Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

Темата е интересна и за мен Моят син още е доста малък, не зная какъв ще отрасне, но понеже първите две-три  седмици от живота си е отглеждан " по Спок" ( докато се окопитя и вляза в правилния път ), определено забелязвам положителна промяна дори сега...

Трудно ми е да сравнявам, защото бебока от първата минута си го гледам "анти-Спок" (страхотен израз!). Сам в креватчето си играе не повече от 4-5 минути, спим заедно, кърмим се на поискване и всички други екстри. За нито една секунда от времето, което съм отделила на него, не съжалявам.

Дотук - да, но питай пак след 10-15 години, тогава със сигурност може да се говори 

Не знам дали 1г и 9м  е достатъчно време, вероятно не, но Мартина е адски самостоятелна. В повечето случаи ме гони от детската стая за да си играе сама, старае се да върши сама неща, които още не са типични за възрастта й, на вън търси връстниците си и не се сеща за мама. Аз трява да съм на разположение само, когато се сети за "цокацици" И аз не вярвах в "правилото", че дете се целува само, когато спи. Засега добре, но ще видим след 10-15 год.

Много добре казано!
По забележките, които получавам от мойте родители си извадих следните иаводи:
Аз съм била много ревливо бебе. Часове наред не съм спирала да плача. Оставяли са ме сама да си плача. Майка ми се е изцеждала и ме е хранила от шише (проблем със зърната). Спала съм в друга стая. Въобще учили са ме на самостоятелност.
Зная, че е имало период, в който не съм оставяла майка си дори до тоалетната да отиде. Сядала съм пред вратата и рев докато не излезе...Ако питате мен това си е чист дефицит на внимание.
А по-късно......Никога не съм споделяла с родителите си. Не съм се обръщала към тях, когато съм имала нужда от помощ. Не е имало такова доверие между нас. Да, много добре си спомням моментите на близост и ги оценявам много, но може би защото са били редки...Не са ми помагали с училището. Още от много малка съм си "добро и самостоятелно дете". Помня, че много обичах да боледувам защото тогава майка ми ставаше невероятно грижовна и отдадена.
Е, и днес е така. Опитвам се да се маскирам, че уж "споделям" - не съм дръпнат пубер на който да му вадиш думите с ченгел, но все пак цялото нещо си е само хвърляне на прах в очите. Винаги съжалявам когато допусна майка си по-близо до себе си. Сега тя пък страда, че не можем да останем насаме, щото с мъжа ми сме много близки и правим всичко заедно.
Та така за д-р Спок... нали неговия син се беше самоубил?
А иначе и като захвърлиш детето на улицата пак можеш да го научиш на самостоятелност.

честно казано, не си спомням в последните издания на книгата да се отрича необходимостта от показване на любов и привързаност. какво разбираш под "анти Спок"?
освен това, ако ми позволиш забележката, през първите 2-3 седмици новороденото не знае на кой свят е, основно яде и спи, какво толкова има да му отглеждаш? детето ти е на 3 месеца, както виждам. знаеш ли колко промени ще преживяваш всеки месец...

Е в същата ситуация съм като твоята, даже сме почти колкото вас големи 
Дано да  успеем ли да променим грешките на родителите си, от които днес ни боли. Дано науча сина си на повече любов, нежност и доверие от колкото успяха да ми покажат моите родители, предполагам следвайки съветите на Д-р Спок, и те май като всеки радител имат по един екземпляр от книгата в библиотеката си, защото и при мен нещата се случиха така, че на всичко това успя да ме научи съпругът ми 

Имам същите отношения с майка ми,а откакто родих конфликтът между нас се изостри още повече.
От скоро си задавам същите въпроси,мамо Ежке! Много болна тема,по мазола ме настъпа 
"Кошницата" ми е пълна с плодове не от привързано,а от вманиачено родителство ,уж я изхвърлям,но все остава по някой гнил плод да ми вгорчава живота     Със сигурност знам,че няма да съм като нея спрямо моето дете (деца).

При детето виждам някои резултати, но както са казали и други още е рано да се говори. Резултати обаче има и при мен. Дори това, че отглеждането на детето ми ме накара да се замисля за връзката ми с моите родители и начина, по който аз съм била гледана. Наскоро пак стана дума за тези неща - бяхме на 30-годишнина от сватбата на приятели на моите родители от студентските години, наште са им кумове - и мъжът взе да ми разправя как аз съм ревяла в кошарата и съм протягала ръчички към разни посетители вкъщи да ме вземат и на него му било жал, но майка ми не позволявала, за да не ме разглезват. Аз и без това знам и по много други признаци, че така е било. Майка ми ме е родила на 21, студентка е била, имала е супер малко информация, на която явно се е лесно се е доверявала повече, отколкото на собствените си инстинкти. Мисля че сме загубили от това и двете.
Но фактът, че мога да предпазя моите деца от това, донякъде ме излекува. И гушкането нощем и  кърменето ме лекуват, все едно се връщам в моето детство и поправям донякъде нещата.

Ще ми е интересно да следя темата, защото наистина се чудя какво поколение ще изгледаме. И на мен винаги ми е било много трудно да комуникирам с моите родители по каквито и да било въпроси, което според мен е вследствие точно на липсата на ласки и емоции. И досега не мога да си изкилифенча езика и да им кажа "Обичам те!" - някак си много странно ми звучи. Не бих искала да е така с децата ми. На мнение съм, че този attachment parenting (не съм запозната с термина на български) дето го практикуваме може да е напълно съвместим с дисциплината и не е задължително едното да пречи на другото.

