Докато човек чака, странни мисли му се въртят в главата

  • 3 821
  • 22
  •   1
Отговори
Ех, петък вечер е - любимо време за всички Grinning.... предстоят два топли почивни дни.... а аз седя и си мисля, ровя и чета, но никъде не открих отговор на въпроса, който напоследък се върти в главата ми Confused....разсъждавам си ... хипотетично Sad...

Знам, че всички препоръчват детенцето да е на над 6 месечна възраст, за да са му направени всички необходими изследвания и да се види със сигурност здравословното му състояние. Не можах обаче да открия никъде какви са изследванията, които правят в домовете на децата, за да направят съответните заключения? Има ли такива задължителни или всички се правят при "проява на симптоми"?
Моля маминките, които вече са минали по този път да споделят  Praynig - какви изследвания са били правени на техните дечица, на каква възраст и т.н.

# 1
  • Мнения: 1 669
Ще следя с интерес тази тема...

Дано се включат повече мами...  yes

# 2
  • Мнения: 295
Не знам как е в България точно и какви изследвания се правят, но отговарям, защото мисля, че ранното осиновяване е по-добър вариант (разбира се, доколтото това е възможно правно).
Колкото по-малко е детето, толкова по-добре. Много по-бързо се възстановява от травмите, по-бързо наваксва, ако е необходима рехабилитация, колкото по-рано се започне, толкова по-добре. Поне при нас практиката е такава - колкото по-бързо едно дете намери дома си, толкова по-добре за него. Дори и при едно едномесечно бебе, се виждат симптомите на изоставеността (ако така мога да се изразя), затова тук след 6 седмици (срокът, в който БМ майка има шанс да размисли) детето практически може да бъде осиновено. Няма първа, втора, трета среща в дома, съдът издава разрешение да вземеш детето до делото в къщи и така не се губят ценни дни. Разказвам това, заради онези майки, които се страхуват да вземат по-малко дете - че няма страшно. Не знам дали стана ясно, но ако трябва, пак ще обясня.

# 3
  • Враца
  • Мнения: 5 186
Да правят се иследвания ако е наложи. Както и предполагам се правят всички изследвания и ваксинации, които се правят на бебета извън институции, защото детското здравеопазване е безплатно. По спомен някои мами бяха писали, че децата им нямат сложени ваксини, което според мен е крайно безотговорно от страна на персонала, при положение, че те са безплатни. Ако случайно е такъв случая се информирах от лекар, че се наваксват.
Ние ходихме на консултация с адвокат точно, защото ни вълнуваше след като ни покажат дете какви права имаме.
В закона според този адвокат не е записано какви са тези права.
Но тя ни каза, че можем да заведем наш лекар, който да прегледа детето и ако се налага да се направят допълнителни изследвания, като за това си плащаме. След това говорих с личния ни лекар, тя е педиатър и ни каза, че ще дойде с нас, когато му дойде времето и тя можела ако се налага да изиска консултация с друг по-тясно специализиран лекар.
Надявам се това да разсея малко притесненията ти Simple Smile

# 4
  • Мнения: 441
Лаленце, практиката в домовете е различна

и аз си мислех, че ще заведа лекар, че ще се интересувам от здравословното състояние, а то...

дадоха ми да чета епикриза и доклад от психолог, ако ти кажа, че запомних само датата на раждане и това, че"играе с топка" Laughing

и да бяха казали, че нещо му има, щах да го взема, въпреки, че не съм от най-смелите и всеотдайни жени

сега сериозно - ако нещо те притеснява за конкретното дете, можеш да питаш, да водиш лекари

нашата епикриза е доста подробна, е, оказа се, че доста ваксини са пропуснати, но наваксахме

# 5
  • Мнения: 677
За мамите,които имат някакви претеснения за здравето на малкото по-добре да изчакат 6 месечна възраст.Този срок е даден,защото до тази възраст се появяват наследствени аномалии или някакви вродени заболявания.
За епикризата и грижата за децата от лекарите в дима всичко зависи от човека.Благодаря на Бога,че моето детенце е било при д-р Илиева и е получило на добрата и щадяща здравословна помощ.За мен тази жена е ПЕДИАТЪР.
Незнам досега детенце да е осиновено напълно здраво.Ние сме хора и е естествено да имаме болести.Нашият син имаше няколко неща ,които бяха по сериозни,но ние пак бихме си го взели независимо от всичко,защото той е създаден за нас и ние сме пратени при него за да се учим взаимно на уроците ни тук на Земята.
Късмет на всички и дано  всяко детенце намери своя дом и родители.

