Да учат ли децата религия в училище?

Разбирам мотивите ти. Но аз не съм религиозна. И не бих искала детето ми да получава "религиозно" обяснение на живота. Бих приветствала изучаване на История на религиите. Но не искам да навлиза в дебрите на конкретна религия и то като предмет в училище.

Не.
Предпочитам като порасне сам да избере в какво да вярва.
Ние с мъжа ми ходим и палим свещи, но не сме силно набожни.
Освен това аз съм православна християнка, мъжът ми е католик.

Твърдо НЕ.

                Категорично и твърдо НЕ Не мога да поверя децата си на фанатични привърженици на религията.Ако трябва да знаят нещо по въпроса това според мен е дело на СЕМЕЙСТВОТО , а не на училището - то и без това не си е свършило основната работа.

Вероучение - не. Това според мен е работа на семейството най-вече. Но история на религиите мисля, че би било полезно - основни принципи на основните религии, различията между християнските църкви и тн. Върти ми се, че се учи нещо такова в горен клас, но ми се сливат нещата, които сама съм търсила по онова време и нещата, които съм учила в училище.

И аз ще отговоря с не.Смятам,че не в училище трябва да се изучава религията.Все пак в България има и православни и католици,арменци,евреи и др.,така,че според мен е работа на църквата да събира децата на вероучение или неделно училище или ,както там искате го наречете.Сигурна съм,че всички,които имат желание могат да посетят най-близката църква в енорията си и да запишат децата си на вероучение.

Категорично веднагически ще отпиша дъщеря ми от което и да е училище, ако ще я учат на религия.

Като свободно избираем предмет - да, нямам нищо против. Така или иначе няма да допусна сина ми да посещава такива уроци. Като задължителен предмет - твърдо съм против. Не съм вярваща и не желая някой да говори на детето ми за религии.
Освен това е много несериозно да се твърди, че вярващите са ПО - от другите. Единственото, в което са ПО- е наивността, с която подхождат към всичко около  тях. Точно заради тази наивна илюзорна представа за света, не бих искала вярващи да размътват съзнанието на сина ми.

Ще се присъединя към майките, допускащи изучаване на История на религиите.
Но от чисто историческа и фактологическа позиция.
Нека учи за църквата като институция и нейната роля в човешката история,
нека учи за църковната живопис,
нека учи за богатите библиотеки и оня граничещ с грях стремеж към знание, описан от Умберто Еко...
Нека учи за християнството /както и повечето религии междувпрочем/ като пример за доброта, любов и съпричастност към хората.

Но никога няма да допусна да бъде заслепен!

Защото искам да гледам моите деца как растат по детски, а не като някакви калъпи, изплюти от някаква матрица.
Побиват ме тръпки!

Присъединявам се към всички мнения дотук, с изключение на ruba(авторката на темата).
Казали сте вече защо. Аз също не мисля, че религиозните са с нещо повече от невярващите.
Аз имам други наблюдения за децата на вярващите. За уточнение - на ден се срещам с поне стотина различни деца, понякога с доста повече.

Като СИП - да. Всеки вярващ е различен, един има дар да обяснява, друг - не. А вярата се крепи на определени принципи, които трябва да бъдат разяснени - тя не е само в това, да отидеш и да запалиш свещичка, когато си на зор или защото така се прави. Вярата обаче не може да бъде за никого принуждение. За това смятам, че СИП е най-добрият вариант, където богослови ще учат децата на основните вероистини. А след като България е православна, нормално е това да бъдат часове по православен катехизис. Всеки сам си преценява дали ще си запише детето или не.
У повечето невярващи виждам страх от това да не бъдат децата им "заслепени" от "фанатизъм" или нещо подобно. Християнството по принцип не е фанатично и се крепи на свободната воля, а не на принудата. Никой по принуда не може да бъде спасен - това е едно от основните неща, което го различава от останалите религии. Аз лично, не бих записала детето си на предмет история на религиите, тъй като той предполага равностойност на всички религии, което пък от своя страна е несъвместимо с християнския мироглед.
Живея в католическа страна, където катехизисът е дори задължителен предмет. Няма такова нещо децата да са с промити мозъци, да са като "изплюти от матрица" - те са си деца, растат по своему, радват се на своите неща.Вярата не предполага някаква липса на емоции. Просто в училище се учат също за това кой е Христос, кога се е родил, коя е Богородица, основни молитви, подготвят ги за първо причастие. А това не можете да си представите каква радост е за децата, с какъв трепет очакват, как се подготвят.

Много точно казано

Пусни търсачка, ще намериш дълга тема.

Щом сте вярващи, за какво ти е детето в училище да го учат на нещо, което то така или иначе знае?

На мен пък ми се струва, че неграмотността и тесногърдието са причина за "огромно количество човешки страдания".

Не искам децата ми да учат религия в училище - освен в исторически, културен и сравнителен план.