Аз не съм спирала да си гушкам детето, само кърменето на поискване и спането заедно са след 6тия месец...Но дори и дотогава е имало единични случаи да го оставям да плаче сам в кошарата, слушайки добронамерени съвети на разни приятелки. За секунда не съжалявам за отделеното му време и внимание, баща му също посвещава цялото си време в нас на него, общо взето гледано дете, както му викат роднините. Честно да си призная ми липсва таткото напоследък. Малко мъчно ми става, че не мога да се сгуша вечер в него, че винаги с малко тъжни очи ми казва лека нощ и се мести в другата стая, че сутрин не може и той да види усмихнатото лице на дребния за добро утро...Но освен, че е невъзможно да спим тримата(2 х 2,4 спалня му е малка на моя син), малкият започна да проявява ревност напоследък-ако прегърна баща му, или се заговорим нещо, започва да ме дърпа, и докато не спра и не се посветя изцяло на него-не спира да хленчи. Да не говорим, че е на година и месец вече, и сам не ще и да чува да седи. А аз работя напоследък, и ми се нагала да го оставя поне в краката ми с някоя играчка за 20-30 минутки поне. Но-не! Не иска и следобед да спи сам, пробужда се, и ако не ме намери до него, започва да плаче, и после няма приспиване. Въпреки това не съжалявам, и не се и опитвам да го възпитавам в самостоятелност-надявам се някой ден сам да я потърси. Може би леко прекрачих границата межди привързаното ропдителство и разглезването(позволявам му доста неща, защото е много любопитен-например да пипа компютъра, да си играе с книжки, но иска и учебници, документи и т.н., и свикна да реве за най-малкото, и не спира, докато не стане на неговата).
Относно моето отглеждане-и мен майка ме е оставяла да плача, защото е нямало кой да изпере, нямала е пералня, баща ми е бил в чужбина до 2рата ми година, съвсем сама е била. За кърмене на поискване не е и чувала. Зорлен ме е отбила, вследствие на което+ранно захранване ми е докарала такава жестока АБКМ, дето и до ден днешен си я влача, че и на сина си я предадох. И не й споделям много, само някой неща, като се замисля...

Знаеш какво имаме предвид,като казваме "по Спок" - не само неговите , но и други съвети от дебели книги бебето да се учи на самостоятелност от малко-собствено креватче, по възможност отделна стая, и т.н.
Иначе си права, че детето ми е още малко и не мога да дам обективна оценка как му се отразява начинът,по който го гледам, но това съм си го посочила и в своя пост, така че нещо ми се губи смисъла на твоя въпрос

Много интересна тема.
аз съм била много гушкано дете, по-малката глезанка. Винаги са ми обръщали достатъчно внимание, а и имах късмет с чудесни баба и дядо.

Дали защото загубих първото си дете, Амалия я гледам анти-Спок от където и да го погледнете 
Не мога да оставя детето си да плаче и да отида в другата стая. Кърмя я на поискване, гушкам, галя, играя си с нея. Дали заради това или така ми се е "паднало", но имам едно изключително усмихнато и спокойно бебе! дори по време на коликите не е плакала с часове, а я болеше коремчето...
Протяга ръчички, гали ни по лицата с разперени пръсти
Дано имаме хубави отношения в бъдеще

На всички нас пожелавам здрави и щастливи деца! нямаме нужда от друго, нали?

Интересна тема наистина.
И моите отношения с родителите много здраво куцат, аз виждам сега причините, но те никога няма да го видят. Отгледана съм главно от баба и дядо, майка и татко работеха и се виждахме вечер само. Майка все още се хвали как започнала работа когато съм била на няколко месеца, колко съм била кротка и самостоятелна още от раждането си, оставяла ме дълги часове в леглото, шетала, ходела до магазина, само поглеждала понякога да не се задавя ако повърна. Правили и забележки че ще ми се смачка главата от толкова лежане.  
Упрекват ме сега за начина по който гледам Ива - привързаното родителство, за това че не им я оставям и за някой час дори, как да го сторя, като знам че ще бъде разплакана поне веднъж и оставена възпитателно да плаче. И все повтарят колко прекрасно, разсъдливо и спокойно дете е, и дано не я "изхабим" с това глезене, като си и предлагат услугите да я "оправят" ако им я оставя за седмица дори  
Аз виждам резултати да, имам база за сравнение, с баткото. Ива е спокойна и самоуверена, наистина много разсъдлива и весела. С каквото захвана да я уча го възприема за отрицателно време (изключвам рисуването за сега) и това смятам се дължи най вече на факта, че не  я е страх или срам да опита, докато аз бях много свито дете, никога няма да вдигна ръка или да изкажа мнение, да дам идея, за да не се изложа ако сбъркам примерно.
Вече е доста самостоятелна, търси вниманието ми разбира е, търси си похвалата когато е постигнала нещо. Мога да и обясня като на възрастен всичко, гледа и слуша с интерес, и разбира, отстъпва, дава.
Всичко е доста различно сега, и смятам колкото и деца още да имам, всички ще спят с мен, ще бъдат кърмени на поискване, докато се откажат някога сами, няма да бъдат оставяни да плачат, нито на баби, градини или гледачки, нито ще се само-възпитават или само-занимават