Носталгията по соца - носталгия по детството, що ли?

  • 8 064
  • 156
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Усещам се напоследък, че съм станала като дърта комунистка и само въздишам по "онова" време. И не само аз, а и много набори и наборки! Sunglasses Чести теми за разговор:
Кво беше едно време вкусно млякото, пък хлябът - и вкусен, и хрупкав, особено горещ, току що купен. А пък лютеницата хорце - що вече не е такава, като онази, въпреки, че повечето лютеници днес са с хорца!?
Пък къв кеф беше чичо да донесе от рейс тоблеронче или яйце....ауууу...как го чаках! Пък сега...абсурд да впечетлиш някое хлапе с тези нещица!
А пък що игри бяха, що щуротии, и никой не ни мислеше /или така сме си мислили?/ А днешните деца....малеее!
Пък в старите чавдарки ква жега беше и как миришеха, аууууу!
Пък сладкарниците с боза и лекелосаните покривки, аууууу!
Ау, Созопол, ау, кеф, море, цаца в пластмасови чинийки с двуроги вилички! /Даже оня ден в Созопол специално си поръчах да ми донесат цаца и картофки в един ресторант обезателно с такива вилички! Добре, че сервитьорът беше с чувство за хумор и не се смя много... Thinking
Що така бе хора? Моята младост е демократична, все пак! Съвсем лапе бях като свърши комунизма, пък помня като слон именно онова време...Случва ли ви се? Grinning

# 1
  • Мнения: 14 471
абсолютно. мислех, че само аз клоня към червените идеи заради носталгията по онова време.
успокои ме

# 2
  • София
  • Мнения: 62 595
И аз съм се замисляла за тези неща. Мислих, мислих, и за себе си разбрах, че не е носталгия по соца, а по сигурността на детството. Но в същото време и малко ми горчи. Като дете съм се радвала на шоколадовото яйце, бананите и портокалите, конструктора №5. Но се сещам и за почивките на море, когато виждах, че чуждите туристи отсядат в хотели и пълнят скъпите заведения и децата им може ха да имат шоколадово яйце всеки ден, ако искат. Не можех да си представя, че килограм грозде на плажа струваше 8 лева.
Сега разбирам, че е носталгия по предвидимото, породено от липсата на изкушения и разнообразие. Поне до известна степен това гарантира по-спокоен живот.

Сега е по-трудно откъм предвидимост на нещата от живота, но пък и възможностите за личен избор и мироглед са по-големи. Сега вече не искам шоколедово яйце, но не искам и Мерцедес. Искам да си правя живота сама.

Последна редакция: сб, 15 сеп 2007, 20:54 от RadostinaHZ

# 3
Аз като гледам стари български филми и ми става едно такова носталгично...атмосферата беше съвсем друга;сега много неща не ми харесват-по-големите деца вече не играят, само седят на някви пейки и се кикотят,пушат и т.н;в училище са с такова грозно държание към учителите,че просто нямам думи.Изобщо  всичко се е променило към по-лошо(поне за хора като мен които държат на духовното и ценностната система).За материални придобивки,коли и лукс не ще и дума че сме напред.
Иначе за другите може би всичко е в реда на нещата.

# 4
  • Мнения: X
Сега разбираб, че е носталгия по предвидимото, породено от липсата на изкушения и разнообразие. Поне до известна степен това гарантира по-спокоен живот.
Казваш верни неща, така е, може би...а също и спокойствието, което виждахме в родителите си и което ни вдъхваше увереност /поне аз така ги чувствах нещата/. Сега аз съм по-неспокойна, но пък и може би живея по-истински живот от тях? Wink А може би, не...

# 5
  • Мнения: 1 207
От старите филми ми лъха такова спокойствие и сигурност(каквото аз помня онова време), в които искам моето дете да живее.
С голяма носталгия помня ваканциите на село как се събирахме с  децата.Искам синът ми да изживее такива чисти,непренудени и безоблачни младини.

# 6
  • Мнения: 3 622
И ние въздишаме по онова време  Thinking Явно и ние сме от комунистите. Жалко е, че нашите деца няма да имат онова детство което имахме ние

# 7
  • Мнения: 4 451
Мен пък най ме е яд, че ги няма вече онези Лакта бонбони и Карамел Му. Crossing Arms И сега се продава Лакта, ама няма нищо общо с онази. И по едновремешната шунка страдам. Crazy

# 8
  • Мнения: 524
Не, по комунизма изобщо не страдам, колкото и да ми е трудно сега, онова време изобщо не искам да се връща. Липсват ми много неща от тогава, но ги прежалвам на секундата.

# 9
  • Мнения: 677
Носталгия по соца?! Не, мерси, не ми е чак толкова къса паметта.

# 10
# 11
  • Мнения: 4 916
Спомням си как обикаляхме из центъра на града сами - деца на 6-7 г., цяла тайфа, тръгнала да играе  Heart Eyes  малките дворчета, баничарниците, салкарница "Будапеща", "Синчец"...
Сега децата не излизат сами да си играят  Sad тъжна работа.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Права си. Това, което ми се иска за моите деца сега, е да могат като мен да играят пред блока по цяло лято до 10-11 вечерта. И да бъде поне толкова чисто, колкото и през моето детство. Да мога да се прибират за малко, колкото да вземат някоя намазана филия, а от комшийската къща да си откъснат някой домат.
Ех, спомени. Дори и досадните комшийки-бабички ми липсват, дето ни се караха, че обираме джанките още зелени.

# 13
  • Мнения: X
Да мога да се прибират за малко, колкото да вземат някоя намазана филия, а от комшийската къща да си откъснат някой домат.
Хе-хе! Баба ми как крещеше от балкона: "Филията, идвай да си изядеш филията, калпазанка такава!"  Laughing И аз търчах презглава, грабвах филията и офейквах на секундата!

# 14
  • Мнения: 4 916
Да мога да се прибират за малко, колкото да вземат някоя намазана филия, а от комшийската къща да си откъснат някой домат.
Хе-хе! Баба ми как крещеше от балкона: "Филията, идвай да си изядеш филията, калпазанка такава!"  Laughing И аз търчах презглава, грабвах филията и офейквах на секундата!

И аз така  Heart Eyes ех, спомени  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт