аз съм мама едва от 9 дена и съм много стресирана, непрекъснато ме е страх че бебето само ще реве, че ще има ужасяващи колики, нощем едва заспивам, само се въртя и го слушам как сумти насън, много ме е страх и за него изглежда толкова уязвимо сякаш всеки момент може да си умре ей така от нищо, отделно живота ми се преобърна нагоре с главата естественно, само хранения, уригвания, рев и притеснение от огромната отговорност, която нося. Не мога да се зарадвам на бебето, само се притеснявам, знам че това състояние е временнно, но знанието не помага много при емоциите. Та питанката е такава, кога "свикнахте" с бебето, ясно ми е че ще му треперя докато съм жива, но надявам се няма да получавам спазми в мускулите и разстройство от това за винаги.
- Публикувана: 22 авг. 2007, 23:27 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2007, 22:03 ч.
кога "свикнахте" с бебето
Аз,бях готова за него-не ми се е налагало да свиквам с него!
Като начало се отърси от черните мисли и ще ти е по-лесно
Първо честито бебче! Да ти е много здраво и много да ви радва.
При нас имам чувството че свикнахме един с друг от първия миг в който се гушнахме... страхове и треперене като теб съм имала, но веднага възприех бебето като част от мен и от живота ми.
Знам че ти е трудно и тежко, че се чувстваш несигурна и уплашена... това е и от хормоните. Ще премине. Ще се успокоиш и само ще се радваш и наслаждаваш на бебчето си. И тези приказки за умирането... забравяш ги...
Да ще има колики, ще плаче, но ти трябва да си силна и за двама ви. Освен коликите и плача, ще има усмивки и гукане, смешни муцунки и всякакви прекрасни преживявания. Радвай се на бебчето си и повече позитивни мисли.
Успех!
При нас имам чувството че свикнахме един с друг от първия миг в който се гушнахме... страхове и треперене като теб съм имала, но веднага възприех бебето като част от мен и от живота ми.
Знам че ти е трудно и тежко, че се чувстваш несигурна и уплашена... това е и от хормоните. Ще премине. Ще се успокоиш и само ще се радваш и наслаждаваш на бебчето си. И тези приказки за умирането... забравяш ги...
Да ще има колики, ще плаче, но ти трябва да си силна и за двама ви. Освен коликите и плача, ще има усмивки и гукане, смешни муцунки и всякакви прекрасни преживявания. Радвай се на бебчето си и повече позитивни мисли.
Успех!
Сега, като те чета и се връщам 9 год. назад.Имах същите притеснения,страхове ,същата неувереност.Кого се почуствах по-сигурна в себе си? 
Някъде след половин година.Когато бебето не само плаче ,ами и прави по- смислени неща-заиграва се,мъчи се да пълзи, опитва нови храни.Малко търпение от твоя страна и нещата ще си тръгнат от самосебе си.След време ще си спомняш с усмивка за този период.
Някъде след половин година.Когато бебето не само плаче ,ами и прави по- смислени неща-заиграва се,мъчи се да пълзи, опитва нови храни.Малко търпение от твоя страна и нещата ще си тръгнат от самосебе си.След време ще си спомняш с усмивка за този период.
Аз имах късмет с кротки бебета 
, които си спяха и ядяха по "разписание".. Свикнах след първата смяна на памперса /ръцете ми никога не са треперили толкова много Не си мисли такива неща - бебетата усещат настроенията на мама. За коликите - има капки, твоето бебе може да не е ревливо. вярно е, че в начабото е доста еднообразно - хранене, смяна на пелени, приспиване и т.н., но пък времето е хубаво и може да се разхождате навън. Докато бебето спи ти също можеш да спиш, да четеш, да гледаш филм и изобщо да се разнообрязяваш с нещо.
Отглеждането на дете е Отговорност, но не е толкова страшно
Усмихни се
, които си спяха и ядяха по "разписание".. Свикнах след първата смяна на памперса /ръцете ми никога не са треперили толкова много Не си мисли такива неща - бебетата усещат настроенията на мама. За коликите - има капки, твоето бебе може да не е ревливо. вярно е, че в начабото е доста еднообразно - хранене, смяна на пелени, приспиване и т.н., но пък времето е хубаво и може да се разхождате навън. Докато бебето спи ти също можеш да спиш, да четеш, да гледаш филм и изобщо да се разнообрязяваш с нещо. Отглеждането на дете е Отговорност, но не е толкова страшно
Усмихни се
Честито бече!! С големия ми трябваше седмица,че и повече,докато осъзная,че вече имам бебе.Стоях и го гледах и се чудех откъде да го хвана,как да го вдигна,как това,как онова....Вторият път-с малкия,ми беше толкова лесно,че чак не мога да повярвам.А за третия път-просто няма смисъл да коментирам.
В депресия си,най-вероятно...Скоро ще ти мине,не се притеснявай чак толкова...След време намери тази тема и се посмей!...
