От дълго време се чудя дали моята тема е подходяща, защото това все пак е форум за майки и обвързани жени, но реших да споделя моя проблем.
Имам дългогодишна връзка с моя приятел, от близо година живеем заедно. С плахост сме говорили за дечица и семейство. Но аз не мога да взема решение за това! Основната причина е че той не иска да се жени, а на мене честно казано винаги това ми е било мечта, когато е ставало на въпрос за брак, той категорично е изявявал мнението си, че е абсолютно против и ако това е за мене най-важното да си намеря друг мъж, защото той няма да се ожени. Другият проблем е, че живеем при неговите родители и е адски обвързан с майка му. Т.е. не знам кой е по-обвързан тя или той. Смятам това, че имаме различни виждания за живота ни напред е голям проблем.Аз искам брак и семейство , а той, не мога да разбера. Твърди че иска семейство но ниска да се изнесем да живеем самостоятелно, твърди че иска да е само с мене но ниска да се оженим.
Аз като цяло имам големи амбиции за живота ми , още не съм завършила образуването си работя в елитна среда с политици и много често ходя по различни мероприятия и срещи. Винаги когато съм му говорила за моето бъдеще за страховете ми и т.н. отсрещната страна много рядко е имало разбиране! По-скоро ми е казвал, че няма смисъл да се натягам там където не ми е работа и че според него няма смисъл. Той има семеен бизнес и по-цял ден се занимава по-скоро как да кажа с битовизми с по-прости неща. С по-нормални хора, няма го това лицемерие и етикеция. Както и да е
Аз от известно време се отдръпнах, отначало беше по-леко, но сега е осезаемо. Не се прибирам при него, спя си в къщи. Лошото е, че доста често започнах да мисля дали не е по-добре да се разделим. Не искам да оставам сама и ме е страх, че ще сгреша. Колкото и да поставям нещата на везната + и -. Не мога да реша. Поставена съм пред дилемата да преследвам моите мечти и желания или да бъда до него тихо и кротко. Без брак без наш дом. Да мисля че всъщност това е моята дилема.
Пишете ми какво мислите и дали сте попадали в подобна ситуация?
Разчитам на вашето мнение като жени преминали най-сериозното изпитание - майчинството. Благодаря предварително
Имам дългогодишна връзка с моя приятел, от близо година живеем заедно. С плахост сме говорили за дечица и семейство. Но аз не мога да взема решение за това! Основната причина е че той не иска да се жени, а на мене честно казано винаги това ми е било мечта, когато е ставало на въпрос за брак, той категорично е изявявал мнението си, че е абсолютно против и ако това е за мене най-важното да си намеря друг мъж, защото той няма да се ожени. Другият проблем е, че живеем при неговите родители и е адски обвързан с майка му. Т.е. не знам кой е по-обвързан тя или той. Смятам това, че имаме различни виждания за живота ни напред е голям проблем.Аз искам брак и семейство , а той, не мога да разбера. Твърди че иска семейство но ниска да се изнесем да живеем самостоятелно, твърди че иска да е само с мене но ниска да се оженим.
Аз като цяло имам големи амбиции за живота ми , още не съм завършила образуването си работя в елитна среда с политици и много често ходя по различни мероприятия и срещи. Винаги когато съм му говорила за моето бъдеще за страховете ми и т.н. отсрещната страна много рядко е имало разбиране! По-скоро ми е казвал, че няма смисъл да се натягам там където не ми е работа и че според него няма смисъл. Той има семеен бизнес и по-цял ден се занимава по-скоро как да кажа с битовизми с по-прости неща. С по-нормални хора, няма го това лицемерие и етикеция. Както и да е
Аз от известно време се отдръпнах, отначало беше по-леко, но сега е осезаемо. Не се прибирам при него, спя си в къщи. Лошото е, че доста често започнах да мисля дали не е по-добре да се разделим. Не искам да оставам сама и ме е страх, че ще сгреша. Колкото и да поставям нещата на везната + и -. Не мога да реша. Поставена съм пред дилемата да преследвам моите мечти и желания или да бъда до него тихо и кротко. Без брак без наш дом. Да мисля че всъщност това е моята дилема.
Пишете ми какво мислите и дали сте попадали в подобна ситуация?
Разчитам на вашето мнение като жени преминали най-сериозното изпитание - майчинството. Благодаря предварително
