изгубиш нещо, тогава разбираш какво губиш, но тогава рядко има път за връщане назад.
Разбираш, че е могло да избегнеш купища малки дразги и проблеми и ако си гледал на нещата с усмивка и с любовта която си имал в сърцето нещата са щели да се развият по съвсем различен начин.
Ако двама хора загърбят егото си и се опитат да направят другия щастлив не би се стигнало до тук, . . .ако го зачитат,. . . уважават . . .
Мисля, че ви е нужно време на вас двамата . . .,ако може да се отделите . . ., да излезете . . .да преосмислите. . . до колко държите един на друг  и двамата да решите, че така не може, а трябва да промените нещата в себе си и всеки да види първо грешката в себе си и да направи така, че да се промени . . . така мисля, че нещата ще се обърнат в друга посока.
Все още имате шанс за промяна.
Зависи от вас.
Може да сложите и край, но това ли е решението за вас.
Надявам се да съм била полезна. 

# 2
   Подкрепям предното изказване Peace
Живеем в свят, в който семейството вече не е ценност, каквато е било  преди.То е най-атакувано.Това се отразява.Хората  се обричат завинаги, но само на думи.Въобще вече не са много хората, които да разбират колко е важно семейството и , че то е било първата институция, която е създал Бог.Не търси вината в мъжа си/единствено/, защото  атаките с/у семейството са от съвсем друго естество .Започни първа да градиш отново разрушеното и ако той е паднал- подай му ръка.Ти го вдигни, обичай, насърчавай, отстъпвай и ще видиш резултата.
Аз също преминавам през това/все едно за себе си чета, с малки разлики/ и не е лесно, обаче  хич и не мисля да се предавам.А аз съм така от 3 години насам, че и по-зле от тебе.Доста по-зле бих казала.Но аз си изгубих ценно време в тюхкане и вайкане.За щастие вече знам какво става и взех нещата в ръце.Мога само да ти кажа, че сценария за рушене на семейства, по който действа дявола за всички е сходен.Аз може би съм с предимство пред теб, защото съм вярваща /практикуваща/ християнка и разбирам за какво иде реч.Ако те интересува пиши ми на ЛС.

# 3
  • Мнения: 3 674
Когато изгубиш нещо, тогава разбираш какво губиш, но тогава рядко има път за връщане назад.
Разбираш, че е могло да избегнеш купища малки дразги и проблеми и ако си гледал на нещата с усмивка и с любовта която си имал в сърцето нещата са щели да се развият по съвсем различен начин.
Ако двама хора загърбят егото си и се опитат да направят другия щастлив не би се стигнало до тук, . . .ако го зачитат,. . . уважават . . .
Мисля, че ви е нужно време на вас двамата . . .,ако може да се отделите . . ., да излезете . . .да преосмислите. . . до колко държите един на друг  и двамата да решите, че така не може, а трябва да промените нещата в себе си и всеки да види първо грешката в себе си и да направи така, че да се промени . . . така мисля, че нещата ще се обърнат в друга посока.
Все още имате шанс за промяна.
Зависи от вас.
Може да сложите и край, но това ли е решението за вас.
Надявам се да съм била полезна. 

  Много хубаво и смислено казано.Няма просто какво да се допълни! Peace

Последна редакция: вт, 21 авг 2007, 16:21 от roza66

# 4
  • Мнения: 25 449
Грешката е и в двамата. Просто не сте овладели културата на спора.
Във всяко семейство има причини за спорове. Важното е да се спори така, че да не се засяга отсрещната страна и да не остава обида след това. Никакво намесване на роднини, особено кой какво дал, никакви обидни квалификации... Защото поводът за спора бързо се забравя, но обидата остава и то за дълго.
Ако искате да запазите брака си, сядате и си уточнявате нещата веднъж за винаги, включително и въвеждането на нови правила при спор. Може да потърсите и помощта на специалисти.
Ако нямате желание за компромиси - разделяйте се, докато детето е малко, а и вие - по-млади.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Според мен 3 год. са малко време, хората да си напаснат характерите за едно съвместно съжителство. Така че, ако има любов и желание от двете страни, нещата са поправими. Нужно е търпение и упоритост. Както са казали и хората преди мен, нужни са много разговори, и малко време само за вас двамата.
 Озадачиха ме две неща: 1. Как така не може да се отпуснете, когато сте заедно, нали щом сте заедно би трябвало да има някакви чуства между вас?!
2. Защо трябва да се да се стига до обиди, от личен опит знам колко е гадно да чуеш епитет по твой адрес от човек който обичаш. Това наистина обтяга отношенията много.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 2 133
...поводът за спора бързо се забравя, но обидата остава и то за дълго.

