Мисля, че няма да имам сили да посрещам гостите сама с бебчо...Всеки ден се опитвам да се боря със себе си и да си избия комплекса един вид, че виждаш ли едва ли не като съм без мъж съм по долна категория...но не мога
Стискам зъби ,боря се с работа, финанси и всичко останало, но онова вътре в мен не мога да го преборя. Толкова бооооооооооооооли. На моменти имам ч-вото, че не искам да продължа, че не мога да продължа..ще се срина и дотам
..а бебчо сега е малък и нищо не разбира, толкова жизнено и весело бебе е, просто напук на цялата помия която се изля върху мене... и СЛАВА НА ГОСПОД
..НО АКО НЕ СЕ ПРЕБОРЯ?!
Чета Ви от много време, възхищавам Ви се, страдам и се радвам на всичко което Ви вълнува... но даже и времето не ме лекува...
Напротив у мен непрекъснато са едни въпроси- защо не мога да дам на бебчо нормално семейство, защо не мога да му направя кръщене и рожден ден с най важните хора за него-с МАМА и ТАТЕ????
ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?