# 6
  • Мнения: 36
     Предполагам, че въпреки че законите са едни, навсякъде, във всеки дом, имат "техни закони".Когато взехме сина ми,а той беше почти на 5 месеца, ни връчиха формуляр с такива неща като тегло, ръст и т.н.Слава богу, че е боледувал в дома, та ни информираха, че е алергичен към два вида антибиотици.Иначе ни уверяваха, че детето е абсолютно здраво и жизнено.За жизненото го видях на първата ни среща, но все пак реших да заведа педиатър-нано-не знам какво си, който се занимава точно с новородени деца.След като уведомих директорката на дома и исках да уточня дата и час за посещение, изведнъж се оказа, че има проблем с едното оченце на детето.Значи аз в началото по телефона почти нищо не разбрах от обясненията й, но се опитах да ги повторя пред мой приятели-лекари, които ме засипаха с най-различни вероятни диагнози.Детето са го завели на педиатър, който ги е насочил към очен лекар.Същият е преценил, че проблемът не е от неговата сфера и го е изпратил на невролог.Снимали са му главата, но понеже фонтанелката е била много малка, не са видяли нищо.Когато за поредно се обадих, ми казаха, че последното е да го гледат на скенер, но това предполага пълна упойка, тъй като е много малък...И като си представих, че ще го приспят, а той беше едва на 4 месеца, и може би не съм права, но им казах да не го правят. След това вече отидохме с моята позната- педиатърката и нейното мнение е, че става въпрос по- скоро за мускулен проблем, а не друго.Това е за здравната система поне в този дом, от който осиновихме дете.Не са ни показвали никакви други изследвания- например кръв, урина и др. Показаха ни само документа, с който синът ми е пристигнал от родилния дом- състояние на майката, протичане на раждането- такива неща.Остава само да гадая кое до колко е било вярно.
     А относно ваксините- това се случи и на нас.Но ние ги наваксахме до навършване на 1 год.
     Аз исках да осиновим малко дете, защото смятах, че аклиматизацията му в семейството ще бъде по-лесна и по- бърза. Де факто само той си знае какво му е било, да ми е жив и здрав.

# 7
  • Мнения: 295
Всяко едно осиновяване е трудно и строго индивидуално. Разказвам личния си опит не за да агитирам някого, а да успокоя бъдещите майки, които се опасяват да осиновяват дете преди 6 месечната възраст.
Нашият син си дойде у дома, когато беше на 40 дена. Когато бяхме в институцията, ни дадоха какви изследвания са му правени, какво лечение му е било изписано (хрема, анемия и подобни неща). Казаха ни също, че има малки проблеми с опорно-двигателната система (при 40 дневно бебе това вече е могло да бъде установено), но ни успокоиха, че това не е нищо сериозно и като си дойде в къщи от грижите ще се оправи. Но едва по-късно и при мое настояване получих резултата от изследването на невролога, който изрично там посочваше, че е необходима рехабилитация. И тук са моите претенции към съответния персонал, че не ни бяха казали истината докрай. Сега не искам да се връщам назад във времето, постъпили са така, явно защото са мислили, че така е по-добре. Важното е, че навреме хванахме малкия и започнахме рехабилитациите - когато беше на 3 месеца и половина.  Резултатът беше, че започна всичко да прави навреме - да се обръща, да сяда, да пълзи, да върви - всичко благодарение на ранната рехабилитация. Сега това е един неудържим малчуган, който се опитва да говори дори на три езика. А мнението на сегашния ни невролог, когото посещаваме само за контролни прегледи, е, че най-вероятно тези проблеми ги е получил там, в институцията от неправилни грижи. Ако бяхме чакали до 6 месечна възраст, тези проблеми само биха се задълбочили и изправянето им щеше да бъде по-трудно (освен това идват и други проблеми, например психически, които се отразяват на детето при по-дълъг престой в институцията). Защото колкото и да искат и да се стараят, персоналът не може да огрее всички деца. Нямат практическата възможност да обърнат внимание на всички деца.
Така че, мила tullip, както са те посъветвали другите майки, ако имаш възможност да заведеш свой доверен лекар при детето, спокойно го направи - това е много добър вариант. Тогава ще знаеш на какво стоиш, каква работа те очаква с детето. И нека това не те притеснява или да ти прилича като на избиране на пазар. Защото за да бъде едно осиновяване успешно, е абсолютно необходимо ти да си спокойна за детето, да нямаш опасения и притеснения, дали му има нещо, които после да се отразят на вашите отношения. Хората сме различни - едни са готови без страх да вземат дете със здравословен проблем, а други не. И това е съвсем нормално.
А дали ще изчакаш до 6 месеца или не - това си е лично твое решение и никой няма право да те агитира за или против. Разказах нашия случай, за да покажа, че 6 месечният престой понякога може повече да навреди, отколкото да помогне на детето и бъдещите му родители. Желая ти успех и дано по-скоро прегърнеш своето съкровище в къщи! Тогава всички опасения ще се стопят, за да направят място на любовта.

