За преминаването в самостоятелна детска стая

  • 1 241
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 686
Зная, че съм доста позакъсняла. Синът ми е на 3 почти и още сме в една стая. Нещо повече - тъй като преди година с татко му се разделихме, нощем се научи да заспива на моето легло. От известно време изчаквам да заспи и го пренасям в неговото, но всяка нощ той проплаква и иска да го гушна да се върне при мен.
Предстои ми ремонт, при който ще му направя собствена стая, но не зная как ще го науча да спи сам там. Може би ще заспивам при него, но сигурно ще имаме проблеми.
Споделете кога отделихте децата в самостоятелна стая и как протече промяната при вас.
И според вас твърде късно ли е да го науча да спи сам?

# 1
  • Мнения: 2 722
Никога не е късно да се привикне към самостоятелно спане.
Да ти подхвърля една идейка - направи така, че детето активно да участва в избора на тапети, завивки, килими и т.н за детската стая, бъди склонна към компромиси със собствените си виждания. Нека му стане уютно, така може да се окаже, че напразно си се безпокоила за това дали ще се премести.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 179
Никога не е късно да се привикне към самостоятелно спане.
Да ти подхвърля една идейка - направи така, че детето активно да участва в избора на тапети, завивки, килими и т.н за детската стая, бъди склонна към компромиси със собствените си виждания. Нека му стане уютно, така може да се окаже, че напразно си се безпокоила за това дали ще се премести.

Много добър съвет, аз в момента го прилагам... Иначе навремето отделих малката още като беше на 7 месеца, но от една година спим тримата заедно, т.к. правим новия апартамент и живеем при майка ми. Водим я с нас по магазините и общо взето тя си избира нещата за стаята, като ме изумява с проявата си на вкус..  Hug

# 3
  • Мнения: 2 700
По технически причини, дъщеря ми спа при нас до шестата си година. Така че СПОКО, не си закъсняла. Wink
Независимо, че беше на 6, аз също се притеснявах от смяната (ние сменихме и апартамента), още повече, че детската стая се намира в противоположния край спрямо нашата спалня (без видимост и чуваемост). Преходът мина безболезнено. Още първата вечер дъщеря ми пожела сама да си отиде в нейната стая. За нейно и наше спокойствие бях взела за около месец бейбифон.
Идеята синът ти да вземе участие в подребдата на стаята му е добра. Така ще се почувства по-голям и по-значим Peace

# 4
  • Мнения: 2 722
Детския вкус не е за подценяване, пък в крайна сметка това ще си е неговата стая, така че лек примес на безвкусие в името на мира е приемлив според мен.

# 5
  • Мнения: 8 999
Е, в крайна сметка, като видиш, че има проблеми, отложи отделянето му за 1-2 г. Не е фатално, освен ако на теб не ти пречи присъствието му в твоята спалня. Та той си е още бебе, но ако си твърда в решението си и проявиш по-голяма настоятелност, със сигурност детето ще привикне в новите условия. Една шарена детска стая, пълна с играчки и весели картинки, със сигурност ще привлече вниманието му.
Моите деца от новородени бебета спят в отделна стая и никога не съм имала проблеми.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 999
Нещо повече - тъй като преди година с татко му се разделихме, нощем се научи да заспива на моето легло.

Виж това ми се струва проблем.  Naughty

Не е добра идея детето ти и ти да имате чак толкова близка връзка /без значение е пола му/. Това може да му създаде проблеми в бъдеще /отделянето от майката е основно за израстването/ - детето един вид е заместило баща си във вашата връзка. Можеш да прочетеш книгата "Всичко е език" - има доста полезни съвети за това.

# 7
  • Мнения: 5 622
Нещо повече - тъй като преди година с татко му се разделихме, нощем се научи да заспива на моето легло.

Виж това ми се струва проблем.  Naughty

Не е добра идея детето ти и ти да имате чак толкова близка връзка /без значение е пола му/. Това може да му създаде проблеми в бъдеще /отделянето от майката е основно за израстването/ - детето един вид е заместило баща си във вашата връзка. Можеш да прочетеш книгата "Всичко е език" - има доста полезни съвети за това.

Мда...Навсякъде пише, че е грешка, но в много семейства е така, без значение дали има и баща да спи в това легло или не...