С големия ми трябваше седмица,че и повече,докато осъзная,че вече имам бебе.Стоях и го гледах и се чудех откъде да го хвана,как да го вдигна,как това,как онова....Вторият път-с малкия,ми беше толкова лесно,че чак не мога да повярвам.А за третия път-просто няма смисъл да коментирам.В депресия си,най-вероятно...Скоро ще ти мине,не се притеснявай чак толкова...След време намери тази тема и се посмей!...
Честито ти бебче!
С първото ми дете бях като теб първите дни. все имах чувството , че ще му се случи нещо лошо. не смеех да го оставя дори на майка си за 10 минути
сега е по-различно - по-спокойна съм. бебетата наистина го усещат и те стават нервни. успокой се и се наслаждавай на моментите ще свикнеш 
С първото ми дете бях като теб първите дни. все имах чувството , че ще му се случи нещо лошо. не смеех да го оставя дори на майка си за 10 минути
сега е по-различно - по-спокойна съм. бебетата наистина го усещат и те стават нервни. успокой се и се наслаждавай на моментите ще свикнеш
все още свиквам. все пак живота ми се обърна с главата надолу и въпреки, че бебето е много желано, все още ми трябва време, за да го подредя с малкия човек и грижите за него.
все пак не се шашкай толкова - бебетата не са чак толкова крехки, колкото изглеждат.
мисля, че много скоро все повече ще добиваш увереност, че се грижиш добре за бебето си и като видиш, че всичко е наред , ще се поуспокоиш.
все пак не се шашкай толкова - бебетата не са чак толкова крехки, колкото изглеждат.
мисля, че много скоро все повече ще добиваш увереност, че се грижиш добре за бебето си и като видиш, че всичко е наред , ще се поуспокоиш.
Аз,бях готова за него-не ми се е налагало да свиквам с него!
Абсолютно
Чувствах се така,все е едно винаги е бил с мен.Беше ми ужасно странно колко съм спокойна и уверена,но си беше факт.Не съм изпитвала несигурност и паника в нито един момент в началото.Виж,после,към 6-я месец,като дойде време за захранване,ми се разказаха игрите.Но вие имате време до тогава.Радвай се на малкото съкровище 
Честито бебе,Пипилота!
Не се притеснявай,това е нормално!По-голяма част от мамите са ,като теб.
Аз изгледах до тук сама моето момченце.Тати е по цял ден на работа и само вечер ми помагаше в къпането.Изпитвах ужас,че ще му се случи нещо лошо.Имах ужасни страхове.Всичко ще се оправи,просто е въпрос на време.Мисля си,че към края на 2-3мес.вече бях по-уверена в себе си.Успех!
Не се притеснявай,това е нормално!По-голяма част от мамите са ,като теб.
Аз изгледах до тук сама моето момченце.Тати е по цял ден на работа и само вечер ми помагаше в къпането.Изпитвах ужас,че ще му се случи нещо лошо.Имах ужасни страхове.Всичко ще се оправи,просто е въпрос на време.Мисля си,че към края на 2-3мес.вече бях по-уверена в себе си.Успех!
Звучиш като Козирог обори ме, моля те... 
приеми го като партньор - човешко същество, което си има своите желания, страхове, предпочитания и т.н. Бебето е едно съвършено и силно малко човече и ти вероятно си изчела вече достатъчно, за да се справиш... Ако почнеш и да се събираш с майки в твоя район, когато след около седмица вече ще можете да излизате, ще ти е по-спокойно...
Аз съм от онези, които не разбираха отначало много-много първото си дете (защо ми се плези? - когато го доведоха за първи път в родилния дом), но сега виждам около себе си майки с първо дете, които се чувстват добре в ролята си...
Поздравления за бебока...
обори ме, моля те... приеми го като партньор - човешко същество, което си има своите желания, страхове, предпочитания и т.н. Бебето е едно съвършено и силно малко човече и ти вероятно си изчела вече достатъчно, за да се справиш... Ако почнеш и да се събираш с майки в твоя район, когато след около седмица вече ще можете да излизате, ще ти е по-спокойно...
Аз съм от онези, които не разбираха отначало много-много първото си дете (защо ми се плези? - когато го доведоха за първи път в родилния дом), но сега виждам около себе си майки с първо дете, които се чувстват добре в ролята си...
Поздравления за бебока...
И аз ги имам тези страхове, а още не съм родила. Мисля че си е напълно нормално. Както и това, че не се чувстваш готова... аз се шашкам яко от всичко което предстои... сънувам кви ли не дивотии (например как изпрах бебето в пералнята ) и ме е страх че няма да се справям. Но всичко ше си дойде на мястото според мен, още малко време да мине. И определено има период на свикване според мен, все пак е голяма промяна в живота ти Не се сдухвай и се радвай на бебенцето си.
) и ме е страх че няма да се справям. Но всичко ше си дойде на мястото според мен, още малко време да мине. И определено има период на свикване според мен, все пак е голяма промяна в живота ти Не се сдухвай и се радвай на бебенцето си.