# 8
  • Мнения: 526
Споделям личен опит, 2002г никой не ме показа какви изследвания са правени на сина ми. При първата среща беше с едни сополи, а той бе на 1г и 1м. като Директорка на Дома ми обясни че веднъж е вземан и после е върнат затова макар че е от български произход просто е пропуснат момента и никой няма да го вземе. Желанието ми бе за малко дете, но много лекарки ми препоръчаха че след 6м физико моторното развитие на детето се вижда, т.е. дали се обръща дали пълзи дали се развива добре. Просто аз май нямах много време за избор, детето което ми показаха да се разпиша за осиновяване на деца извън България, реших че това е моето дете. Веднъж изоставено втори път пак върнато и сега аз да решавам да отиде някъде, не това беше моето дете. Не чаках много просто не исках да избирам между 10 деца, та кой ми дава това право, с какво другите деца ще са по-различни от моето. Моля ви майки не чакайте най-красивото дете, а грабнете първото.
 Моето бе големичко , не бебенце, грозничко и слабичко , а сега да го видите толкова умен и красив и фотогеничен. Просто тези деца търсят някой да ги открие и обича такива каквито са, а те ще се разхубавят под вашите грижи.

# 9
  • Мнения: 127
Когато отидохме на пърдвата среща,ни показаха някаква епикриза от която нищо не разбрах,но полвучих увурението,че детето е абсолютно здраво,доказателство за което били всички поставени на време ваксини.Социалната ни работнички беше ни казала,че имаме право на преглед от наш лекар,но директорката на дома категорично ни отказа.Каза че не иска да се изтезават децата,да се бодат с игли,че в дома работят достатъчмо опитни педиатри и те гарантират, че се грижат много добре за децата.Когато взехме детето се оказа,че са пропуснати ваксини,заради грип.Домът наистина беше под карантина един месец.Слава богу наваксахме без проблем с ваксините,детето наистина е здраво и се справя лесно с вирусчетета които го нападат.
Аз също взех първото дете което ми предложиха.Това не са чорапи а истински хора,само че мънички и много сладки.

# 10
  • Мнения: 4 138
ами аз бях решила още преди раждането на александра. каквато и да се беше родила, с увреждане или черничка, зеленичка - това вече беше моето дете. биологичната майка пушеше през цялата бременност. гаранция никаква нямаше, изследванията бяха рутинните.

за да не започне пак някой глупав спор, ще кажа само че точно ние, повечето от които имат здравословен проблем и то доста основен, би трябвало да не подлагаме децата на хиляди изследвания. някак си не е честно. след като детето е видимо здраво, какво повече има да се влачат разни лични педиатри. в домовете има педиатри.
когато решавах дали да имам това дете, беше като раждане. каквото се роди, такова. мое е и няма връщане назад.
не съм имала въможност засега да ходя в дом, но знам, че ако следващото осиновяване е по този начин, бая ще се замисля за претенциите си. никой не ми дава право, след като аз не съм идеална да искам идеално дете. а и идеални хора няма.

# 11
  • Мнения: 3 495
Много ми е интересно как така при тази процедура на осиновяване знате коя е майката на детето, още по време на бременността й. Прави ми впечатление, че тук в този форум много обичате/ не точно вие/ да говорите назидателно за претенциите на някои кандидат-осиновители. А не се ли замисляте, че има и по-слаби духом хора, на които ще им бъде трудно да се справят с грижите за болно дете, точно защото с достатъчно други болести е трябвало да се справят и не са могли. А все пак нали детето трябва да получи най-доброто, не е достатъчно само да искаш, трябва и да можеш. Аз например мисля, че не мога да се справя. За мен по-отговорно е да кажа немога, а не да се измъчвам и аз и детето.

# 12
  • Мнения: 2 722
Не можах обаче да открия никъде какви са изследванията, които правят в домовете на децата, за да направят съответните заключения? Има ли такива задължителни или всички се правят при "проява на симптоми"?
Моля маминките, които вече са минали по този път да споделят  Praynig - какви изследвания са били правени на техните дечица, на каква възраст и т.н.

