Добре де, хайде да помислим!Не са ли понякога нещата наистина само "черни" и само "бели"? Без нюанси?
Отново спорих днес по въпроса!Винаги съм твърдяла,че животът е многоцветен,че нещата,които ни се случват,имат "обратна страна",или имат различно тълкуване,в зависимост от какво ли не,че крият неща,които често не виждаме на пръв поглед,а са по-важни от всичко друго.Че когато кажем нещо,трябва да умеем да влагаме повече и да внушаваме повече и винаги трябва да се опитваме да вникваме по-дълбоко в това,което чуваме и виждаме.Което прави "нещата от живота" цветни,многопластови.И това не бива да ни учудва.И т.н....Какво се оказва обаче?Понякога нещата са и трябва да бъдат черно-бели.Т.е.,пределно ясни и без "втори план".Например,като кажеш "Обичам те!",това да не крие никакви "но-та","обаче-та" и т.н.още повече,когато това става не с току-що свалили се пубери,а след 5,6 или 10-годишен брак(връзка).
Та спорът ми се въртя около това,че ,виждаш ли,жените винаги "оцветявали" нещата,а при мъжете всичко било точно и ясно-черно-бяло.И стигнахме до консенсусът,че ,ако сме честни,ще си признаем,че нещата имат нюанси.Но!Но има и няколко случая,такива,които можеш да преброиш на пръстите на едната си ръка,когато нещата са или "черни" или "бели" ,безспорни...и точка!
И въпросът ми е:какво мислите вие?За въпросния спор,за "мъжкото" и "женското" в него,за консенсусът по въпроса,изобщо за това "цветен" или "черно-бял" е животът ни?
Отново спорих днес по въпроса!Винаги съм твърдяла,че животът е многоцветен,че нещата,които ни се случват,имат "обратна страна",или имат различно тълкуване,в зависимост от какво ли не,че крият неща,които често не виждаме на пръв поглед,а са по-важни от всичко друго.Че когато кажем нещо,трябва да умеем да влагаме повече и да внушаваме повече и винаги трябва да се опитваме да вникваме по-дълбоко в това,което чуваме и виждаме.Което прави "нещата от живота" цветни,многопластови.И това не бива да ни учудва.И т.н....Какво се оказва обаче?Понякога нещата са и трябва да бъдат черно-бели.Т.е.,пределно ясни и без "втори план".Например,като кажеш "Обичам те!",това да не крие никакви "но-та","обаче-та" и т.н.още повече,когато това става не с току-що свалили се пубери,а след 5,6 или 10-годишен брак(връзка).
Та спорът ми се въртя около това,че ,виждаш ли,жените винаги "оцветявали" нещата,а при мъжете всичко било точно и ясно-черно-бяло.И стигнахме до консенсусът,че ,ако сме честни,ще си признаем,че нещата имат нюанси.Но!Но има и няколко случая,такива,които можеш да преброиш на пръстите на едната си ръка,когато нещата са или "черни" или "бели" ,безспорни...и точка!
И въпросът ми е:какво мислите вие?За въпросния спор,за "мъжкото" и "женското" в него,за консенсусът по въпроса,изобщо за това "цветен" или "черно-бял" е животът ни?