Когато се натрупат негативни преживявания с някого може да започнем (и без да го осъзнаваме) да "воюваме" с него, да виждаме само неприятните му страни. Може това да се отнася за единия от вас повече. Но това вътрешно негодувание срещу другия е като подводно течение, което ви е разделило донякъде (макар и да спите на едно легло). Ако намериш точната причина защо сте започнали да обръщате внимание на негативните моменти (а не да разрешавате проблемните ситуации - тях винаги ги има, при всички), ще намериш и решението. Най-вече трябва да си отговориш на въпроса ти какво точно искаш от съвместния ви живот и доколко това е в синхрон с неговите желания. Тогава ще можеш да помогнеш и на него и на себе си да постигнете това, което и двамата искате. Успех!  Hug

# 7
  • Мнения: 244
ако държиш да запазиш семейството си просто преглъти обидата(лошите думи) кажи си че те нямат по-голямо значение от това детето ти да има двама родителя до себе си бъди мила добра отстъпчива мъжът ти може да се учуди..приятно да се изненада след това да го оцени и да почне да ти го връща тъпкано.. Heart Eyes просто си спомни каква си била преди(дори той да не е същия) и намери сили в себе си да станеш пак такава успех   bouquet

# 8
  • София
  • Мнения: 1 352
ако държиш да запазиш семейството си просто преглъти обидата(лошите думи) кажи си че те нямат по-голямо значение от това детето ти да има двама родителя до себе си бъди мила добра отстъпчива мъжът ти може да се учуди..
Тц, аз не съм съгласна. Не трябва да преглъщаш, а ясно и категорично да заявяваш кое не харесваш и кое искаш да се промени. Преглъщането веднъж води до преглъщане втори път, трети път и накрая загубваш самоуважението си и уважението на отсрещния.
С преглъщане нещата не се оправят, а се задълбочават още повече. Единствено и само голямото желание от двете страни и силната воля на партньорите може да промени отношенията и да върне тръпката.
 

# 9
Той е от мъжете с които трудно се влиза спор, защото е в състояние да се защити във всяка една ситуация, и по тази причина споровете са дълги и обикновенно безрезултатни.

A да си се замисляла, че той толкова добре защитава позицията си, защото може би е прав? И че споровете ви са дълги и безрезултатни и водят до скандали защото въпреки, че не си права, ти продължаваш да се дърлиш и да пренебрегваш доводите, които той излага?

Просто идея за размисъл давам...

# 10
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Отново съм съгласна с Gercho.

# 11
Възможно ли е една обида да се преглътне /май вече не е и една/ и не остава ли поне малка част от нея, която понякога ще напомня за себе си и ще те дави?!?!?!?!
Съгласна съм, че детето има нужда от двама родители!
НО полезно ли е за самото дете тази семейна обстановка?
 Самата аз съм  сама от половин година - физически , но - духовно-години.
Трябва да се мъчим да съхраним семейството, но на каква цена - ВСЕКИ РЕШАВА САМ ЗА СЕБЕ СИ!

# 12
  • София
  • Мнения: 1 352
Отново съм съгласна с Gercho.
  bouquet

# 13
  • Мнения: 7 362
                            Ами сами сте си виновни  Mr. Green Като чета и съветите направо се гръмвам - че то от приказки,разговори и уточнявания ,изяснявания няма да ви остане време да живеете. Чудно ми е когато хората се обичат КАК така изведнъж при най-малкия проблем всичко рухва и се почва - аз не съм готов,на мен ........ и още куп щуротии.Детето е най-хубавото нещо,което може да ви се случи  и се чудя как може да ви раздели,да те остави половинката  сама.....В такива случаи според мен си личи истинското семейство и "узаконеното" съжителство.Да не обиждам тези,които живеят на съпружески начала , защото познавам такива,които са по-семейства от бракувалите се. Twisted Evil
                            Истина е и,че семейството е най-атакувано в съвременното общество, но отношенията и чувствата са нещо лично и неприкосновено и трудно зависят от празни приказки.Освен ,ако не са само имитация. Sick

# 14
  • София
  • Мнения: 1 352
                            Ами сами сте си виновни  Mr. Green Като чета и съветите направо се гръмвам - че то от приказки,разговори и уточнявания ,изяснявания няма да ви остане време да живеете. Чудно ми е когато хората се обичат КАК така изведнъж при най-малкия проблем всичко рухва и се почва - аз не съм готов,на мен ........ и още куп щуротии.Детето е най-хубавото нещо,което може да ви се случи  и се чудя как може да ви раздели,да те остави половинката  сама.....В такива случаи според мен си личи истинското семейство и "узаконеното" съжителство.Да не обиждам тези,които живеят на съпружески начала , защото познавам такива,които са по-семейства от бракувалите се. Twisted Evil
                            Истина е и,че семейството е най-атакувано в съвременното общество, но отношенията и чувствата са нещо лично и неприкосновено и трудно зависят от празни приказки.Освен ,ако не са само имитация. Sick
Нищо не разбрах. Какво точно искаше да кажеш, освен че докато ни четеш се гръмваш?

Общи условия

Активация на акаунт