Мога да говоря само от личен опит, не знам до колко е практика навсякъде.
Милен беше на 1,6 когато го осиновихме - направени му бяха абсолютно всички ваксини които трябва. В Неговото досие имаше отбелязано становище на педиатър за здравословното му състояние, както и на детски педагог /или психолог newsm78/ за нивото на емоционално и умствено развитие, както и на моториката. Освен това имаше и задължителните изследвания на кръвта - спин и васерман. И най-накрая препоръка - да се обхване от личен лекар. В епикризата му бяха отбелязани заболявания за периода на престоя в дома.
Митко беше на 9 месеца и при него положението беше същото, но освен това имах и по-обстоятелствена информация относно раждането, изплакването и т.н.

От разговорите ми с различни социални работници съм останала с впечатлението, че независимо от това до колко имат време/и желание/ да се занимават с децата, задължително при започване на процедура по осиновяване се изготвя доклад за състоянието на детето, като за база се вземат средни стойности.

# 13
  • Мнения: 4 138
Много ми е интересно как така при тази процедура на осиновяване знате коя е майката на детето, още по време на бременността й. Прави ми впечатление, че тук в този форум много обичате/ не точно вие/ да говорите назидателно за претенциите на някои кандидат-осиновители. А не се ли замисляте, че има и по-слаби духом хора, на които ще им бъде трудно да се справят с грижите за болно дете, точно защото с достатъчно други болести е трябвало да се справят и не са могли. А все пак нали детето трябва да получи най-доброто, не е достатъчно само да искаш, трябва и да можеш. Аз например мисля, че не мога да се справя. За мен по-отговорно е да кажа немога, а не да се измъчвам и аз и детето.
по първото. ами познавам я, аз осинових непълно. взех детето си на 3 тият ден от родилния дом. поддържам контакт с биологичната майка, детето ми има брат и сестра-другите деца на биологичната майка майка. непълното осиновяване е друга процедура, която има свои плюсове и минуси . не ми се обяснява сега, но просто сме единствен случай за българия с подобно осиновяване с цел отглеждане на детето от най-ранна възраст.

колкото до второто. не става дума да няма претенции за здравословното състояние на детето. деца с вродени увреждания не са по силите на всеки. особено в държава като българия, която тепърва се научава да се грижи за инвалидите.
говоря за претенциите за напълно здраво във всяко едно отношение дете. мисля, че домовете гарантират за доброто общо здравословно състояние на детето. още изследвания, водене на допълнителни лекари, взимането на кръв и всякакви неприятни процедури са според мен пресилени. това е мое мнение. когато гушнеш определено дете и го искаш мисля че не е толкова важно дали то има някакъв дребен здравословен проблем, който в повечето случай се оказва следствие на времето, прекарано в дома. не мисля също, че и едно вродено късогледство е повод да се обяви едно дете за дете с проблемно здраве.
отново повтарям, не говоря за деца родени с тежки увреждания. за да гледаш такова дете трябва да си много силен човек. много добър, мъдър и много надскочил себе си. и да живееш в държава, която има добра социална политика спрямо хората с увреждания. и да имаш тази мисия в живота си.

та за изледванията. мисля, че отделното нехайство на хора работещи по домовете е осъдително. но това са отделни случай и те са редки. в общи линии сведенията които дават в дома са верни и достатъчни. да се подлагат децата на много допълнителни изследвания специално за даден осиновител според мен е неправилно.

# 14
Благодаря на всички, които се включиха Hug.
Въпросът ми бе провокиран по повод на разговор с мои познати, които в момента са в процес на осиновяване Rolling Eyes.

Само ви моля - не искам да се разразява поредния спор Sad между тези, които имат изискване за здраво дете, и такива, които са съгласни да гледат детенце с увреждания.
Всеки има своята истина и сам решава как да живее живота си.
Аз просто поисках съвет и информация - замислих се какви са точно изследванията, които се правят на децата в домовете и дали те са стандартни или са индивидуални в зависимост от случая, защото лично ние в заявлението си сме писали, че сме съгласни да осиновим дете претърпяло насилие или неглижиране. Съгласна съм, че осиновителите не би трябвало сами да правят изследвания на предлаганото им дете, защото в домовете работят специалисти, които трябва да следят здравословното им състояние.
Просто искам да съм подготвена - да чуя истината за направените изследнания и да мога да реагирам навреме, ако детенцето се нуждае от специални грижи. А не част от информацията да бъде укрита и да се разбере, когато вече е късно да се реагира Rolling Eyes.


Общи условия

Активация на акаунт