щурчето - вече на 6, на път за някъде в мъгла, минавайки покрай детската градина:
"мааамооо, а ти помниш ли как преди, като имаше мъгла и те питах къде е градината, ти ми казваше, че е изчезнала."
същото щурче - редовно прибирано по едно и също късно време, беше убедено, че ние, като видни магьосници, палим уличните лампи, минавайки покрай тях.
и през тези сладки времена в комина живя едно джудженце, което всекидневно записваше как щурчо се държи ("чуваш ли го как чегърта с моливчето?")
какво казвате/казвахте на поотрасналите си деца, за да има вълшебство живота им?
"мааамооо, а ти помниш ли как преди, като имаше мъгла и те питах къде е градината, ти ми казваше, че е изчезнала."
същото щурче - редовно прибирано по едно и също късно време, беше убедено, че ние, като видни магьосници, палим уличните лампи, минавайки покрай тях.
и през тези сладки времена в комина живя едно джудженце, което всекидневно записваше как щурчо се държи ("чуваш ли го как чегърта с моливчето?")
какво казвате/казвахте на поотрасналите си деца, за да има вълшебство живота им?
У нас няма магии. Има едни джуджета, обаче, които му взеха гърнето, за да го дадат на малките бебета. 
Последната информация я донесе от градината. 
Питам я кой е тоя Цоцолан, а тя объркано ми обяснява, че не знае кой е и какво прави, ама Кая (нейна приятелка) й казала, че ще дойде. Та сега съм обяснила, че дядо Цоцолан е дядото на Сънчо, който разказва приказки на децата 