Съчинение по картинка.

  • 1 300
  • 13
  •   1
Отговори
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Хайде, фатназьори и анонимки.
Разкажете ми нещо за тази снимка.

Последна редакция: сб, 08 сеп 2007, 13:20 от Reza

# 1
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Пардон.
Грешката е поправена.

# 2
  • Мнения: 389
Това са бутилките, тайно изпити от дядото на Киро Фотев, които той скрил в мазето от гневливата си съпруга. Четиридесет години по-късно Киро ги намерил като разчиствал. Първоначално се зарадвал, че е намерил отлежало вино, ще го продаде на търг и ще си купи нова кола, но дълго преди това дядо му бил изпил тази възможност ...

 Crazy Crazy Crazy

# 3
  • София
  • Мнения: 2 840
Липсват тапите.
Някой е пуснал много духове на свобода.
Одавна.
Чакаме да се появят,та да им кажем, че сме им намерили домовете.
Да си дойдат вкъщи.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 623
Представям си , че са някъде забравени
от 1800-ната година. Открити са в мазето
на стара страноприемница  Wink
Вероятно в тях е имало отлежало вино.
Може да е било изпито от благородници
или от морни селяни след работа на полето.
Като се загледах по-обстойно си мисля, че бъркам
годината. Едва ли през 18-ти век е имало щайги,
още повече надписани / с печат /.
Една от бутилките е ралична - защо ли ?
Може би е имало някакъв ликьор, който
са поръчвали дамите например или метресите по-скоро.
Ами това можах да измисля  Embarassed

# 5
  • Sf
  • Мнения: 808
Това е от моята изба. Във френското ми имение. От времето, когато прадедите ми са произвеждали прочути вина, румени селянки са тъпчели сладкото лепкаво грозде с белите си боси нозе и вечер са пиели сладка шира край огъня и любовта е превземала нощта... Луната криела срамежливо лицето си иззад облаците, дарявайки влюбените с тих мрак и сластни въздишки...

Много време мина оттогава, сега ми останаха само празните прашни бутилки и красивите спомени от приказките на баща ми за богато минало на спомени и благополучие.

Сега живея от успехите на своята собствена модна линия и световен интерес. Не пропускам и красивите фотосесии в старите изби и професионалните идеи на най-добрите фотографи, за да рекламирам, както своите модели, така и историята на семейната чест и гордост. Може би ще подновя производството и ще върна името Шато Херо на световния пазар и ще изпълня със спокойствие и радост семейните духове...

Кой знае...

# 6
  • София
  • Мнения: 2 840
А може да са приготвени тези бутилки за пълнене с черешов сироп.
Обаче, нали от сума време всички сме на черешата, пък и няма шанс да слезем - ей го резултатът.

# 7
  • Мнения: 326
Това са тайно изпитите бутилки от майсторите, който наех за да ремонтират апартамента ни.
Сега ми се изяснява защо по време на работа бяха в приповдигнато настроение гадините.
Контролът от моя страна беше слаб, знаех си ... Crossing Arms

# 8
  • Мнения: 4 585



Априлка ги е изровила, предполагам.
Преди мноооого години поркахме с бабиейросите. Ама мисля, че останаха и пълни.
Що не питате Гугълка, мисля че буквите бяха ТGL 24729.

# 9
  • Мнения: 258
Кроасания, шапка ти свалям за това невероятно живо описание!   bouquet

# 10
  • Мнения: 2 070
Я стига с таз романтика. Га рАботих в Кирков /Сторко/ в светлия социализъм ги прибрах, тогава всеки прибираше каквото може, едни затваряха буркани на поточната линия, преди това ги пълнеха, други бутилки с нектар, с вино, с туй онуй... Тия ги взех, изпих ги и ги скрих после. Ще ги предавам за амбалаж, добре че ме подсетихте. Па как им личи, че са от татьово време.

# 11
  • Мнения: 9 990
Хм, това е снимка от строежа до нас.Обед още няма, но са започнали.Кирееее, дОнеси малко пЕсък бе-вика зачервен чичо на загорял от биенето на плочата/ или просто мургав /събрат.О, нее, те жулеха бира тези, а това са бутилки от вино май.

# 12
  • Мнения: 765
Тези бутилки не са обикновени бутилки , както се опитват да ни заблудят някои . Те са извадени от океана . Няма да ви разказвам историята им  , но да знаете , че това не е прах , а пясък .

# 13
  • Мнения: 3 405
През лятото на 1980 група деца беряха черен бъз от храстите, които растяха до реката. Набраха кофа и половина, запалиха огън на общото блоково огнище, където майките им варяха компоти и лютеница, сложиха в една тенекия от сирене въпросните зърна черен бъз, добавиха захар (всяко отмъкна по колкото можа от домашния килер), сипаха малко вода и оставиха сместа да заври. Когато им се стори, че произведението е готово те го прецедиха през една марля (не помня кой сви на баба си цедилката за сирене) и както е горещо наляха така полученото вино в бутилките. Но преди това пуснаха на дъното им зрънца ориз (някой бе казал, че така ще се газира).
Тези бутилки дремеха на тавана на блока, никому непотребни. Сега бяха пълни с вино от черен бъз, газирано. Запечатаха ги с коркови тапи (кой ли събираше такива?) и отгоре накапаха разтопен найлон (него топиха на огъня, закачен на клечка от дърво), за да стане по-здраво.
Качиха ги обратно на тавана, заиграха се и ги забравиха.
След няколко дни от тавана се чуха гърмежи - виното в бутилките избухваше сред стъкла и пяна.
Това са бутилките, които не бяха запечатани добре. Те оцеляха. На дъното на някои от тях още си личи утайката от бъзовото вино, правено от група деца през 1980 г.

Общи условия

Активация на акаунт