Иначе и ние спим в една стая все още, но за сега нямаме и друга алтернатива. Просто мястото не ни позволява да го отделим в негова си стая, а така ми се иска....  Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 3 146
Честно да ви каж, не мисля, че е чак такъв проблем, че спи в едно легло с майка си на 3 години. Нашият понякога идва сутрин рано в нашето легло и първоначално исках да го връщам, но после си казах, че прекалено се доверяваме на разни психолози, повечето от които дари нямат деца...

# 9
  • Мнения: 512
Нямахме проблеми с преместването - то съвпадна и с преместването ни в ново жилище. Месеци наред му говорехме как ще си има стая само за него и колко ще е интересно там, как ще си подрежда играчките и т.н. Водехме го, докато течеше ремонта с нас - да види как ще изглежда. Сам си избра тапетите за стените... е, ние го насочвахме, все пак  Mr. Green.
Той питаше в началото къде ще бъдем ние, след това се успокои, че сме наблизо в нашата тая и - това е.
Планирахме първото ни преспиване на новото място да е следобедният му сън, за да не се събуди на тъмно и да не знае къде е - да не се уплаши или нещо такова. Нямахме проблеми, даже не ни даваше да му оставим вратата притворена, докато заспива  Peace
Успех!

# 10
  • Мнения: 686
Благодаря ви за отговорите! Съветът на Mama_Galia определено ми допадна!  Simple Smile Предполагам, че в магазин с шарени тапети ще иска всички, така че това, което ще купим, пак ще е въпрос на негов избор  Wink

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
Мда...Навсякъде пише, че е грешка, но в много семейства е така, без значение дали има и баща да спи в това легло или не...

Нямах време за пространствени обяснения и за това го сбих...

В случая баща няма /поне не във връзка с майката/, а и тя явно няма партньор, а детето е започнало да спи в едно легло с майка си СЛЕД раздялата с бащата. Има доста голяма разлика м/у това и пристигането сутрин в леглото на мама и татко...  Naughty
Просто препоръчах книга на авторката на темата. На мен тази книга ми помогна много тъй като също съм разделена с бащата на дъщеря си и в желанието си да възпитам самостоятелно и независимо от мен дете ми даде доста различен поглед към нещата.  Peace

# 12
  • Варна
  • Мнения: 2 378
Големият ни син го отделихме едва сега-на 6 и половин агодини. Съчетахме го с тръгването му в първи клас. Това, че малкият се роди и се налагаше да спя близо до него (пред иповеме от 1 и половина година де), отлагаше събитието. Смятам, че когато и както и да го направиш, важно е да бъде нетравмиращо за детето. Идеите на писалите преди мен ми допадат.  Peace

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Моята дъщеря сама пожела да се отдели от нас на 3 годинки.Дори беше с пневмония когато ни каза да се местим от стаята и. Аз отначало се замислих заради това, че е болна, но реших да използвам момента когато има желание. И така се отделихме. Така тя се чувстваше по голяма, играе си спокойно, разпилява си колкото и душа иска. Там е нейното царство. Сега е на 5 и вече се старае да е подредено и хубаво в стаята и. Така , че то си е до дете. Според мен ако си решила трябва да подготвиш детето, не си закъсняла щом сте имали и раздяла в семейството.Детето си търси обичта , ласката...ако сега не се получи по късно пак ще опиташ.

# 14
  • Мнения: 24 467
У нас не всяко семейство може да си позволи отделяне на детето в негова стая, да не се лъжем, но си е така. От класа на сина ми половината деца нямат своя детска стая.
Големият син го отделихме на 2,5 години, но имаме жилище, което позволява това. Малкият го отделихме от нас това лято, когато стана на година и 2-3 месеца, тъй като до тогава се будеше от време на време, с оглед да не пречи на голямото дете. Сега вече спи спокойно и двамата си обособиха тяхната си стая.
При нас имаше период, преди да се роди малкото дете, когато нашият татко отиде да работи за година и половина в чужбина. Синът ни беше тогава на 3,5 години. Веднага заяви, че ще спи при мен, докато татко се върне и си спяхме двамата. Нищо обезпокоително нямаше, лягахме, четяхме си, борехме се и т.н. и на двамата ни беше хубаво. Когато татко се завърна пак сина сам се изнесе в неговата си стая без каквото и да било мрънкане, тъй като предварителната ни уговорка си беше такава- "до когато татко си дойде". Нашата ситуация е обаче "до когато", а в случай, че това не беше така може би бих се позамислила.

Общи условия

Активация на акаунт